30 December 2010

I believe in every book I've ever read

Оставете малко настрана снимките и факта, че може би Зенитът ще тръгне този път (и също, че аз съм хроничен идиот). Оставете ранното събуждане и пързалянето в коридора; хората, които ни викаха някакви неща от колата и съмнителните типове в далечината, освен това забравете странното разминаване на роли/ големина на фотоапарати.
Пяхме GGP в центъра на Глазгоу. Да, онези GGP, онези кръгли идиоти, обаче цялата ситуация е толкова смешна, всеки път е смешна и всеки път ме кара да избухвам в смях (eg., онази зимна снежна вечер преди предаването на проекта ни, когато ни изгониха от Mac сградата), и всеки път ще си остава ин-джоук, а хората ще ме гледат странно на нарочно усиления бургаско-английски акцент. Не виждам никакъв проблем в това.
Освен това слушам прекрасната Ейми може би малко повече от допустимото, но пък тя ме кара да се чувствам добре, наистина. Най-вече да се усмихвам, защото това са били думите, които не са ми достигали в някакви определени моменти преди.
And this life I lead is a curious thing
But I can't deny the happiness it brings

25 December 2010

Just to prove I still exist

Скъпи дядо Коледа,

Предполагам, че малко закъснях с това писмо, но имайки предвид, че така или иначе нямам елха, едва ли ще ти отнеме много време да прочетеш това. Две от свещите вече изгоряха и ги подмених с нови. Работя върху wishlist 2011 и 2011's resolutions. Казвам ти това, защото не държа толкова много на подарък под елхата.
Бях добро момиче цяла година. Ядох си зеленчуците и държах вратата отворена за всеки. Грижих се за любимото си куче до последно, помагах на приятели в беда, работих над проектите си. Чувствах, давах шансове - заслужено и не съвсем, защитавах хора, които са ме накарали да страдам.
Но не, не искам нищо материално от теб. Искам да ми дадеш повече причини да се усмихвам и да е хубаво. Едно дълго шотландско лято. Песни, които да имат смисъл и песни и хора, които да ме карат да танцувам до сутринта. Малко коледни чудеса няма да са излишни. И шумно новогодишно парти. Малките радости през зимата. Освен това, if you can't say it at Christmas, when can you, eh? (както казват в онзи филм), обещавам да съм честна относно всичко, което ме попитат. Приемете го като обществен експеримент. Щом Коледата ми ще е странна и непредвидима, защо и аз да не съм?

Твоя, Нели х

20 December 2010

There's nothing better we could do than live forever

Do I have the courage of the books I've read?
Кракът ми трепери. Споменават песни, за които си спомням кога за първи път чух. Чета стари постове и ми е глупаво как е все едно и също. Направо досадно. Ръцете ми са отново студени. Не ми харесва така. Искам утре да е тихо и весело, да подреждам апартамента и да е хубаво. Да взема проклетото писмо и да спра да си тананикам лоши песни.
Като се замисля на колко хора съм давала шансове, без да го отразят и без да съм била гръмка за това. Не мога да се сетя при колко от пътите е имало смисъл. Нито тези хора станаха по-добри, нито аз се почувствах по-добре. Едно предколедно, майната ви, че сте се държали като тъпи копелета и не се заслужили и половината от добротата на сърцето ми, пълно с любов. Да, това беше пряк цитат на Editors.
Нямам какво повече да добавя, освен че вали сняг като обезумяло и че имам завеса за душ на гумени патета.

19 December 2010

If you could, you would be someone else

Иво за пореден път казва нещо брилянтно и ме кара да се ухиля безобразно много, толкова е горд за спонтанните ми решения във вторник, че си представям как стои до мен и ме потупва по рамото. Освен това почти ме докарва до сълзи, щом си мисля как няма да го видя тази зима, сигурно чак до лятото. Never let me down again.
В други новини, Паулина е прекрасна, а Алфи е ужасно шумен и имитира мама по скайп часове по-късно. Пием някакви странни неща и се смеем на коледни предавания и скучни коледни песни, гледаме кратки филми и кроим празнични планове, също така обсъждаме руски фотоапарати и полското време. Всичко по реда си.

Знам, че няма да ме замервате с камъни за каквото направих, най-много задружно да се посмеем на тъпите ми случайни идеи, които никога не са се случвали преди и никога няма да се случат отново (освен ако около първи май не се окажа някъде в близост до И., той ще оцени жеста на кутията вино безрезервно, но това няма да се случи скоро). Това е. Пуф. Няма вече. А сега да се връщам на коледните картички.
Take me to your music, I'll come inside.

16 December 2010

Dancing like there's no one there

Soundtrack of the past term (I somehow decided it will cheer me up if I make a list of all the songs I left on repeat the past months. Then I realised it's probably a stupid thing to do but I had started it already), not that anyone gives a fuck about it:
The Manics - Indian Summer
The Manics - The Descent (Pages 1&2)
Editors - In This Light and on This Evening
Joy Division - Transmission
Joy Division - No Love Lost
Dead Meadow - At Her Open Door
Dead Meadow - Sleepy Silver Door
The Cure - Friday, I'm in Love
The Cure - Never Enough
Battles - [мога ли да пиша цели албуми, моля?]
Muse - Bliss
Bonobo - Dinosaurs
The Big Pink - Dominos
The Big Pink - At War With the Sun
Beck - Sunday Sun
Devo - Peek-a-Boo
Prince - Kiss [no. fuck.]
Prince - 1999
Стенли - Обсебен
Aereogramme - Finding a Light
Amy Macdonald - Barrowland Ballroom
Amy Macdonald - Mr Rock'n'Roll
Depeche Mode - Policy of Truth
Massive Attack - Angel
Jamie T - Sticks'n'Stones
The White Stripes - Fell in Love With a Girl
The White Stripes - Seven Nation Army
Тангра - Нашият град
Тангра - До последен дъх
Nick Cave & The Bad Seeds - Midnight Man
Queens of the Stone Age - Little Sister

15 December 2010

In this light and on this evening

Running at 3 a.m. on Partick Bridge, seeing shadows behind my back, and as I turn - they disappear. This sounds like a cheesy song but this is how my day has been. I crossed that bridge four times today, every time looking around and smiling at the next song on the playlist. This is how I want my 2011 to be: taking decisions before midnight and laughing at the small mistakes they lead to. Waking up people should never be an obstacle when it comes to celebrating an anniversary and reading meaningless jokes. Waking up people should never be an obstacle about anything, as that matters.
But now I think it's finally time to bed. Last night wasn't a good night to sleep and have another set of weird/funny dreams.
Also, I swear to God, Glasgow is amazingly peaceful that early in the morning.

14 December 2010

Swimming with the fear where we slowly drown

Стоя отново свита пред радиатора и се опитвам да не мисля за нищо, само погледът ми се рее някъде по образите в огледалото отсреща. На Коледа трябва да се казва истината, за това си мисля. Чудя се какво бих отговорила, ако ме попитат. Сигурно за това как се чувствам в момента, или как не искам да се чувствам; за хората, които ми липсват и за тези, които мразя; за всичките мъже и жени, и момчета и момичета, за всички, които искам да виждам всеки ден, дори в дни, когато не искам да виждам никого. За нещата, които обичам; за нещата, които обичам да правя. За най-голямата и най-зле пазената тайна от последната седмица.
Ръцете ми са студени и ми се спи, когато всъщност не трябва да ми се спи. Знаеш какво означава това.
Гледам опаковката в края на бюрото и се усмихвам тихо на усилията си. Все още не съм решила дали е грешка или е най-доброто решение в живота ми, но знам, че ми беше забавно и че се смях на резултатите. Знам също, че умирам от страх от снимките, запечатала съм ги в някаква далечна мозъчна гънка; така както ме беше страх от много песни и трябваше да минат месеци преди да успея отново да ги пусна.
Обаче всичко трябва да е наред утре. Цветовете не трябва да се сблъскват, нито думите, нито жестовете.
If time gone is history
Then this is a victory
A victory worth losing for you
And all you need

Сега ще се върна на комедиите. This is how I roll.

11 December 2010

And you believe in your prophet

me: otkyde znaesh?
momchil: zashtoto sym star i mydyr
momchil: i zashtoto imam 6to chuvstvo

В момента не мога да цитирам песни. Има прекалено много, които биха съставили времето вътре в мен. Нека го оставим мистерия, just this once. Всичко ще е наред. Всичко по местата си, а той ще се окаже прав.

10 December 2010

We would have a fine time living in the night

I don't even know how I found myself in the middle of a conversation about tartan-patterned condoms, teen porn, and incest. But then, I've been in talks about harems, puppy sacrifices, this, and this (both being in the category of things that you - once having seen, can't unsee; also wrong on every possible level).
(After this paragraph I have the nasty feeling my blog will be flagged by the police.)

I was about to say something about my inability to concentrate after it 7 pm and watch a film instead of spend the night talking to people and eat carrots on the webcam. Also, now that I have free time on my hands, I should start working on the medical centre but this is yet another thing in a progress. All of my thoughts evaporated when I realised my mobile was ringing but it was too late to pick it up. Such stuff happen when you've put on your big headphones, trying not to disturb your studying flatmates with loud music. Oh well.

09 December 2010

Back to my Wonderland

Well.
Събирам си мислите и се опитвам да не ги изгубя по пътя, или да ги оставя да измръзнат в някоя канавка. Пиша името си на прекалено много места, попълвам адреси и започвам да бъркам 3 с 4. Опитвам се да рисувам, седнала на земята пред радиатора, после се отказвам и се опитвам да чета нещо, след малко се отказвам и от това. Ядосвам се на съквартирантите за вратата на банята, като че ли те имат нещо общо с това, после им се ядосвам и за други малки неща, ядосвам се и на себе си, че не се обличам по-топло и отивам да си направя супа.
Много планове се разпадат тази седмица, с много хора не успявам да се видя, много неща не успявам да направя. Затова пък сменям идеи на момента, правя други неща; прибирам се по тъмно, спя малко и все свита под одеялото, казват ми, че не бива на човек като мен да му е студено (каквото и да значи това, дори не обмислям значенията на много реплики), заспивам с картини в главата си (и сънищата ми все така странни и забавни, всяка следваща сутрин се ровим какво означават нещата в тях и се смеем на резултатите), събуждам се с нова песен в главата, която не се маха, преди да съм я чула.
Имам нужда да се разхождам из някакви задни улици, за да стигам до места, за които няма да предполагам колко важни ще бъдат догодина. Или след три години, или още утре. Имам нужда и да нося поли, но е студено и се опитвам да не падна на стълбите пред входа. Всъщност имам нужда от много неща, но си правя wishlist 2011 (за който се оказа, че всъщност някой го гледа, one in a million, но се случва.)
Студено ми е. Съжалявам, ще го чувате доста често този сезон, особено ако двамата в съседните стаи не спрат randomly да изключват радиатора, когато решат, че им е топло. Halls all over again.
Also, би имало една-единствена причина, поради която бих си причинила токчета, по-високи от 8 см. Причината не е ходене по паветата на Ashton Lane. Сериозно, не е.

08 December 2010

Won't you show me what begins at the edge of town?

The Cure after Prince and Editors after Black Rebel Motorcycle Club (life); so cold and so weird when walking into the mist infront. My hair is all damp, and I can't help but remember last time when I was walking fast and trying to remember names of streets.
It's alright today, watching shorts - some of them well-known, some of them not really, but they make us laugh and keep on drinking. Andy tries to hide under the seat when they play "Archie" and I fully understand him, later we down our pints and try and make Ian remember when he asked that impossible question "Do you have children?", and it seems like he's the only one not to remember it.
Earlier we discuss sci-fi films and Sarah laughs at funny questions; we also discuss possible Japanese Christmas dinner, and I promise to make sushi (примерно), this is how i plan on spending my holidays; unexpected and funny.
Now I feel cold, I've been feeling like that since when I came home, but I kept on writing: this post, random news and arguing about moon theories (the ones I can't really stand). So, come on, get on, get on, and let me listen to that Massive Attack song once more before I go to bed, because it reminds me of the summer that was, and also of the summer that wasn't.

06 December 2010

We're flat broke but hey we do it in style

Revising the week in my head, and leaving the weekend behind. Snow and ice, falling down twice (ha, that rhymed), weird dreams that make me smile in the morning and too much talks about things I don't understand. Too many people ask me how have I been doing (too many times that I needed to go through the same explanations of how it's alright now - or at least much better); too many people who told me how lovely I look (also, my eyes and my hair; my legs (really?)), many many little words that made me smile.
The past three days I've kept on going back to that dream, and I don't know why. I remember it vividly - unhealthily good. I don't normally do this - dreams should stay hidden under the blankets, but i can't help but smile at the lovely blue everything, and our clothes, and all those little situations that will (probably) never happen but were like fresh air anyway.
Other small things that made me smile: making paper snowflakes that I will stick in my room; the news that I'll be all alone in this flat for several weeks; Carlota's talking about condoms (and in that sense: Tim Westwood/pretty much everyone with a bit of sense taking the piss out of JLS on Never Mind the Buzzcocks about their condoms); listening to long-forgotten songs; spending a good amount of time around books; picking up presents and making cards; this (it's funny, and it makes me imagine my room full of playpen balls).

BRMC is tomorrow. I spent about a month thinking it was Saturday.

03 December 2010

All we do is entertainment

A month of Christmas, starting now.
I would enjoy a Christmas like this, counting all the times I changed direction cause i met people on the street and they made me go somewhere else; all the people I haven't seen in a long time; all the times I thought I'm not going to see someone today just to meet them half a minute later.
And then back home.
Edgar is not at all mad at me, and he tells me a wonderful story about an assassination of a friend of his; then we decide to take our relationship a step further - he stays in my bed and i (quite literally) fall asleep on him. And he, as lovely as he is - stays still and quiet, and keeps me safe from bad dreams. What we have here, this must be real, he even wrote me a poem long time ago, and I love every word from it, every word he had ever written.
This is me now, this has been me the whole day: smiling at words and stupid questions, deciding not to take a side in pointless arguments, drinking water and writing down ideas and plans for the weeks to come. You've come a long way, baby, and you're a long way from home.

(Also, BRMC tomorrow, and this is how we end this year's gig list.)

01 December 2010

I want your extra time

Inventing new words to describe emotions before the presentations today. Making lists in my mind, things like [things i haven't done since saturday] or [all the reasons why I love snowflakes in my hair], or [things people loved in me today].
I also realised today how much time I've spent with Caroline in the studio the past week. As a matter of fact, there is rarely something cooler than being the last people in the Mac at 9 p.m. Maybe not that cool, but there's something creepy-ly funny and enjoyable about walking down the stairs and hearing the echo of your footsteps, and looking for ghosts around every corner.
What was cool, was us dancing (and partying) (like it's 1999); Lauren still not used to the way we roll those nights before a review, but she does make efforts and we appreciate them. And we make giant jumps from Prince to Prodigy, someone plays stupid r'n'b, then I invade the space with that Elbow song and sing at the top of my lungs. Then stand for minutes at the window revising those lyrics "from the rooftops I remember there was snow" in my mind.
We get locked in, and I burst into laughter as I notice the message I've received, while we wait for the janitor to show up and let us out.
And as much as I want to remember the three-people-review we had today, all I recall is the image of Patrick in my head as he reveals 'the mystery behind the black curtain'.

Coming up next: December journeys through time and space; there will be nothing better we could do than live forever and quote too many songs, too many films and too many dreams.

29 November 2010

Epic

Studio updates.
I haven't slept since Saturday, and I really don't like this project (even though all the people around me said it looks really cool. My tutor, on the other hand, said it was a bit boring.) Also, the only thing I missed about the Internet-off weekend, was the fact I couldn't write down my thoughts of the moment, and they were killing me from the inside.
So, is this how the rest of the 4 years is going to be? Meditating for better idea and tutors in good mood; tea-breaks, loo-breaks, breaks to pick up a better song, breaks to remember something, breaks to forget something else; breaks to smile at a thought, breaks to shut your eyes and get new images in your head.
There is a break for every moment, always when you need one.
Also, I realised how quick this week will be; quick on thoughts and things to do/ places to be. And next week as well.

Last project for the year, here we come.

25 November 2010

I get back up and I do it again

(the last post was number 666, mwa-ha-ha)
I still refuse to think in Bulgarian, especially as I fail to remember the word "landing" every single time I'm talking to a tutor. It's a bit of a sad story.
Other sad stories include my perpetual tummy aches that I'm trying to fight with more water. Also, it's too cold outside, but it will snow during the weekend (let it snow, let it snow). Not that I will have any time to go out and enjoy this first snow for the season but I will have it in mind (and, actually, in sight as well).
While I'm on the page of complaints, I don't even want to imagine the model that I need to start as soon as possible. I don't know why I keep on doing this to myself, but the stairs and the ramp never look good enough, and I need to keep and keep adding elements (which will probably kick my arse as I start making them tomorrow).
But otherwise I try to wake up with a smile, they say it will make your day better.
It's shit. But I don't mind just to give it a try every other morning.

Now, shut your mouth, try not to panic.

23 November 2010

I hope I'm making sense

There is a reason why every next Monday is a new story that I anticipate and pray to hear/ live through. Today Carrie told me about her weird dream, then I told her about mine, and we decided to drink wine and make spells that week when her (now ex) boyfriend is supposed to be here. She thinks I'm a witch but it's actually all the Moon's fault, having troubles to fall asleep u.s.w.
My dream, however, was so refreshingly stupid that I actually enjoyed it. I am yet to figure out what was Alexander Skarsgård doing in it.
Now, I'm supposed to go to bed and try and have a quiet sleep without any mythical creatures chasing after me in the middle of the night; and in the morning to go back to the studio and give Carrie a hand for her project, as a good friend and class mate.
And, as a very wise man sang, "I've cleansed my ugliness and I've cleansed my paranoia".

20 November 2010

A winter wind blows

The past 24 hours I watched "A Very Potter Musical", "A Very Potter Sequel", "Me and My Dick", and "Alex Reads Twilight", in that order. God bless all cool youtube celebrities for their wit that keeps me awake while I make a ridiculous amount of steps in scale 1:100.
Also, it's full moon and I can see it through my window, which is pretty funny considered full moons 1. make me a bit happier, and 2. kinda keep me awake.

Manic Street Preachers today, Mogwai are just for a flavour, everything else is just too slow. The day, the people, the mistakes in the messages I send. The white wine tastes awful, the apples are never enough, and tomorrow I plan to actually cook something for a change. Cause, as much as I want, I can't live off salads the whole winter. And today I made циганска баница, untranslatable and incredibly tasty when you've worked on a single ramp for the past 2 hours.
Also, I've promised Christy mulled wine night (or many?) and this has to be done, as soon as possible, for my own sake.

So, funny animations, anyone?

19 November 2010

She shines like boundless light

"To feel forgiveness, you've got to forgive. It's lost on me, I believe in revenge." -msp
I get some strange ideas about life and about consequence of events, and also about music during every next all-nighter. There's been too many of them the past week. And now another one, because ramps are awful on a 3d model, but stairs are an analogue-model-nightmare.
Also, I decided I should take a couple of hours break this morning, and went to a screening of some films of the filmmaking society. Ian had chosen to put "Archie" in the list as well. It left me with that feeling, the same feeling I get every time I watch some of the old school plays and secretly know the whole scripts by heart. The scene with the son, and I imagined all of us scrambled in the room behind him, laughing silently. The kitchen scene, while Andy and me talk and point behind the door, and leave bloody handprints. Ian running to me every 4 minutes asking where Ross is. (by all means I avoid the word 'nostalgia', I don't think I'll be able to use it for a bit after this essay)
Back home, and I smile at everything, cheer for the working shower, even dance a bit. Not happy and not sentimental. Just smiling. This is how it should be. If I don't smile, these projects will absorb me and destroy all mouth muscles.
Also, I made my own pizza tonight.

12 November 2010

You're not about to lie down for your cause

This one will be in English. Such things happen when you spend most of your time reading in two different non-native languages, speak them all the time, breathe them in and then leave them invade your dreams.
I know I once promised this blog will be left for keeping secrets away from people who don't speak Bulgarian. It's a rare occasion that I don't really have any secrets right now, at least not such that are to be circulating in the Internet anyway, in any existing language. I'm done with secrets and decoded messages, and stolen looks, and memories hidden in the maze of my imagination. I just decided it, in this very moment as my head slowly explodes with information and calculations, pages and pages of them. Three weeks for this project, three weeks to finish the essay I haven't officially started yet.
Fascination ends, here we go again.
Meanwhile, my good intentions to develop the film were shattered as I was politely told in two different shops that they can't help me. "Come back Saturday, there might be a container where we can put the film." I should one day shoot a film titled "The epic adventures of a small Zenit in big Glasgow". Also, the next person who uses the phrase "a Canon, from the big ones" (respectively "I don't know what lens did I use but it was big and with black body"), the door is riii-ght over there. Please, help yourself out.
I mean, seriously. To give that amount of money for equipment and courses, and not even to try and remember a 5-letter/number combination. It's the same if I said "I don't know what type of paint I used, but it's a nice deep red colour."
Also, no power tomorrow. And still no shower. I just need a little journey right now. To any place where I can actually take a shower without being in a rush. And where I can eat pancakes. That's right, I want pancakes. With granny's strawberry jam.
But a working shower's a priority. Now back to the ramp.

10 November 2010

Here we go again

Има причини, поради които мога спокойно да напиша тук колко много обичам Иво. В интерес на истината, има прекалено много причини, простиращи се на прекалено много разговори и прекалено много човечета по картички.
Снощи си мислих за всичките пъти, когато ми е спасявал живота. Окей, не за всичките, за някои. Дори не за някои специфични, просто за някои. Това се случва, докато свалям всичките книги от леглото и претърсвам за пълните съчинения на Едгар По. Всички обичаме Едгар По. Преполовявам разказ и си спомням онзи, който мислихме заедно преди няколко лета. Така и не му оправих края.
После забравям за него. Говоря си с Юлия, онова слънчево дете на природата, загубено в северна Германия. Говорим си за Себастиан (все още има два месеца, за да изпълня онзи new year resolution), за Тим Бъртън и за усмивките. А междувременно с Рос си говоря за GGP, фойерверки и Сашка Васева. Дори не се опитвам да се шегувам.
Won't give you my heart
No one lives there anymore
Прекалено много причини.

07 November 2010

A place to hide under

Предполагам, че прекалено много разкази в живота ми започват с някакъв странен час, когато изобщо не е трябвало да бъда там, където съм била. Повтарящ се мотив. Непрекъснато си спомням онзи цитат от онзи филм, че нищо хубаво не се случва след 2 вечерта, прибери се и си легни. Само че това не го вярвам, изобщо. Не вярвам, че дъждовната сутрин в 4 е било грешка. Не вярвам, че която и да е било четвъртък вечер, е било грешка.
Искам да разказвам притчи и тайни; искам да мога да се усмихвам на всяка шега и да плача всеки път, щом някой спомене някаква случка. А сега съм прекалено уморена дори да се опитвам да се чувствам виновно, или да ми е зле; или изобщо да чувствам каквото и да е било.

30 October 2010

Плод на болен ум

Главата ми ще избухне. Парчетата ще унищожат всякакви форми на живот в околовръст. А може вече да се е случило, не знам.
Вчера унищожавах всички черни мисли в главата си с бутилка вино и изпращах съобщения преди полунощ. Иън днес се смее и се опитва да ме накара да пия нещо, защо винаги го правите, момчета, честно? Казвам му това, а той започва да се смее пак и ми припомня някакви моменти отпреди месец.
Ето, започва да се надува, два пъти по-голяма, три. Хиля се тъпо и забивам поглед в момчето до него. Виждала съм го някъде, но аз пък кого ли не съм виждала напоследък. Той говори на испанката, Нина се опитва да ме пита нещо, а аз не мога да си избия мислите от главата.
Прати ми съобщение. Сряда вечер, малко след 1. Кратък, глупав и забавен текст, който ми накара сърцето да подскочи, направо да избухне и да се изпари от всички съществуващи рани и пори по кожата ми. Кратък, глупав и забавен текст, който беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало от седмици насам.
Октомври си отива. Нека си остане там, някъде в миналото и лошите спомени. Стига вече.

24 October 2010

I could never be that kind of girl

Прекъсвам проекта в името на ясната ми мисъл, горещия компютър и факта, че пощальонът днес ме събуди в 8.30.
Днес вървях към библиотеката ни и имаше слънце. Краят на октомври слънцето тук е явление. Не беше се показвало от последните няколко дни, не че стана по-топло навън. Ама поне има слънце. Започнаха Smashing Pumpkins. Не ги смених, не знам защо. По принцип слушам точно три техни песни, а този път ги оставих по целия път, и на обратно също. Слушах Ava Adore и се усмихнах. Вече се усмихвам на песни на Smashing Pumpkins, такова е положението при мен. Водих безшумни диалози в главата си, спомях си неща, които са се случвали на тази улица (четирите вървим в такт и пеем запоследно преди лятото), покрай точно тази спирка (пияна Сара в мартенски спор за дължината на косата на шотландците, всичките), в тази верига магазини (вече има Greggs до нас, което ще ми спестява закуските понякога, само понякога). Много е лошо това с паметта. Да помниш всичко, дори ненужните неща като часа и положението на слънцето, цвета на обеците, броя на усмивките. Миризмите. Не знам кой от двамата ми съквартиранти използва същите шампоан и душ-гел като него, но не е честно. Изобщо. Да вляза да си измия зъбите и веднага да си спомня как за малко да закъснеем за първата ни лекция, защото никой не се сети да си погледне часовника/телефона. Само за части от секундата, защото знам каква е тази миризма. А винаги съм била така. Мога да преразкажа разговори отпреди години. Няма никакъв шанс за неща, случили се преди седмици.
Получих пълните съчинения на Едгар По на английски, и е прекрасно. Той поне ще ме отведе в някаква тъмна викторианска история, точно където ми е мястото (ето, още един бърз спомен, "I don't know any other Nellys. As a matter of fact, I'm pretty sure that no one of my friends knows any Nellys." "But it's an English name, Victorian." "It's rare nowadays." "I now feel almost unique." "You should." ). Започват и други песни, now all songs make sense, дори онези, за които съм забравила, че съществуват.
А тук тъкмо стана 5.30, не искам и едва ли ще мога да заспя след тези чайове. Искам да чета, имам пак толкова книги наоколо и е толкова хубаво, все едни такива големи и зад които мога да се крия. Искам и да рисувам. Не съм рисувала от толкова много, много време.
Проектът - отново it's a thing in a progress, но тази вечер отметнах много от важните неща в него.

17 October 2010

Cause every moment, every second should be precious

Странни дни, както винаги. "I can't believe I've lived here only for a year but I already have such memories." Or any at all, ако става въпрос, обаче така се случва, когато правиш нещата по правилния начин и се запознаваш с правилните хора на правилните места. Няма значение колко ще боли после, те са правилните и ти го знаеш някъде дълбоко в сърцето, в дробовете си. "I don't want to be you in the next months." За едно прекрасно кратко време всички искаха да са на мое място, а аз упорито не го отстъпвах и се хилихме на всичките коментари и въпроси, а днес попаднах на стари неща, писани тук и се удрям по главата какви неща съм си мислила, или пък какви неща съм се опитвала да се убедя сама, а сега е различно, наистина е. "Please, don't break my door" "I'm not, I want to break my head into it." за всичките неща и всичките изречения, мислите и всичко, което успях да съборя на пода за 30 секунди.
И новите ми много много хубави банди, на които градя истории в главата си, но не и наистина. Safe and sound, имам нужда от тях, било то дори, че той ми ги записа, а аз седях на ръба на червения диван и се смеех на всичките скици и подмятания за Слейър и Металика.
Но лятото свърши, да, най-после си замина. Петте прекрасни дни на студено шотландско лято.
Maybe I'll change
Start a sick cult on mysterious islands
Or run away
And tell the whole world there's anger in all of us


"by the time we got to My Heart Has a Wish, I just didn't feel like screaming anymore. I think I wasn't as angry by then and it would have felt slightly dishonest to continue trying to have screaming songs just for the sake of it. I mean, when I unfortunately stumble upon a Linkin Park song on the radio I can't help but think that guy sounds like a dick. What's he angry about now? Slayer at least still sound genuinely pissed off."

PS. Очакваш, че в един момент това ще отшуми, поне за деня, поне докато си блъскаш главата в къщи с невъзможни пропорции. Той гледа филм. Сигурно и аз бих гледала филм, ако не ме болеше главата и ако всичко беше наред, поне с проекта. Той обаче никога не е далеч от мислите ми. Да, това е директен цитат от Cashback. Съжалявам. Мислих си, че щом мога да гледам Cashback, значи всичко се връща по места. Щом мога да се усмихна по същия начин на сцената в снега или да се засмея на футболния мач, значи всичко ще бъде наред. Само че тактично забравям цитатите, а когато ги чуя отново, бъркотията става по-голяма. Или същата, отначало. Исках да мога да му го кажа. Искам да бяхме гледали филма тогава, когато седахме на малкия диван в стаята ми и обсъждахме утрешните лекции. Исках да имам достатъчно смелост, или може би още повече, защото тя се изпари в минутите, когато бягах към апартамента му в тъмното, покрай онази стара църква, и после, когато му писах за първи път. Пробвах се да му го обясня - че е всъщност най-добрият ми приятел тук, за всичките вечери, когато до късно/рано сме говорили за хора, за нас, за тежки спомени и тихи надежди, за нощите навън, или за изборите. Защото обичам Сара и Айона, и Карлота също, дори и Броуди, който не си спази обещанието, но те не са били винаги там или са се опитвали прекалено прекалено много да ме предпазят от невидими и несъществуващи опасности, а при него просто се получава, винаги се е получавало. И се чудя дали ще го разбере, и дали ще знае какво да каже, дали няма да го приеме по някакъв странен негов си начин, както правя аз понякога, без да го осъзнавам.

А този пост стана толкова безобразно дълъг и личен, и с толкова странни песни за саундтрак, че ако някой е успял да стигне дотук, може да свирне.

12 October 2010

I just close my eyes as you walk out.

И понякога се случва това, нещо хубаво свършва по-бързо, отколкото искаш или отколкото очакваш. Хубав филм или онзи концерт, който си чакал цяло лято.
Прибираш се вкъщи, отръскваш се от спомените, преглъщаш вкуса на горещ шоколад, полепнал по небцето ти и издишваш аромата на затопления от яката на ризата му врат, усмихваш се тихо и се надяваш никоя песен вече да не ти напомни на последните няколко седмици.
You know this is impossible.
I know, and this is why it will hurt a bit more. Just a bit, and then it will all be left behind. I promise.
Онази единствена сълза, която скривам, докато се отдалечавам светофара (Колко клише и колко символично. Винаги съм мразила светофари.), е заради песента, която започва да свири в ушите ми. Знам го, защото заедно с нея се усмихвам. Нищо повече.

А тази седмица нямам повече сили за това. Не съм от момичетата, които се крият, но не бях и от момичетата, които плачат за момчета. Тази седмица вече ще е друго и това го знам някъде в себе си. Знам, и трябва да го направя така, защото утре ще го виждам прекалено много пъти. Този път трябва да е правилно.

07 October 2010

Using words I never say

'Cause holy cow, I love your eyes
And only now I see you like
Yeah, lying with me half-awake
Stumbling over what to say
Well, anyway, it's looking like a beautiful day


Please.

01 October 2010

But now it's time to make your own demands

But you stole the sun from my heart, взе го и го после го захвърли някъде по пътя, после се върна и го изтупа. После ми го върна, с извиненията.
Нещо такова си мисля за инфекцията, бушуваща в гърлото ми, моята лична инфекция, която ме държа прекалено дълго на легло, толкова дълго, че дори не стигнах до онзи концерт, за който си мечтаех цяло лято.
А сега, последен час тийнейджър, или как се научих да спра да се притеснявам и да обичам (малко повече) бомбата. Вече ми казаха част от плановете за утре, о-изненада-изненада, колената ми направо омекват, като си помисля какво ме очаква. А освен това ме поканиха за сет дизайнер на един от новите филми на филмовото общество, и аз съм тиха и щастлива, и почти пълна с идеи.
October like that.

21 September 2010

Celebrate no control

Ако можеше, главата ми щеше да се пръсне от всичките неща, които се случиха последната седмица. Седмица ли бе! Цял месец! Първо пътуваме в далечния север и спим на странни места; не ме бива в прескачането на огради, особено по-високите от мен; броя синините по краката ми и меря с линия големината на онова гигантско лилаво нещо на коляното ми; опитваме се да спим, но се будим от светлините в небето; за кратко има слънце, но го проспивам, докато той чете и избира хубави снимки от предишните дни. Прекалено много снимки, прекалено много от мен по тях и прекалено много от него навсякъде.
Връщаме се обратно тук и всичко забавя ритъм, а на мен ми липсват тези пет дни. Единственото лято, което имах тази година. Студено шотландско лято, а всичко изведнъж си идва на мястото. И филмите, и усмивките, болката в гърлото, Ikea for dummies и полярното мече оттам; всичките безмислени и гениални изречения на чужди езици след полунощ на бара след поредната бира.

А утре ще взема малкото му чудовище и ше правя снимки за проекта ми за петък, после ще слушам Меникс. Изведнъж някои песни добиват правилния смисъл.

08 September 2010

i'm running late, and I don't need an excuse

Започвам това няколко пъти, няколко поредни вечери. Стана само седмица, откакто съм си вкъщи, в другото - северното вкъщи, а може и повече да е, не знам. Не броя дните и вечерите, излизам късно и се прибирам рано, пишем дефиниции за добро утро в съобщения и говорим за книги почти непрекъснато. Вървя още и броя стъпките от входната врата до стаята ми, за пореден път се отказвам да чистя и отварям поредната бира.
В неделя тръгваме отново на път, нови приятели и същият инат, ще пътуваме нагоре и ще бягаме от папата, ще спираме, когато решим, ще правим безобразно много снимки и ще избираме маршрута по посоката на вятъра. Any way the wind blows.
А след цялото това лято заслужавам роуд трип със силна музика, добри приятели и няколко нощи под звездите на онзи прекрасен почти тропичен плаж и всички останали места, чиито имена не мога да произнеса.

25 August 2010

I am the city wall

Днес е гадно. Минавам всичките му 65 страници и се опитвам да не мисля колко е хубаво. Или колко е хубав, но това е друг въпрос. Записвам си важни имена и заглавия, и харесвам снимка след снимка. Лу Рийд и плажове, покрити със сняг. Пластмасови сови, които не участват като реквизит в абсурдни хорър филми, синмани на Витоша.
Днес е лошо. Неприятно, въпреки че в клиниката се смеем и обсъждаме наркотици, извънземни и интернет. Нищо от това не стига, нищо не помага да гледам кучо с по-малко съжаление и болка.
Днес не ми харесва. Въпреки че с Маги М обсъждаме тази така важна първа година и куп други неща, а аз съм толкова изморена, че усещам бирата бавно да се разлива по вените ми и да достига сърцето, сърцето. Сърцето, незакрепено от лепенки, защото това е тъпо немско клише. И после още малко, и още. И после започват Едитърс, а аз наистина ги обичам и искам да са винаги наоколо.
А в крайна сметка. Търся си молскина, който е изчезнал в дън гора заедно с акварелите ми и едната кожена чанта.
Толкова се радвам, че вече е сряда.
I hope life is good for you.

20 August 2010

The rest

А, то взе, че остана една седмица.
Това лято нещо не беше нормално. Окей, имахме си един фестивал миналата седмица и се разбихме, ама иначе си седях вкъщи на тихо и спокойно, ядох диня на поразия, гледах Дара О Бриан и ми беше хубаво. Тихо и спокойно.
Обаче не се оплаквам, динята е вкусна, доматите - също и има истински летни температури. Поне имаше, а утре ще хоря сама на плаж. Всеки желаещ е поканен. Ще бъда някъде в края, около Евиния плаж. И ще чета нещо, сигурно "Правилата на привличането" или "Фондация"-та на Азимов, която ще ми скъса рамото. Може и Бредбъри. Ще реша сутринта.

09 August 2010

Please keep me in mind

След разговори за ритуални жертвоприношения на кученца, минаваме на тема хареми, Линч (Дейвид), мача Англия-България и сложни рецепти за пилешко. A summer like that.

01 August 2010

И въпреки всичките субективни причини

"Time" is the watchword.
Невероятното добро намерение да пиша всеки ден колко прекрасни са ветеринарите на кучо си остана точно това.
Последните ми дни обаче са като на повикване "Колко време ти трябва да стигнеш до Альошата?" и всичките обичайни места на света за един летен Бургас. К е прекрасна, а не съм я виждала от толкова много време вече, тихо прескачам стъпки и слушам случайни песни към Тройката.
Часове по-късно пък, вече се прибираме геройски от партито и има жаби на улицата, много много миниатюрни асфалтови жабки, които стават по-интересна тема на разговор на следващия ден. Те, както и подземните системи от тунели, таралежите и бюрокрацията. Всичко наведнъж.
А и убийствените жеги утре, и новият ми любим коментар по темата: "I'm just going to... cry".

Ветеринарите на всъщност наистина прекрасни. Прекрасни и шумни, и един откачен папагал в съседната стая, който повтаря всяка дума до припадък и води разговори по телефона.

24 July 2010

It's just a line

These are the days that I've been missing
Give me the taste give me the joy of summer wine
These are the days that bring new meaning
I feel the stillness of the sun and I feel fine

Освен това чакам сестра ми да ми звънне от един концерт за 5 евро на Editors и междувременно гледам снимки на колеги/ Лондон и колела, Oasis на моменти и Дара О Бриан, който е почти велик.

Ок, кой ще идва на море скоро?

22 July 2010

I threw my caution to the wind

След такава седмица, изпълнена с бягане от едно място на друго, много срещи в Бизнес парка, разговори до два сутринта и съобщения по никое време, правилният завършек е малкият юбилей на блога ми. Стана на 5, ю-ху. Догодина го пускаме в първи клас.

Междувременно поуките от последната седмица са винаги да търсиш подходящия човек да попиташ за посоката и да не оставяш ветеринарят да ти се хили прекалено дълго.

А всъщност щях да пиша някакви километрични обяснения и спомени, обаче си имате архив отстрани, който се интересува, а който не се - спокойно, the best times are yet to come.

mysterious ways v5.0, here you go

15 July 2010

Two undernourished egos

В много редките случаи, когато цитирам разговори, най-често са някакви забавни неща. В този случай, Рос (който вече не ме преследва, йеа) и разговори за апарати и фотография.

Ross: just get film cameras, they're the way forward
Me: a film camera's not exactly cheap either
Ross: pfft, you can get an awesome one for £30
Me: okay, fair enough
Ross: on two occasions, I've managed to get post-2000 model Nikon autofocus bodies with a basic zoom lens for under £30
Me: i suppose you were on the right time and place
you, on the other hand, are camera addict
Ross: you just need to look on gumtree, film cameras are worth fuck all nowadays
Me: but you're still addicted to buying cameras
Ross: no, I only buy ones I actually need, hehe
Me: now you say that, but isn't that what addicts always say?
Ross: hehe
the only pointless ones I buy are cheap polaroids, because they're so cheap
Me: ...and then you lose the photos and you sacrifice a puppy in order to get them back
Което, в случая, си беше самата истина.

PS. Днес една прекрасна Петя ми се обади от концерта на Massive Attack, за да слушам няколко минути от една много, много любима песен.

11 July 2010

I don't care cause I'm not there

Ваканцията ми досега in a nutshell:
Всеки опит да започна който и да е от преводите завършва нетриумфално в леглото (защото са скучни. Няма замесени други хора.)
Средно количество мачове (най-вече немски и най-вече придружени с бира (когато съм здрава), чай (през останалото време) и много крясъци.)
Кучо с безкрайното ходене при ветеринарите (които са диагонално на входа ни, де, не е някаква велика разходка), които всъщност са готини.
Гласове от далечни северни страни (и тук вкъщи, и там - вкъщи, ами сега?), Рос се опитва да е забавен, ама му се получава дотолкова, че коментираме някакво есе на Chuck Klosterman за интернет порното и някакво друго за кавър бандите, и дори не знам как се стига до това.
Мълчаливо отбягвам испанските ми колеги (Гоу, Холандия, гоу гоу!) и се опитвам да намеря номера на Ерин, защото ми липсва лудият й акцент.
Запоследно - лов на тюлени (за снимки, не за месо) през септември, никакъв плаж все още - лошо, лошо време, dete с ангина, а на мен настинката ми мина.

*Цитат на седмицата: "The world is a dangerous place to live in: not because of the people who are evil, but because of the people who don't do anything about it." -Albert Einstein

26 June 2010

10/10

След като казаха, че блогът ми бил "...повествователен блог с емо-тайнствен патос..", смятам да си пусна an upbeat song so we can dance the night away, или поне докато чакам сийзън финалето на Доктора да се свали, току-виж може да спра с патоса и да наблегна на повествованието. Не че нещо се случва тук, де, само снощи имаше едно Депеш Моуд парти и беше забавно, а утре вечер ще ходя на караоке, дано само вратът ми да е окей.
(Междувременно гледах въпросното сийзън финале и беше много добро. Много, много добро. Four weddings and a Tardis, както коментира Стивън Фрай.)

24 June 2010

Twenty twenty vision to see

Прекалено странни дни наоколо, в София и покрайнините, и много хора - много и навсякъде, времето обаче е студено и вали (дори когато се крием под онова дърво, а останалите играят на федербал под дъжда), а (краденият) интернет изчезва при всяка първа капка по прозореца. И най-вече, когато гледам Mock the Week и си спасявам живота с приятели от големия Север.
"I had a dream of you."
"Oh, really? Was it interesting?"
"Yeah, Sarah was shouting at you, cause we wanted to watch Titanic on the screen at the Vic, but you wouldn't let us."
"Wouldn't let you?"
"Yup. You were constantly pulling my hair."
Нещо такова, последвано от смях и още малко Дара (защото той е гений).
А сега - да довършим разговора за Ървин Уелш и после - Futurama и останалите летни сериали. This is how we roll, right?

16 June 2010

And everything seems the same

Припознавам се в неправилните хора, Джон и колата на Бен, а дъждът изобщо не помага и все едно още съм си в другото вкъщи.
А съм в Бургас, честно! И няма никого другиго. Жива душа. Затова - хоп! и обратно в София в неделя. Малко след откриването на хотела в събота и финалето на Доктора, което ще гледам някъде другаде. (Пак ли е това време от годината, че ще свърши след две седмици? Искам повече, повече искам!)
Всъщност и няма за какво друго да говоря, освен че се опитвам да пиша за други светове и замъка Палмерстън, а денонощието никога не стига да се наговориш с приятелите от другата часова зона.
This is how I pray in the summertime.

08 June 2010

And tell me stories from your past

Бен преди малко си тръгна.
Няма да го видя следващите три месеца и е малко странно. Вчера си говорихме за новите ни жилища и за пренасянето.
Мразя пренасяния.
А снощи по някаква причина сънувах К. и онзи разговор в Барбоса зимата, когато си говорихме за колеги и хора с еднакви имена, а сутринта си представях продължението след известно време. Всички онези неща, които има да си кажем, за кратко обмислях да си направя списък и да му правим синтактичен разбор после.
I feel so extraordinary
Something's got a hold on me
I get this feeling I'm in motion
A sudden sense of liberty
I don't care 'cause I'm not there
And I don't care if I'm here tomorrow
Again and again I've taken too much
Of the things that cost you too much

06 June 2010

I don't know if you can see the changes
That have come over me in these last few days
I've been afraid that I might drift away
So I've been telling old stories and singing songs
That made me think about where I came from
And that's a reason why I feel so far away today

04 June 2010

So the days float through my eyes

Вчерашният ден предълъг и стигащ във всички крайности. Годишните ни оценки (трета в курса), прекрасно, прекрасно, а после правим барбекю и пием много, защото ни казват, че не трябва да остане, това се случва наобяд. Правим снимка след снимка, въртим обръч и гоним червеното фризби; толкова сме много и всички щастливи, а музиката също прекрасна, кара ни да си представяме, че сме в една друга мирна епоха, а може би сме били за един следобед.
После отиваме в нашия бар и пием странни неща, смеем се и се опитваме да играем билярд, Кари заспива на единия диван и се опитвам да съм тиха, говорейки по телефона.
Часове по-късно обратно вкъщи и веднага на последния етаж, Луи е там и съм толкова щастлива, доворим си за първи път от два месеца по една или друга причина и той ми се смее, а аз го гледам лошо. Колко лошо мога да го гледам? После отново в общия коридор и Броуди също е там, двамата се опитват да изхвърлят белия диван през перилата, а Бен отдолу дава наставления и акъл. "Нели, ти по-добре стои настрана за малко" казва Броуди и се хили. Всички са щастливи този четвъртък.
След още няколко часа и сме обратно в същия бар, музиката позната и досадна, а хората наоколо - весели и забавни. Сара К. ми се хвърля на врата всеки път щом ме види, Джеймс също, и пак ме гони из дансинга, и пак се смеем. Виждам къдравата коса на Броуди над линията от глави, а той не е идвал там от месеци. От малко след рождения ми ден. Хвърлям му се на врата и не го пускам, защото го обичам това момче, и как няма - спасява ми живота всеки път с музика и забавни разговори, и вечно незнаещ какво става наоколо. И все така щастлива, но вече се прибирам вкъщи, вече всичко ще е наред, но не искам да заминавам.
Не и да оставя всичко това за цели три месеца.

30 May 2010

To the centre of all life's desires

Последната седмица в едно-единствено събитите - гала вечерта на студентското филмово общество, която ми вдъхна надежда за следващата година, изпълнена с най-различни предизвикателства.
И други неща се случват около това, други срещи и други хора, други съобщения и разговори, но тази единствена вечер ми определя какво ще ме чака тук есента.

А сега класически Хичкок и други покрай него, позната музика и наваксване с римуването на време.

24 May 2010

I push my hand up to the sky

Какво пропуснахте последната седмица:
.последна презентация за годината
.голи Йонас, Рейчъл и Алекс, които тичат през парка отсреща (през интервал един от друг, не едновременно.)
.велики планове за завземане на Глазгоу в следващите три седмици
.пръв слънчев загар в парка (и първа прекрасна събота следобед, тиха и спокойна - от много време насам)
.разговори за полети и ваканции, и за къси поли
.след три седмици вкъщи
.разговор с Йонас дни по-късно, когато му казвам за сутрешните събития, а той с еееей-такава усмивка ми казва, че всъщност било супер и ме пита дали е изглеждал добре. Аз само поклатих глава и се ухилих.
Е, какво толкова, добре изглеждаше.

22 May 2010

Life can always start up anew

И ето как приключи и този проект, и тази презентация.
Снощи vic със случайни срещи, много пиян Джеймс, който днес не помнеше как ме гони из дансинга; със Скини танцуваме като гангстери и се смеем, а аз загубвам всички. С момчето от джунглата вървим във всеки момент в различни посоки, и се засичаме по стълбища и входове, а после вървим и говорим на български, и се смеем на глупости.
Днес е горещо и измисляме нови начини да издърпаме телевизор по хълма между двете студиа, аз после се прибирам, чистя и разни други задължения, и си мисля за К и морето.
Имам още три седмици тук, смятам да ги прекарам в парка и в гледане на филми, и в записване на идеи по тревата.

17 May 2010

My morning sun is the drug that brings me near

Ок, това е нощта, утре е последната презентация за годината - и ще бъде добре.
По някаква причина всъщност харесвам моя проект повече от повечето други, които видях. Не, защото е мой - просто има повече идея. Не се случва често това - да знаете. Зарадвайте ми се малко и вие, де. Три седмици не съм излизала никъде. Последната седмица и от вкъщи много не излизах.
Ама всичко ще е наред, де. Трябва да е наред. Иначе всички тези безсънни нощи ще са били на вятъра.
Мерси, Том, че беше до мен всяка нощ. Знаеш, че те обичам.
И съжалявам за 12ти.

Пожелайте ми късмет.
If there's hope in your heart, it will flow to every part. (And this is what the Doctor is for.)

14 May 2010

11 May 2010

Three words we shared said too early on

Трите думи: The Big Pink.
Губя си времето в шум и музика, това ми е любимо.
Другото любимо?
One week left. Keep calm and carry on.
(Попитайте ме пак в петък, когато ще бъде Now panic and freak out.)

Young hearts
Know nothing but say it all
Celebrate no control
But is it enough to realise your love
And miss us when we’re gone
Live for the words that we sung
And don't let go

08 May 2010

No time to think of consequences

В един момент се облягам на стената и гледам снимки от различни епохи, и си спомням дните около тях, и нощите. Спомням си пътуванията в автобуса и почти залязлото слънце (защото е зима), спомням си и лятното слънце високо над главата ми, но в някоя друга атмосфера.
Слушам песни, започващи с Б, много песни, започващи с Б, защото тази буква е тиха. Поне си я представям тиха.
Не успявам да си преброя грешките, защото не ме интересуват вече, искам да мисля само за метали и дърво. Имам много, много работа, а все забравям останалите неща.
Какво става с хотела ли? It's a thing in a progress. Please, respect the thing., както беше казал един мъдър човек.

07 May 2010

Windmill, Windmill for the land

Петък 2 сутринта, вместо да спя като добро момиче, слушам отразяването на парламентарните избори на Острова наживо по BBC Radio 5, като умно момиче.
Ям шоколад, обаче лешников и малко, и пия фервекс за лека лека нощ. И обсъждам избори и партии с момчето от джунглата, което, ако не от друго, поне се интересува от политика повече от останалите наоколо. Броуди говори с Рейчъл (лоша часова разлика), кандидатите в Белфаст се млатят, буквално, Гордън Браун говори с невероятен акцент, Рос го е страх от Камерън (а мен от BNP.) Джеймс (с палтото) се появява и използва правилните термини и правилните думи, фервексът свършва, а аз заспивам права.
Утре ще е ден на много работа и малко забавление, супа от моркови и остатъка от шоколада.
И, може би, нов министър председател.

03 May 2010

Look ahead with blazing spirits

Не съм ядосана в момента, не. Нямам време за това, а нямах време и за партито снощи, но направих добре, че отидох. It's another Saturday, I can see the calm pull chaos. Забавни хора навсякъде (а и някои досадни след един момент), снимки пред пожарната кола и пожарникари, които не могат да ни се нагледат на покемон костюмите; после шумно обсъждане на онзи, който се изкачва (и в последствие пада) по дървото, а Джеймс* ме приютява в палтото си, защото никой не мисли за студа навън, докато се опитваме да избягаме от праха от пожарогасителя.
А. също е там и е целия жълт и забавен, аз обаче се опитвам да го заобикалям през повечето време, защото просто няма какво да му кажа.
Shut your eyes when you're angry
Bow your head when you get lonely on another Saturday
Винаги ще имам време за Доктора обаче. Същият Доктор, когото гледах часове преди интервюто ми за тук и който всеки път ме кара да премина през цялата гама от емоции в 45 минути.
Хотелът върви добре - или поне върви (с пълна пара - съвсем на място казано), кръговете обаче са на изчерпване и имам нужда от нови. При всички положения:
I don't know yet, it's a thing in a progress. Please, respect the thing!**

*Джеймс е прекрасен, дори когато е толкова пиян, че не спира да говори изобщо. Обаче е толкова гей, че понякога попадаме в ситуации на спорове относно мъже.
** Spoilers: Не мога да повярвам, че след всичките стиймпънк филми всъщност намерих най-голямо вдъхновение в прекрасния Тардис и няколко викториански епизода.

29 April 2010

Уважаеми народни представители,

Вие сте тъп грозен рогат добитък. Бихте ли били така учтиви, моля, да направите едно добро дело и да скочите от някъде нависоко, вместо да хабим боеприпаси по вас?
Уважаеми г-н Борисов,
Да ви еба и какъв сте селянин. Винаги сте бил. Бяхте още през далечната 2006-та, когато произнесохте онази незабравима/ незабравимо идиотска реч като новоизбран кмет софийски. Бяхте и преди това, когато сп. Дъга направи карикатура с Вас, облечен като Батман Kick-ass стил. Не гласувах за Вас на последните избори. Няма да гласувам за Вас на никои избори. Вие сте срам за България и трябва да Ви изгонят от държавата със специален закон. Нова анти-Борисова Конституция на Република България Безбойкова.
Уважаеми г-н Президент, май френд,
Преди много години щях да гласувам за Вас. Така или иначе Ви е последен мандат, вземете и направете нещо. И номерът "Президентът пък каква власт има" не минава вече. Отдавна спря да минава.
Драги НПО-та, като спрете да събирате пари от джоба на средностатистическия българин, който, колкото по-беден става, толкова повече започва да го боли за другите и иска да дава още повече пари, седнете и поразсъждавайте, дали не трябва да си насочите усилията в посока да накарате Правителството ни да се държи като едно Нормално Европейско Правителство и да започне да започне да отпуска пари от бюджета за животоспасяващи и безбожно скъпи лекарства и изследвания.
Уважаеми Младежки организации, Парламенти, Общински съвети, Ротари, БЧК и GGP, да, виждам ви колко сте заети всичките от проекти и семинари. Сега, като си изкарате главите от онези-части-на-тялото-където-слънце-не-изгрява и спрете да си начесвате езиците по сесии и събрания колко сте велики, седнете и направете нещо полезно за обществото. Има неща, след които ще се удряте в гърдите пред останали себеподобни, има и други неща, които не само, че може да имат някакъв медиен отзвук, ами и може всъщност да доведат до някаква промяна. И не ми говорете глупости, моля.
Драги всички останали,
Нищо не зависи от децата ви. Вие имате право на глас, вие имате житейски опит. Използвайте ги. Бойко нема дойде нъ упраи. И царю не нъ упраи. И извънземните даже вече се отказаха да нъ упраят.
Това е положението.

Ваша разочарована,
Нели Ж.

25 April 2010

Sometimes I say stupid things

Anthology of stories about doing it extremely wrong.
Сряда с всичките ядове за есето, четвъртък с прекалено дългото време в the vic и ужасно грешните решения цяла вечер, петък на 12-см обувки, а днес - несвършила абсолютно нищо.
Понягога си мисля дали правя нещо погрешно, че все сама се забърквам в такива презокеански истории. Онази вечер Танви дълго се смя, като чу за премеждията ми, накрая трабваше и аз да се засмея. На сутринта и А се засмя и каза, че всичко било наред, но не и преди да го накарам да си признае, че е гей. Което той не направи.
Днес пък Сара има рожден ден и обикаляхме по фестивални задачи, а тя повтаряше как трябва да си намеря някого "cause, see, this way it'll be much funnier when you get drunk and James won't be that bored when he comes around". Никакво момче от джунглата обаче, казах й, а тя обеща да ме скрие, ако той се появи някъде.
Мисля, че трябва да напиша книга за тази единствена първа година в Глазгоу. Ще е почти брилянтна.
Maybe this summer will come and clear our minds.
Обаче никакви токове по павета, мерси.

22 April 2010

Is everybody in?

Навън е толкова светло, че трябваше да проверя на три часовника дали наистина е почти девет вечерта.
Окей, преувеличих малко, обаче схванахте идеята.

20 April 2010

I look for a joy in a strange place

Когато преди много месеци стоях във всекидневната и беше неделя сутрин, началото на едва първия от много много дни сама в големия град, Макс беше първият, който се събуди и заедно гледахме ранното слънце, разказвайки случайно пресеклите си животи.
Това ни се превърна в неписана традиция - когато няма никого другиго във всекидневната, просто седим и говорим - за книги, за филми, за хора, за пътища.
Разказвам ви това, защото днес той става на 20, а всъщност на 13, а всъщност на 25. Отидохме всички в пъба отсреща заради него, и бяхме много. Победихме съседната маса, където също имаше рожден ден, но ние бяхме по-добри.
Когато дойде да ни види, му казах, че ще ми липсва безкрайно много догодина и че той е малцината, които ме карат да обичам този блок. (-Въпреки че сменям музиката, когато не я харесвам и че мрънкам прекалено много? -Да, Макс, дори това. ) Той го знаеше и преди това, знаеше го и днес, когато ме видя как правя тортата с ясното съзнание, че имам безкрайно много работа, но съм готова да загубя един ден за него. Защото обичам и другите момчета, и Броуди и Бен, и Луис, и Джак, и момичетата също, но тях не виждам всеки божи ден и те не винаги са наоколо, когато имаш нужда.
И освен това прави домашен прекрасен чай.

19 April 2010

Everyone likes to dance

5 weeks left.
Don't panic.

15 April 2010

I got a pencil full of lead

Един от онези хубави топли дни, които определят отношенията ми с града; с Танви се смеем през цялото време, Сара се включва на моменти с идеи за партита и рождени дни.
Като казах рождени дни, Макс, моят прекрасен съквартирант, става на 20 в понеделник и въпреки че казва, че не иска нищо, пак ще му направя торта, защото това момче има навика да ми спасява живота с идеи за завладяване на света, рециклирани от хубави книги и любими филми, както и да завършва всеки въпрос "Случайно да имаш..?" с "Да." Изобщо, той е единственият съквартирант, чийто житейски навици ще ми липсват догодина.
Затова, ще си получи тортата и по-добре да си я изяде, хаха.

12 April 2010

And I haven't got time for you either

Ден на все нови неща.
Selfish rooms in the Generous hotel. Шест седмици за чудо и приказ, за бавни идеи и бързи скици. После интериорен пикник в горещия парк, лежим на розови одеяла и ядем сладолед, водата не е достатъчно, обаче има кола. Одумваме двойките срещу нас, които се натискат като за последно "Just leave them be, Carrie, they're 12." (На толкова бяха всъщност.)
Часове в размисъл над задачите за следващите две седмици. Първо лого за семестъра, първи девет спални, последна рецепция. Разговори с архитекти, които ме карат да се усмихна и да знам, че те са виновни; разговори за обещания и тен.
Записки за разкази и бележки по стената - и все нови спомени от последните месеци.
А току що си купих билет обратно за София. За след точно два месеца. dete, here I come.

10 April 2010

Sister got a beat for mankind

Последната седмица in a nutshell: Вали и е досадно, а в сряда Макс се прибира и носи хубавото време със себе си; паркът е прекрасен по всяко време, особено с Вонегът в чантата и домашен горещ шоколад с мента в мислите; реката също е хубава, но мрачна и тъжна, аз пък не съм - не съвсем.
Опитвам се да правя полезни неща, но не стигам по-далеч от две допълнителни изречения в бележника и поредния британски сериал. Докторът е нов и странен; Джийвс е гей, а Джонатан Крийк е по-скоро забавен. Кино в четвъртък е на място с много, много добър филм и саундтрак за скачане и бягане (и ритане на задници, ако става дума), и това ме води до днес, когато изслушвам 100.000-ната отчетена в музикалното ми царство песен.
10. Анимационерите - Snowboard
9. The Cure - Friday I'm in Love
8. Oasis - Slide Away
7. Coldplay - Strawberry Swing
6. Muse - Bliss
5. Ian Brown - F.E.A.R.
4. Mika - We Are Golden
3. The Feeling - Sewn
2. The Fratellis - Whistle for the Choir
1. Editors - Bones
Ако случайно сте изпуснали.
А сега, съквартирантките вече се прибраха, което означава, че ваканцията е свършила сигурно - или поне тишината; момчетата обаче са далеч, почти досадно далеч - и няма никакви изгледи да свърша каквато и да е била работа днес. Нищо полезно, както вече казах.

05 April 2010

We're not cool

Великден като за първи път, вкусно пилешко с картофи и о-богове!, домашен козунак; Хариет, която е направила нещо вкусно и зеленчуково; китайски ориз и Арсени, донесъл шоколадови яйца (и всички го гледаме с тиха радост). Разговори за езици и акценти, за чужденци в различни държави или в една избрана; разговори за окупации и неразбирателства (с Арсени си подхвърляме реплики и погледи, и разказваме архитектурни шеги и истории за обезглавени пилета); игра на думи за вкуса на китайското (българите не сте вкусни, ядете прекалено много салата.)
Такива хубави и тихи вечери, без борба за музиката (Вивалди и Джак Уайт срещу Децата на Студената война и онзи австрийски ерцхерцог), но със спор за цветовете на очите и цветовете по принцип, все така спокойно и щастливо - и с прекалено много останала храна. И с идеи за книгата, която не съществува.
I've seen so much in so many places
So many heartaches, so many faces
So many dirty things
You couldn't even believe

03 April 2010

You can climb a ladder up to the sun

The Big Pink днес из центъра и после обратно - вече в парка си пускам местни банди, защото така трябва; не си намирам подходяща пейка, затова сядам край реката и наблюдавам хората с децата, кучетата, и мъжът с червените кубинки, който пуши и не гледа лошо. Топло е, с ееей-такова слънце и те кара да гледаш право в него, защото утре няма да го има сигурно. Купувам си прекрасна огромна книга и витамини, а в обратната посока - пиле и картофи за неделя; тежи, обаче всичко ще е наред, защото черните облаци са още далеч (а сега вече вали).
Вече трети ден гледам снимки една след друга и се опитвам да избера правилните три; междувременно получавам известие - вече съм член на студентското филмово общество (от театралното - ни вест); а следващите дни ще са дълги и готварски; сигурно и шумни.
И всички си кръстосайте пръстите - съквартирантката да изчезне някъде.

27 March 2010

I'll run around in circles till I run out of breath

Nottingham (Uni campus) summary:
Хубави нотингамски дни сред зелено и нарциси; прекрасната прекрасна М, спасяваща животи и също римуваща времето си отвъд Канала все така успешно; хубави и нови хора наоколо; Вивалди и Aluminium край езеро под дъжда; весели сериали в почивките; музиката и танците; партито почти за "добре дошла"; синината, за която ще разказвам истории след време; отново Севера срещу Юга с последиците и лошото време; всичките варианти на Робърт Смит; сънят, на който се смяхме, докато се борехме с цветове и материи; всичката поръчана и доставена храна; Вонегът в свободните часове; театърът в тъмните часове; The Cure в автобусните часове; веселите снимки в неочаквани моменти; песните и кратките мюзикъли в нощния парк; всичките разговори; The Walk; викторианското гробище и всички онези кратки моменти, когато успявах да забравя всичко.
Мерси.
Well it's a big big city and the lights are all out
But it's much as I can do you know to figure you out
And I must confess, my hearts in broken pieces
And my heads a mess
And it's 4 in the morning, and I'm walking along
Beside the ghost of every drinker here who has ever done wrong
And it's you, woo hoo
That's got me going crazy for the things you do

19 March 2010

I got something better than love

Official soundtrack of Term2:
Editors - Bones
Editors - Bricks and Mortar
Muse - The Resistance
Blur - On Your Own
Oasis - She is Love
Beck - Sexx Laws
Beck - Think I'm in Love
The Fratellis - Whistle for the Choir
Paloma Faith - Stone Cold Sober
Manic Street Preachers - Indian Summer
Happy Mondays - The Boys are Back in Town
Beastie Boys - Body Movin'
Calvin Harris - The Rain
Calvin Harris - Yeah Yeah Yeah La La La
Grand Avenue - She
New Order - Crystal
Oasis - Soldier On
The Beatles - Something
Belle & Sebastian - I Don't Love Anyone
The Feeling - Join With Us
The Kooks - She Moves in Her Own Way
Ian Brown - Nah Nah
Oasis - Fuckin' in the Bushes
Editors - Munich

15 March 2010

If there's hope in your heart, it would flow to every part

Седмицата ми в звукове и светлини, в дума след дума, ред след ред.
Седмицата ми бърза и спонтанна, с големи крачки и ниски скокове.
Седмицата ми на любов, загуба и отчаяние.
Седмицата ми на смях и тихи надежди, и на шумни разговори в кухнята.
Четири дни ми трябваха, за да осмисля Editors. Как ме редактираха, откакто се преместих в тази далечна северна страна. Първо In This Light and on This Evening, а вечерта ще е прекрасна - знам, трябва да е, наоколо мълчат, а Том пее за прекрасния Лондон, а аз пея с него колкото ми глас държи - ето Краставицата, почти неосветена и огромна, покрай мен минават няколко коли, а няма други хора, но не мога да мръдна. Ще живея там някой ден, само за да мога да обикалям пак така по нощните улици. После пък Lights, на Bones всички крещим Retreat, retreat!, а куршуми се чуват отнякъде; Smokers още ми върви пред очите - първото тяхно видео преди години, а аз соча телевизора и казвам на сестра ми колко са прекрасни. До Bricks and Mortar нямам вече сили, но пея с пълно гърло, пея и рева, и рева, докато пея, защото от тази песен боли, боли много; и видео искам да направя, и снимки също, а не мога - едната ми ръка е стиснала дръжката на чантата, а другата скръстена, не забелязвам другите, сигурно изобщо ги няма там, а после веднага започва Papillon, всички отново се появяват , всички скачаме и крещим, нямам сили - вече седми час права, а не спирам. И си спомням онази вечер на премиерата на песента по ВВС, а аз стоя вцепенена 5 минути и половина и се влюбвам отново от пръв поглед.
Отново вкъщи, с прекрасната тениска и дълги среднощни разговори, и алармата в 2:30, а аз завита в одеалото, продължавам да ги слушам и да плача, защото просто така трябва.
In the end all you can hope for is the love you felt to equal the pain you've gone through.

*А днес в магазина пуснаха Whistle fr the Choir, и аз казах на Сара, че вече всичко е наред.

10 March 2010

The kids are dancing tonight, maybe we'll join them

“Before you criticize someone, you should walk a mile in their shoes. That way when you criticize them, you are a mile away from them and you have their shoes.” - Jack Handey

Две седмици до края на срока (а този мина така бързо!), есе на почти невъзможна тематика за другата сряда; светлинна инсталация за петък. Нотингам се отмества за вечерта или събота. Три партита за рожден ден (картичка за Броуди!); бира и пребоядисване на апартаменти за ваканцията (а също така Единбург и други близки градове.)

Editors утре, Editors Editors!
(а също така и оглед на още един апартамент)

07 March 2010

Your story's been spun

От тази седмица научихме:
.за колко време се извървяват 13 километра (плюс отбивките в Морисънс)
.колко прекрасна е сестра ми в десет вечерта (и по всяко друго време, всъщност)
.колко прекрасна е dete (мартеничка и писмо!)
.как педофилията и ексхибисционизмът са сексуални ориентации (Естествено, че са, dete, педофилът е човек, сексуално ориентиран към деца. А това дали значи, че по дефоулт всичките ти любовници са педофили?)
.и към предходното, колко са тъпи пазарджишките управници - тъпи, тъпи, тъпи.
.как Facebook е широко преекспониран и всъщност - скучен през повечето време (освен когато не се откриете с някой отдавна загубен приятел или когато не се качват весели снимки и видеота)
.как мълчаливият ми месец се пропука в името на прекалено много празници, един фестивал и скучна почивка между работата по проекта
.какво говедо е Патрик
.как госпожица Жечева се срещна и присъства на лекция на Ben Kelly (за незапознатите - дизайнерът на Hacienda и още куп други свързани с нея неща)
.за протестите против закриването на BBC 6 Music
.и как остават 4! дни до концерта на Editors

04 March 2010

Shine a light for me tonight

"Какво правиш?"
"Пиша съобщение на Джон."
"Оо, кой е Джон?"
"Не знам още, обаче голите снимки, които си прати, изглеждат супер."*

Говоря глупости, естествено, цяла сутрин всички говорим глупости и се опитваме да не започваме проекта - и да не изхвърлим някой лаптоп през прозореца; гледаме сериали, тази тюторка обаче е добра, всички сме доволни накрая - и с по поне десет идеи отгоре. Ще правим студиен хорър (скоро), аз ще съм убиец (а съдба?), а междувременно репетирам с времето до понеделник.
Междувременно водя разговор, безкрайно интересен и показващ гледната точка от другата страна. Чета чужди блогове и сравнявам изречения. А Франц Ф. са винаги на място и на време.
*Наистина пишех съобщение на Джон. Защото си уреждах оглед на апартамент. Нямаше никакви голи снимки замесени.
А снощи прекарах сред интериорни атласи, натурален сок и Уикеда. Днес също, впрочем. И утре.

02 March 2010

Take a little picture in a photobooth

Какво ви казах, дойде март и нещата изведнъж почнаха да се нареждат - или поне с някаква малка надежда. Снощи мартеници и уелски традиции; Джак, говорещ глупости; спорове с Броуди за онова октомврийско парти; Лия - ухилена и щастлива, вече с една година по-голяма; Великденски планове "I'm starting to get a bit concerned how am I going to spend those three weeks by myself." "To be honest, so am I." Билет до Ню Йорк е по-евтин от билет до София. Всичките рецепти на света, и всичките концерти също - за една нощ; онова обещание към дете за пилето с шоколад.
А иначе - невъзможен проект и краш-курс за писане на есета; Ben Kelly в петък; Editors след седмица; обелки от мандарина и цялата сигурност на света, че нещата ще се оправят.

26 February 2010

Един човек е по-голям от целия свят.

Няма да се правя, че всичко е наред, че няма проблеми и че не вървях сама под дъжда, за да ми се отмият мислите от главата. Не мога да се правя, че не се смях на всичко цял ден, но няма да се правя, че не плакох, докато писах това. Мога само да си затворя очите за песните и за желанието ми да пресуша бутилката вино. А после сигурно и бирата на момчетата.

Имало едно време…

Имаше едно време, обаче то отдавна изтече и се скри. Едва ли някой друг го помни, защото други там нямаше. Загледах се в малкия парк, разположен преудобно отсреща, от другата страна на улицата. Нямаше деца по катерушките, нито родители по пейките. Беше слънчево, но студено и само онзи 50-годишен пънкар си разхождаше кучето, а двама съседи от последния етаж преминаваха през зеленината за по-напряко. Днес ще пропусна лекцията, за да мога да си наваксам с проекта за утре.

Звукът от косачката покрай зелената алуминиева барака ме буди. Все още е рано сутринта, знам го със сигурност, защото сенките на дърветата са още дълги, а в стаята ми е все още хладно. Нямам мобилен телефон, на който да се уверя, нямам и часовник на ръката. Счупи се още миналата зима, когато бяхме на Арбанаси. Поне така помня. Като се катерехме по онази проклета заледена улица, и май че нарочно минавахме през възможно най-обкованата в лед част от нея.
Шумното бръмчене на косачката обаче звучи почти като аларма и ме принуждава да стана и да се залепя до прозореца на отсрещната стена, и да видя какво става навън. Да, ето го татко, коси поляната и вече е стигнал до голямото сливово дърво. Само че е в гръб и не ме вижда. Обличам се бързо, измивам си зъбите, очите – в тази последователност – изтичвам навън, като се спирам едва на ръба на плочника. Татко ме мярва с крайчеца на окото си и спира тежката машина. «Рано е още, една шест и половина, иди да поспиш още малко!» провиква се през зеленината. «Не, няма, ще правя упражнения.» Той се засмива и се връща към косенето. А аз започвам да правя упражнения, точно като по онова сутрешно предаване по Канал 1, точно там, на края на плочника, точно на ръба. Краката ми са къси, ръцете също, сигурно съм на пет. Обаче правя упражнения и ми е хубаво, а слънцето започва бавно да загрява всичко, скоро ще е време да си сложа шортите и да отида да се разходя до другия край на улицата. Днес ще е хубав ден.

Звъненето на телефона ме стряска. Съвсем съм забравила, че съм го оставила под завивките сутринта. «Не, не се притеснявай, не ме будиш. Да, всичко е наред, просто четях една книга. Интересна е, да, ама е на български, съжалявам. Окей, ще ти се обадя за довечера. Не се притеснявай.» Всичко е под контрол.

Облякла съм си банския и съм седнала на голямото стъпало на входа на къщата. Зад него или по-точно някъде под самата къща има мравуняк и няколко големи мравки ме заобикалят, за да стигнат до него. Аз се опитвам да им препреча пътя с една клечка и да ги накарам да се изкачат по нея. После ги оставям отнов на земята. Не ги стъпквам, не ги убивам. Някой ми е казал, че ако стъпчеш мравка ще завали дъжд. Не помня кой го е казал, но не искам да вали в никакъв случай. Татко сутринта е надул лодката и я е напълнил с вода. «Как мислиш, дали се е стоплила вече достатъчно?» «Изчакай още час-два.» «Ама ако изчакам толкова много, ще се напълни с разни буболечки иии листа, ииии…» «Добре, добре, пробвай как е.» Влизам в импровизирания басейн. Водата е все още студена, разбира се, но ми е толкова хубаво, че не казвам и думичка, и оставам вътре. Никога няма да се науча да плувам там, обаче все още се побирам цялата и мога дори да се излегна в лодката. След известно време по повърхостта има разни мушички, а слънцето е толкова силно, че татко идва и ме изкарва, за да не изгоря. Следобяд вече съм цялата рачешки червена и някой ме маже с кисело мляко, и ми казва да спя по корем.

«Какви са ти плановете за довечера?» «Никакви. Сигурно ще намина да видя как е положението на партито на Кийран, и ще се прибера. В интерес на истината, изобщо не съм особено ентусиазирана за това. Ти какво ще правиш?» «Стю ще дойде след малко. Не забравяй нашето парти другата седмица.»

Събрали сме се у баба и дядо на някаква семейна вечеря. Сигурно е нечий рожден ден, защото сме събрани няколко семейства. Също и някакви хора, които не познавам. Децата сме на отделна маса, както винаги, а до мен има нисък рафт с книги. Не помня да съм влизала преди в тази стая, и рафта не помня. Книгите обаче сигурно са на татко, «Физика при корабоплаването», «Строеж и поправка на кораба», географски и топографски карти. Избирам си една – малка, но обемна; с дебели корици; тъмносиня, с черен ръб и черен надпис «Астрономия за моряци (с карти на двете звездни полукълба)». «Хубава книга изглежда», мисля си, и я взимам.
Същата вечер я изваждам, за да я разгледам – и пак ми изглежда все така интересна, но изобщо не разбирам какви са тези формули и методи, тези описания. Чета първите няколко страници, разглеждам картинките и, прелиствайки бързо напред, от страниците изпада една малка черно-бяла снимка на татко. Опитвам си да си представя на колко години е той на нея, и си казвам, че ще го питам на следващия ден.Забравих.

Броуди отпива и ми подава бутилката. «Как е починал?» «Получи инсулт.» «Мамка му. На колко беше?» Сега отпивам аз и се замислям за секунда. «Щеше да стане на 52 след месец и малко.» «Мамка му.» «Мамка му» повтарям и аз след няколко секунди, точно като в онази книга на Момчил Николов.

23 February 2010

I get to play at being irresponsible

Понякога си мисля, че трябва да започна да записвам разговорите ми с Макс и на края на годината да ги прочетем и да се смеем на житейските си истини след третата бутилка.
Впрочем, виното прогресивно намаля, а тази седмица ще имаме две партита, рожден ден и уелско-български чествания, а също и world without facebook day, което е брилянтно и лесноизпълнимо.

В други новини:
филмово есе
ужасяващ проект (настръхнаха ми космите по ръцете, сериозно)
без лекции утре/но проект и есе все пак
всичките книги на света и Айона, с която избухваме в смях едновременно по телефона
и Сара, която ме пита за 'тяло' на всички езици, които знам
Belle&Sebastian, докато отброявам крачките по онази странична уличка
и тъжният факт, че продължава да ми се спи

21 February 2010

Green Eyes

"Нямаш право да ми откажеш, нали това е правилото..."
"...не си зеленоок и не си момиче..."
"...ама как беше това, точно?"
"Never say no to a...." На "green-eyed girl" вече съм отворила очи, главата ми е наполовина заровена във възглавницата, малко ми напомня една случка, важното е, че съм усмихната на поредния идиотски сън.
Дано филмът в петък да си струва.

20 February 2010

Whatever stirs my mortal frame

Шон Бигърстаф до мен в киното, а аз не мога дъх да си поема на път за вкъщи, не мога и не искам - и ме е страх да си легна, за да не забравя случилото се и за да продължи този ден още малко.
Или може би не. Но поне тази седмица нямаше странни сънища, нищо необичайно по видимата страна на луната. Опитах се да пиша малко, стигна ми смелост за две изречения в отдавна започнат разказ, преди да си спомням някакви стари идеи и изгубени записки по листчета от бележник.
Няма никакво есе, прекалено рано е за това, но има подходящи цитати за момента.
You'll regret only things you haven't done. Това явно го казват всички бащи.

16 February 2010

Velvet

Ама аз си знам грешките, знам защо това се случва и защо ще продължава да се случва, но няма как да променя миналото - а сигурно и не бива, обаче мога да променя бъдещето неначертано още.
bad news is that time flies
good news is that you're the pilot
Помниш ли?
Не, естествено, че не помниш, нищо не знаеш, защото нищо не съм казала. Нищо на никого не съм казала и така ще бъде докато продължавам да трия съобщения, които не помня да съм писала, защото ме е страх и срам; или докато се събуждам с тези снимки срещу ми всяка сутрин; докато сънувам минали неща, а на сутринта се опитвам да ги забравя.
Не, не, нищо на никого.
За всичко са виновни the big pink, трябва да е така, те и техните проклети песни, които ме карат да плача, докато гледам чуждите албуми. Това не съм аз. Не, не, а последния път, когато плаках, беше защото Николай ми разби сърцето. Като приятел. Което е винаги по-лошо.
Мамка му.

15 February 2010

I've felt it for some time, now

Опитвам се да вървя в такт с песните днес, а не се получава. Когато не мисля за това, обикновено се хващам, че го правя. Нещо като онзи досаден детски навик да не стъпвам на пропукани плочки. По каквато и да е причина. Добре, че (май) вече не го правя.
Любими моменти в библиотеката, когато чета за немски експресионистични филми, а Паулина до мен - за барок и Заха Хадид, обсъждаме петъчни работни смени и французина, които минава покрай нас, "Ама не, не го харесвам, прекалено е красив. Ако трябваше да избирам между него и някое обикновено момче, дори не чак толкова хубаво, щях да избера второто.", казва тя и аз се сещам как сестра ми казва същото понякога. Казвам й това и после допълвам "Обаче всъщност зависи точно колко не-чак-толкова-хубаво е другото момче", и двете се с ей такива усмивки, добре, че тя не е от онези с 12-годишната философия за ходенето на кино.
Пак вкъщи и ми се губи един час в опити да прочета едно от всичките есета за този срок. The Big Pink са така прекрасни, макар и прекалено любовни; а дете е прекрасна за видео-чат "срещи" през скучни неделни вечери.
Сега пък ще си продължа работата по странното есе, Mulholland Drive, Cashback и Sin City, с въпросителна за другите три филма и уводът, който трябваше да е готов миналата седмица.
А, да. И втори ден нямаме душ, счупен от съквартирантките, добре че са добрите съседи наоколо.
I'm not looking for love but it's hard to resist

12 February 2010

And the week behind was painful

Мисля си дали и как да направя седмична равносметка. А то седмица ли бе.
Не вярвам в съдбата, но вярвам в К, която ми обяснява, че съдбата сигурно се опитва да ми каже нещо с последния епизод на HIMYM. Предполагам, че и това се случва. Хора в неочаквани ситуации, променящи се мнения, опити за пеене след третата бира, снимки, снимки, снимки; screen shot със съвсем ново значение, спане с дрехите и включен компютър няколко дни подред, една купчина книги, една малко по-голяма от картони, пластмаса и стиропор, "We've been living together for half a year, and I didn't know you're from Scotland?", успешно предаване и смях в кафето.
Днес хубавите хора са си вкъщи, ще са си до края на другата седмица, ще празнуват с приятелките и приятелите си в неделя и ще гледат филми в собствените си легла. Аз пък си правя "alternative Valentine" playlist, в която няма нито една от песните, които ще пускат цял ден навсякъде, но пък има хубави, хубави неща. И ще е просто прекрасно, ако дете има време за нашата "видео-чат среща с вино и смях".
Утре ще топло и ще се разхождам някъде, just for the hell of it.
But everything's depending on the way the wind may blow.

10 February 2010

We've got the vision, now let's have some fun

Три пъти "ура" за снощи, за неочаквания разговор и виното, и презентацията доникъде, а днес - и за познанията ми за съветска пропаганда, и за мързела точно преди предаване, партито утре и недовършения модел. Три пъти "ура" за случайния пинг-понг на маса след дискусията в антрето на студиото и за Бен, който се радва толкова много на идеята ми за Тим Бъртън парти и за Nellie the Elephant, че обещава да помогне.
Неделя обаче ще е тиха и спокойна - та и как иначе, щом всички ще бъдат някъде с някого. Аз пък ще бъда сама с онази хубава рокля, високите обувки, много бира и сериали за drinking games.
А сега - малко Beatles и весели шумни песни против заспиване, но никаква Lady Gaga. Не, не, не.

07 February 2010

Here's another Sunday morning call

След правило 21. получих най-веселите коментари на света.
Рос (aka. момчето от джунглата - в лошия смисъл, ако изобщо има добър) се опитваше да ме убеди колко хубави били очите ми, когато съм го гледала ("аз пък кога съм те гледала изобщо, глупаво, глупаво момче, остави ме намира най-сетне" си мисля междувременно).
Дете няма памет за цветове, но няма проблеми - защото си я обичам и такава.
Сестра ми, ядосваща се на всичко френско и възхитена от въпросното правило, но не особено внимаваща в текстурите.
Айона се смее и ме гледа с ей-такива очи "Не, не, твоите са кафяви, съжалявам", казвам й.

Междувременно си мисля как никога, ама никога няма да приема насериозно някого, който ми обяснява колко "тъпа музика слушаш и как така ще прекъснеш разговора ни, за да гледаш филм на Тим Бъртън?" "Всъщност, след това ти изречение прекъсвам разговора ни, за да слушам тъпата си музика. Because good films may be my lovers, but music is my true boyfriend." "Well, then your boyfriend surely must be as ugly and dump as hell." "This is not the way to impress a girl. It's just not. And he may be ugly, but he makes me happy, and that makes him more handsome than most people will ever be."
Днес се опита да ме заговори, но му казах, че имам работа. Имах работа, но в интерес на истината нямам намерение да си губя свободното време с хора, които всъщност не разбират, когато им кажеш "не" в прав текст. Не.
ПС. И след поредния запомнен сън искам да съм смела като dete и да напиша всичко, както си е "да, знам, че ти и ти ми четете блога, но все пак ще ви цитирам, защото трябва да знаете".
And in your head do you feel
What you're not supposed to feel?

This is outta control

Понякога нещата просто се случват по правилния начин:
Опитвам се да не се съсипя до следващата ваканция. (сънищата и снимките са виновни.)
Отдавна нужен разговор с Ю и смях над правописните грешки ("оценил, не оженил!")
Четвъртъците в artschool с нови попълнения и хубави песни. (Daft Punk като обичайни заподозрени, всички крещим и танцуваме в несвяст на Blue Monday, а Beck се появява точно навреме и ме спасява от прибирането вкъщи с още половин час. )
Цитати от филми и Ерин и Сара, които не ме пускат да си тръгна.
Всичките партита на света в две седмици for dummies.
Липсващи съквартиранти, а аз пея заедно с Alex Turner - следващия път ще знам песента, честно!
Пея и с Jon Lawler и Matt Bellamy, но тях ги знам наизуст.
Двуседмичен проект за три дни.

05 February 2010

We'll burn the pictures instead

Искам пак в Лондон, когато отказвах да мисля за нещо друго, освен за факта, че съм там - дори, когато бях застанала под прекрасната Краставица, дори сама в метрото вечерта, дори, когато се опитвах да не се загубя по улици, по които не съм стъпвала.
Стаята ми в момента тъмна, почти непрогледна - уличната лампа отвън с жълтеникавата светлина и тази в коридора, и изненадващото обаждане на Карлота (за сметка на момчето от джунглата, хаха).
Малко свършена работа, дълъг уийкенд и местна бира.

02 February 2010

I'll bet that you can hear the rain

Никога не е на добре, когато сънувам минали събития. А помнех всичко, преживях цялата нощ наново. Такава съм аз, помня - спомням си и кучето, което душеше наоколо, и буцата лед на главната алея, и себе си, седнала на пейката. Последният човек на света, спомням си дори песента, която слушах. Не знам защо. И полата, с която бях, и глупавите изречения, и началото на номадските разговори, и чувството, че улицата е на километри от нас.
Сънувах всичко това. Имам съмнения, че филмът е виновен.
Но се събудих спокойна. Всичко си беше на мястото, нямаше сънища за самолети или за Аляска, нямаше болка и притеснения. Само аз, бореща се с времето.
И не знам с кого ще живея. Знам, че не се прави така, но не ме интересува. А може би в крайна сметка плановете за двете момчета ще се сбъднат. (А сега и Рос е извън списъка, защо продължавате да го правите, глупави момчета?) Но може би с непознати. Всичко наново.
А този път проектът е лесен. Искам да изляза в четвъртък и да се видя с онези хора, да отида на обичайното място и всичко да си е на мястото.
И без кошмари този път.

29 January 2010

You're a long way from home

I swear to God, I heard the Earth inhale,
moments before it spat its rain down on me.
I swear to God, in this light and on this evening,
London's become the most beautiful thing I've seen.

23 January 2010

Bed and breakfast getaway weekends

Каква седмица само. Всичките часове, които трябваше да бъдат прекарани в сън, а не в нагласяне на стени и рафтове; цялото количество джънк фууд в 2 сутринта и горещия шоколад в 3; Рос за успокояване на нервите щом положението стане напечено, Бен и Броуди - беснеещи и прекрасни вечерта преди предаването на проекта, трите бъдещи съквартирантки с мечти за догодина и новия ни апартамент; тематичното парти утре и плановете за London, baby! в понеделник. Тази седмица наистина обичах да живея тук, а днес чертаехме схема и правехме отметки на колко голи хора от блока сме видели по случайност (съответно сме били видени по случайност) от понеделник.
Има и такива седмици.
А днес слушам ексклузивно банди и изпълнители, започващи с Б.
So take me home
Don't leave alone
I'm not that good
But I'm not that bad
No psycho killer
Hooligan gorilla
I dream to riot
Oh you should try it

22 January 2010

Remember now the words she said

Днес беше почти безполезен ден. Почувствах се пак като през freshers week, когато спяхме до обяд, после се разхождахме, играехме безмислени игри и крояхме велики планове за завземане на града. Отново се бяхме събрали горе, а това вече ми се случва толкова рядко. Ядохме пица, Броуди и Бен се рисуваха, после обещахме да мълчим пред Рейчъл за всичките инциденти, случили се напоследък - и най-вече за онези, включващи недочуване (никога не сме си казвали онези неща, които всички си мислят, че сме си, но от такива случки накрая се получават най-хубавите спомени) и инцидентни не-особено-облечени моменти (малко като в тъпа комедия, но.това.е.студентско.общежитие.все.пак), неуспешен ring of fire, но много хубави усмивки, на хора, които иначе ми липсват. А догодина ще ми липсват и всекидневните случки с тях.
Засега обаче всичко е наред, сутринта ще предавам проект (онзи огромен невъзможен двуседмичен проект), вечерта ще гледаме класически филми и ще си говорим за хубави неща.
В събота съм на съвсем ново място сред хора, които не познавам. Story of my (student) life.

And did I forget to mention
That I found a new direction
And it leads back to me.

19 January 2010

I can't do the walk, I can't do the talk

Днес по радиото пуснаха Sewn, истинската, така така прекрасната Sewn, обичам я, обичам я, обичам спомените на нея, обичам да не мога да я пея, обичам нейния таг, обичам The Feeling, и искам да се омъжа на нея. Някога.
Знам, че един ден ще се появи някой, който ще я пее без да съм го попитала и без да съм го помолила. Някои може да продължават да си очакват прекрасните рицари в бляскави доспехи на бял кон (ако коне изобщо останат след глобалното затопляне), на мен ми стигат само тези пет прекрасни минути.

А междувременно Айона говореше по телефона със Сара и ми се хилеше на ентусиазма, без да е нужно да й обяснявам нищо за песента. Малко по-късно пуснаха Fratellis. Защото просто така трябва.

17 January 2010

Put some colours on

Понякога не пиша постове, само за да могат старите да си останат по местата повече време.
А понякога просто пиша, пиша, пиша, за да си губя времети и за да си почивам, за да се хваля или за да разказвам някакви николу ненужни, но често - доста забавни случки.
В момента пиша, за да не заспя върху клавиатурата и може би - кой знае - дори ще успея да си довърша голяма част от проекта, само и само утре да не е поредният all-nighter. All-nighter-ите са гадна работа, честно. Особено когато трябва да се взираш в някаква въображаема точка на екрана и да се молиш да не разместиш стените по погрешка.
Обичам си доброто старо рисуване на ръка. Отнема малко повече време (но не винаги), обаче си правиш каквото искаш и винаги се получава - и е красиво.
А сега съквартирантите ми са надули Calvin Harris (който днес има рожден ден и става на 26, но те не заслужават да го слушат, нека не ви обяснявам защо), прекалено много са го надули за неделя вечер и тъй като имам доста да чертая още, мисля че е време за Уикеда и Анимационерите.

А утре, ако работя цяла нощ, просто идея си нямат какво ги очаква. Сериозно.

14 January 2010

From the rooftops I remember there was snow

Чертаейки шкафове и измервайки отстояния, слушам странна и почти безмислена музика, най-вече в опит да тормозя съквартирантите ми. Те и без това не знаят за какво се пее, но понякога мелодията може да е достатъчно дразнеща.
Макс слушаше Рейдиохед междувременно.
По принцип нямам нищо против Рейдиохед, но отказвам да живея някъде, където не биха чули някоя песен, само защото не е на английски.
В случая Макс нямаше никаква вина, при условие, че и друг път съм слушала българска музика в хола, а той си е пиел кафето и е клатил глава в такт. Обаче просто ми се слушаше нещо - и най-вече неща, които не съм слушала от години.
Обратно на проекта ми - и бавно осъзнавам как трябва да сложат еей такава табела на входа на студиото ни "Easy is never an option.", в случай, че някой не го е разбрал до края на първи срок. Обаче поне после ще съм толкова доволна от резултата (защото съм направила всичко от нула), че ще го разпратя на всички в мейлинг листата ми (или примерно тази на младежкия парламент, ако Таня все още не е сменила паролата.)
Тази вечер съм доволна и for everything a reason, нали така?

12 January 2010

She loves big cities – they are so full of life

Един човек не знае пътя. Това съм аз.
Един човек нетърпеливо чака нещо да се случи.
Чака своята експлозия.
Един човек отказва да мечтае за собствения си
живот.
Това съм аз.

Един човек е яростен на целия свят,
защото светът го лиши от врагове, от очевидности,
от романтика.
Сега той трябва да решава в кой бог да вярва,
в коя страна да бъде, къде да работи, с кого да
остарее заедно.
Трябва да решава за всичко.
Един човек вижда, чува, усеща с кожата си
края на света, края на света,
края на света, краха на света.

прекалено много от него, прекалено много от тангра и от остава по главната улица към вкъщи. "мини тяло" и хората се оглеждат, преди да пресекат на червено; "ще дойдеш ли с мен?" и се опитвам да се задържа на крака, но се усмихвам - и не ме интересува, защото свилен никога не е бил тук, сега, на тази улица, по този лед. но не искам повече остава, искам други песни, нови - и хубави. (обичам думата "хубав". красива е, просто красива. "хубаво". "хубава".)

11 January 2010

We lived an adventure

Помня снощи все едно отново бяхме 4ти клас и ни гонеха от едната стая, само за да се преместим в съседната и да вдигаме все толкова шум. Помня всичко, помня всички - и беше весело, онзи тип весело, за който накрая се чудиш - защо никой не се е сетил за нещо такова по-рано? Всички смесваме анимации и герои, всеки е нещо интересно - и, господи, колко сме много. Аладин ми налива от бирата си и се радва на френския ми акцент (а аз му казвам, че не - България, и е над Гърция точно.), синият дух изпълнява всички желания и пее шумно, Алиса, Уенди и Снежанка пушат заедно до прозореца; Тинкърбел и Тигър се смеят на собствени шеги и пияни хора, а двамата режисьора преподават на Есмералда (мен) краш-курс по шотландски за напреднали.
След часове спя на дивана в хола на Сара и сънувам сутринта, която не се случва (но Броуди се смее и прави глупави коментари преди първата си чаша чай), "ключовете, къде са ключовете, отново?" -под леглото на Карла, където им беше мястото.
Костюмите са вече захвърлени нанякъде, аз се опитвам да заботя (но как и не се получава), тората е провал на квадрат, но важното е, че за една вечер бях забравила всичко. Само, за да не мога да се отърва от натрапчиви песни сега.

09 January 2010

It breaks if you don't try

Колко лесто е ставало всичко преди! Сравнявах времето между случки и после си ги спомнях, четейки стари постове. Понякога го правя - ей така, от любопитство колко съм се променила - или колко не.
Днес търсих един определен момент, исках да си спомня стари събития от стари животи; стари снимки; стари филми. Стари разговори за стари места и стари стаи.
Знам, че това ви звучи точно толкова конкретно, колкото да ви кажа, че днес стрещнах на улицата познат шотландец, но някои неща просто трябва да си останат тихи. Както понякога ми се налага да казвам - в момента, в който произнесеш нещо, то се превръща в истина. А точно сега нямам сили и нужда за такива истини.
Не, не, не.
Но иначе всичко останало е наред. Очакван побъркан двуседмичен проект can you feel the fun creeping into the next weeks?, парти утре на странна тематика, Editors! Editors! Editors! на 10ти март и аз, мъчеща се да се убедя сама, че всичко е просто тъпа шега.

08 January 2010

She loves you

yeah yeah yeah!










(горещ шоколад вместо чай, сок от ябълка и неотворено пакетче орбит)

06 January 2010

Самотата излъгала

Опитвам се да не цитирам издайнически песни, опитвам се да забравя всичко от вчера - всичките мисли и всичките коси, усмивките на Beatles и сълзите пред двамата мили американци; а днес се опитвам да не започна всичко отначало - този път ще е невъзможно, този път ще е прекрасно. Сара ми казва, че съм част от action pact: a year of fun-ness, обичам ги тези момичета и знам, че ще е наистина така. Танви идва и е все така мила и прекрасна, и нея обичам заради всичките танци и смеха; Броуди ми се хили от улицата и ме пита за виното; Джак ме цели със снежна топка през прозореца за "Добре дошла"; Айона е все така спокойна и весела; с Макс водим обичайните си разговори за живота, брадата му и храната; Джеймс е все така загубен, а съквартирантките са на ски. Всичко си е отново по старо му.
А аз в цялата нормална бъркотия слушам Тангра и слушам сестра ми across the universe, сигурно е права за всичко което казва, дори за глупавите й тихи надежди, но се опитвам да не чувствам - правя се, че не знам и че не би било вярно.

02 January 2010

Oh, you silly girl

Сто милиона мисли и спомени във всеки един миг, как да ти кажа всичко, как да ти обясня какво е в главата ми, какво ме притеснява и какво ме тревожи; защо не гледам в хубавите ти очи, а в мръсната сивкава паяжина на прозореца; защо треперя и защо ме е страх.
Днес си го мислих и после го казах на глас, че повече не мога да се върна тук - не мога да живея така, както последните пет години, а вие идея си нямате какво означава това. Може би само С, но това е стара шега.
Well, it's a big, big city and it's always the same, can never be too pretty - tell me your name. Is it out of line if I were to be bold and simply said "Would you be mine?".
Това беше моят новогодишен късмет и само аз знам истинското му значение. Кой е този град и каква е историята му, nookes and crannies everywhere. west end's finest. И той ми беше сред добрите намерения за миналата година. Сред тези за 2010 има неща като концерта на Едитърс и пренасянето в нов дом (две момичета срещу две момчета и чуждото въображение), следващите шест месеца, когато няма да ви виждам, но ще се обръщам очудена, когато позная парфюма и се зачудя откъде ми е познат; повече рожденни дни и първото истинско работно място; falling in and out again and again, с всяка усмивка и всеки следващ сън; обиколката на Острова около оста му, Лондон, Нотингам, Йорк и всеки следващ четвъртък на неправилното място; евтиното вино и съобщенията в 2 сутринта; всичките филми на света; всичките пътувания и проекти, и онези хора, заради които винаги ще се връщам в България, само за да прекарвам една последна вечер с тях, обяснявайки си за изпити и модели и пиейки евтин алкохол.
Но докато не се науча да оставя всичко зад гърба си и да живея съвсем различен живот, пак ще ми е тъжно и тежко всяка сутрин в 4, докато работя над някоя презентация, и пак няма да мога да знам какво да правя всяка вечер, когато съм сама в леглото и слушам музика на фона на виковете отвън.