30 March 2008

Да оставя тук нещо и мен

След такива събирания най-трудното е жестоката граница между случилото се последните три дни и това, което те очаква вкъщи.
"Първо правило на сесиите: не говори за сесиите. Всичко, което се случи по време на сесиите, си остава в сесиите." (а това не ни го бяха казали последния път) Така или иначе еуфорията минава след точно три дни (винаги са три), а тогава ще бъде точно четвъртък и началото на нещо-ново. Дотогава има 2гБ снимки и записи на какво ли не(1.5 в лаптопа на Льо и останалото в апарата ми). Само за едно ме е яд - че не успях да прегракна, въпреки всичките крясъци, викове и песни. Не че ми беше цел, но пък и никога не се получава.
Други неща се случваха, обаче, други, драги ми д-р Уотсън, ама за някои от тях знаят само шепа хора (да се върнем на първото правило), иначе всички си имат причинно-следствени връзки.
Отивам да спя.

27 March 2008

Always Where I Need To Be

Къде е уловката, щом всичко се случва точно както трябва и както искаме? И да, супер сме за което. Идва ни отръки, но това не значи, че не си оставаме със съмнението.
Моля, моля, ръкопляскайте ни, защото сме добри и способни, за седмица пишем сценарии и ги играем, и пишем разкази за убийства и теми за конференции, и учим презентации за половин час, и всичко си е в последователността.
Only, i don't know how they got out, dear.
И ето това ме тревожи.
Иначе се надявам колегите да са подготвили пълна програма.

Edit. Да, разбрах къде била уловката. И вече ще си записвам всичко на "мъдри листи хартия". Честно.

26 March 2008

Soy un perdedor

моля ви
разберете,
че
спя по
пет
часа за денонощие,
и пак
не ми
стига.
това
води до
болести и
смърт.
благодаря.

21 March 2008

Start me off and watch me go

Нямам нищо против втората смяна.
Малко беше студено, за да се прибираме пеша след 7, обаче в неделя връщаме часа назад.
Освен това, никога не ти се спи прекалено много, а и виждаш логика, да си тръгнеш от последните часове физика. Да, вярно, че времето те смущава понякога, или те изненадва неприятно, но свикваш.

Днес ще пуснат хубава музика. Вчера пак пускаха хубава музика след филма. Вкъщи. Вчера беше и денят, който си бях намислила в началото на месеца, защото именно вчера настъпи астрономическата пролет. А времето беше лошо, и дъждовно, и безслънчево. Днес обаче се оправи, а И си беше намислила точно днешния ден. А аз и днес да си бях намислилила, нямаше да е по-различно. Бях цялата в боя
по пръстите и по дланите
по косата - червено
в устата
в дихателната ми система,
онзи досаден мирис на Таленс, заради който вече не искам да сменям топло|студено светло|тъмно, а просто да правя неща, които ми харесват.
The object of art is to give life a shape. -Will Shakespeare

19 March 2008

One dance left

Въобще повече не си помисляйте да ме занимавате с глупости - не, не съм длъжна да ви знам темата по биология, нито ме интересува как ще ви изглежда презентацията по немски, не съм и ходещ речник, а освен това, въпреки набезите, ще продължа да си слушам от каквото имам нужда, каквото и да е то.
Не ме питайте за последната серия на Хаус, не съм я гледала.
Не ми пейте новата песен на Азис, не го слушам.
Не ме питайте дали някой учител ще е утре на работа, не съм екстрасенс.
Да, седмицата на литературата е утре.
Не, отказвам да уча за Щурм-унд-дранг.
Не, темата ми за лк не е готова.
За бога, откъде да знам дали искате да участвате във фото конкурса?!
Не, утре сутринта съм на урок.
Да, определено смятам да си почина седмицата, когато майка е в Прага.
Да, Рим си заслужава.
Да, гледайте сръбския Love and Other Crimes.
Да, мисля, че е това.

И, да, Мишо има днес рожден ден. Юбилей - 20. Честито да му е. (И той порастна. Их, начи!)

18 March 2008

Minas Morgul

В името на лк (реколта 2008) слушам саундтраци на любими филми, без текст - само мелодия и вдъхновение, да се надяваме. Така е, така е, миналата година като писах за съвременната литература нямах такива проблеми. Обаче сега ми е малко трудно да пиша за Ханс и Толкин под съпровода на дъ Куукс.
Иначе всичко си е на мястото - парти-седмицата е във вихъра си (две напред, три назад) и е крайно време да отмятам невъзможнодългия забавен списък с неща за правене|проучване (и да си купя шоколад! имало по-сладко от шоколад, дрън-дрън) и обсъждане с М, която е толкова прекрасна в моменти на презентации по немски.
А за утре - Ирландия срещу Сърбия и седмици-по-предмет-по-избор.

PS. We in Bulgaria speak Bulgarian, which is definitely not Russian, малоумници такива.

16 March 2008

Here she comes with a masterplan

От седмица не си спомням сънищата си, само как се събуждам и какво чувам първо. Ето например, в сряда се успах порядъчно и поносимо, с два часа - т.е. към 10:20 и в следващия момент по радиото пускат Уикеда, които пият кафе с Боби.
Това, че не помня сънищата си, ме кара още по усилено да сънувам с отворени очи (в Скръбс хората поглеждат в този момент вляво, но на мен повече ми харесва дясното), да не говорим какви прекрасни идеи ми идват през това време (утопични най-често, уви и съжалявам).
След две седмици ме чака уийкенд в Благоевград, а после седмица за справяне сама в бедствени положения и дневен глад, и всичките ми надежди са отправени към този промеждутък от време. Може би ще рисувам елементи от стари бургаски сгради, може би ще снимам музите си, а може и да се напия безпаметно.
Но, хайде стига с тези глупости, че утре ме очаква целодневно учене по какво ли не и по-добре да се наспя.

15 March 2008

Keep the vampires from your door

Очаква ни, както се изрази В, една парти-седмица (в кавички), обаче няма да изброявам всичките контролни, защото ще звуча като вечно-мрънкаща, не че е лъжа, обаче да кажем, че само по физика ще ни се размине.
Да останем на оплакваща се вълна. Прекарвам навън повече от 15 часа и при най-голямо желание накрая едва домъквам чантата и папката си вкъщи. Затова пък срещам разни познати и е забавно, забавно. Вкъщи пускат Остава единствения път, когато решавам да гледам телевизия, а аз седя на земята и се опитвам да заплача (заради едни коментари, които така и не видяха бял свят), обаче капките ми за очи явно са и противослъзни.
После аз се забавлявам сама с Рим, което се оказва качествен сериал (на ВВС, вие как мислите), освен това всички говорят прекрасен английски и аз разбирам, хаха. (Щеше да е страшно, ако всъщност не разбирах, особено с тоя изпит след три месеца.)
По НВО пък дават The Breed, да същото онова с бирата, басовете и мача България - някоя-друга-държава (където не само бихме, ами и на първия гол подскачах от дива радост, да ме пита човек).
Иначе след нещо като 7 часа майка ще си купува дрехи за ходенето й тук-и-там, а аз обувки (на ток!) за вторник, и мисля, че това вече е странно. Наистина.

13 March 2008

Get lost in the crowd

Много ни бива със сис да плетем истории около различни личности. Не че е кой-знае-каква тайна колко грозен е (принц) Чарлз. Всъщност никаква тайна не е.
Не е тайна новата и ми филмова програма, започваща от утре към 8 вечерта с (уви, покойния) Кристиан Немеску и продължаваща цяла седмица - иначе програмата на сфф предлагаще доста повече хубави филми, ама това е положението - няма как да е иначе при 4 реда, които са "затворени", а от останалите поне 5 са само за гости и жури.
Преди да съм се ядосала на организацията (липсата на, всъщност) си търся какво да гледам тази вечер, преминавайки бързо през сериалите, които са прекрасни ако гледаш една на всеки четири серии (в тази листа попадат Carnivale, Dexter, Buffy: the something-something), отх, който става несъизмеримо досаден с всеки следващ сезон и Скръбс, защото след-стачковите серии започват от средата на април.
Ok, next.

11 March 2008

7 Deadly Sins

Точно така, дойде и моят ред да си покажа колко хайли-адиктив всъщност съм. И предварително предизвиквам систъра, дъ ивето и ири.

James Morrison - Undiscovered
Защото е прекрасен, млад и напомнящ на едно страхотно диво европейско лято + интервюто му по БНР.

Ian Brown - Music of the Spheres
We all respect Mr. Brown and his new shoes. А това беше първият негов албум, който чух изобщо.

Oasis - (What's the Story) Morning Glory?
О, боже, нужно ли е да обяснявам защо точно този албум?

Beastie Boys - The Sound of Science
Дъ Бийстис са едни градски класици, а това е тяхната девета симфония.

Garden State OST
Заради прекрасния филм.

Jack Johnson - In Between Dreams
Един прекрасен изпълнител (и всичко останало), който ми носи прекрасни забавни спомени. Плюс това успокоява - тих и спокоен. И искрен мозъка на костите си.

music of the day
И тъй като никъде не пише, че не може, предполагам, че моят плейър ще върти и мр3. Значи, този диск е за всичко онова, което не може да се събере до 7 албума. Рейдиохед, Остава, Фрателис, Аланис, Депеш, Уайт Страйпс, Мачбокс 20, Хауй Дей, Гавин Дегроу, Масив Атак, Дъ Кюр, Джой Дивижън, Меникс или просто ми вижте ласт-а.

09 March 2008

Baby Fratelli



Yeah yeah!
Да, и те са от Глазгоу, но това няма нищо общо.
Помнете ми думите, ще отида там.

08 March 2008

No, not now

А днес рожден ден има и dete, да й е честита 17тата година (а тя вече порастна!).
Иначе и честито за професионалния празник на "нежния" пол (в кавички, след разговора със сестра ми). Важното е наздравици да има.

06 March 2008

Just for the hell of it

Чувствам се ужасно, задето се случват някакви гадни неща около мен, задето не мога да реагирам по правилния начин, задето се отказвам от всичките си отговорности. Утре ще започна всичко начисто, обаче, обещавам - и дано си заслужава труда. Наново започва и София Филм Фест, на брега, естествено, и всичко е по реда си. "Да, разбира се, че са Fratellis", и че няма да ходя на хижа в събота. Плюс това съм на привършване със Scrubs
(повтарям, толкова е идиотско, че те кара да се хилиш до безкрай), на Марто аватарът в ласт-а ми припомни мигове на Futurama вкъщи, а навсякъде летят реклами на Rome за някаква национална телевизия, това да се разбира - златното ми ftp, иначе все още Monty Python до края на втори сезон.

In the morning when you don't know what to do

Четвъртък-към-края-на-седмицата (тук щях да цитирам една песен, ама я забраниха). Някой преди години ми беше казал как всъщност не съществува вторият срок - просто толкова ги мързи всички да гледат, особено в горещините, особено сега.
Напоследък обаче ме гони едно особено чувство на вина, задето съм си качила краката на бюрото и чета книги, и пия чай (или айран - ако е горещо), и Пиер ми пее разни забавни неща на френски, да, да, клише сме и сме сами, да ходим пеша до училище-и-обратно, и всички да се обръщат след къдравите ни главици, а после да съществуваме в други измерения.
И преди да се сетите да попитате, да, къдрава съм вече, нищо, че трябваше да бъда още преди седмици - и така става, стига да издържи до Благоевград-и-нещата-отвъд.
А след осем часа ще трябва да бъда на урок и май ще си лягам затова, после пък съм и на репетиция, което е прекрасно - както винаги, и всички ще се надяваме да стигнем сцената с боя.

03 March 2008

Just remember me when

Накратко - Аполо 13 по Нешънъл джеографик, преди това два часа с Майкъл Палин`88, а след - Вероника Марс.
Разбира се, три дни не съм пипнала нищо по нищо, а сутринта съм на кафе с г-н Парашкевов.
Колко приятно е чувството за несъвършенство и заспиване над учебника по биология.

01 March 2008

Time for this girl to sing

Вървя бързо и мисля вървейки, почти направо тичам от едно място до друго или пък седя на пейка пред НХК и чакам Е. Пък и духа гаден вятър, тя баба ви Марта нали бързала, бързала. С Е си мрънкаме по дефоулт за разни глупости, които само ние си ги разбираме, за Благоевград също.
Вкъщи пък едва не падам от стола, my deja vu, my deja vu, а, и пиша разказ, даже два - несвързани помежду си, просто ей така (а най-забавното е, че се събуждам на юрая хийп в 5 сутринта и на меникс в 9). И изведнъж ми просветва, че всъщност имам някакъв си изпит там по немски декември, и ако тази малоумна система не беше толкова педантична, нямаше да ни трябва повече от 1 месец, за да си я напишем темата, ама явно не става така тука. Какво ли ме занимавате въобще. В сряда - генетика и анализиращо кръстосване, ако не ми мине обривът на лицето, някъде тогава и на лекар ще ходя (боже, каква медицинска седмица!), четвъртък - репетиция, а вестникът ни е прекрасен.