16 March 2008

Here she comes with a masterplan

От седмица не си спомням сънищата си, само как се събуждам и какво чувам първо. Ето например, в сряда се успах порядъчно и поносимо, с два часа - т.е. към 10:20 и в следващия момент по радиото пускат Уикеда, които пият кафе с Боби.
Това, че не помня сънищата си, ме кара още по усилено да сънувам с отворени очи (в Скръбс хората поглеждат в този момент вляво, но на мен повече ми харесва дясното), да не говорим какви прекрасни идеи ми идват през това време (утопични най-често, уви и съжалявам).
След две седмици ме чака уийкенд в Благоевград, а после седмица за справяне сама в бедствени положения и дневен глад, и всичките ми надежди са отправени към този промеждутък от време. Може би ще рисувам елементи от стари бургаски сгради, може би ще снимам музите си, а може и да се напия безпаметно.
Но, хайде стига с тези глупости, че утре ме очаква целодневно учене по какво ли не и по-добре да се наспя.

3 comments:

Anonymous said...

i blogger e tup i nelisaveto taz pesenu e lichno moia na vseki vuzmojen ezik niama da izbroiavam e moia-meine.ne se priemat kompromisi, moia, moia, moia!!!shtoto oshte te niamashe az kato kazah che e moia!
tui.
d.

desert rose said...

абе
какво ви става на всички? смятам да продължавам да слушам каквото ми се слуша, мерси.

Anonymous said...

слушай го. но заглавията на постовете ти вече не може.
лично е. в смисъл песента-на мен-ми е лична.
дт.