От седмица не си спомням сънищата си, само как се събуждам и какво чувам първо. Ето например, в сряда се успах порядъчно и поносимо, с два часа - т.е. към 10:20 и в следващия момент по радиото пускат Уикеда, които пият кафе с Боби.
Това, че не помня сънищата си, ме кара още по усилено да сънувам с отворени очи (в Скръбс хората поглеждат в този момент вляво, но на мен повече ми харесва дясното), да не говорим какви прекрасни идеи ми идват през това време (утопични най-често, уви и съжалявам).
След две седмици ме чака уийкенд в Благоевград, а после седмица за справяне сама в бедствени положения и дневен глад, и всичките ми надежди са отправени към този промеждутък от време. Може би ще рисувам елементи от стари бургаски сгради, може би ще снимам музите си, а може и да се напия безпаметно.
Но, хайде стига с тези глупости, че утре ме очаква целодневно учене по какво ли не и по-добре да се наспя.
3 comments:
i blogger e tup i nelisaveto taz pesenu e lichno moia na vseki vuzmojen ezik niama da izbroiavam e moia-meine.ne se priemat kompromisi, moia, moia, moia!!!shtoto oshte te niamashe az kato kazah che e moia!
tui.
d.
абе
какво ви става на всички? смятам да продължавам да слушам каквото ми се слуша, мерси.
слушай го. но заглавията на постовете ти вече не може.
лично е. в смисъл песента-на мен-ми е лична.
дт.
Post a Comment