23 December 2006

All good things come to an End

Състоянието на хората предколедно, следбарово, отчайващо. Трябваше и аз да бъда с тях, но непредвидени стечения на обстоятелствата ми предложиха друг вариант. Приех. А сега си търся занимания, които да убиват времето до пристигането на сис.
Чистене.
Ок, трябваше да дойда снощи и всъщност ми беше малко гузно, но повече съжалявам, че все още не съм се научила да летя и да правя клонинги. Съжалявам също и, че не успях да дам подаръка си на Ивето. (И предчувствам как днес, утре или дните наоколо ще ходя до МР, за да си поправя грешката.)
Всички хубави неща имат край обаче, затова трябва да спра да си губя времето поне до второ "след" и да се занимая с по-важни неща, за които се каня последната седмица.
И няма да казвам на Валя какви текстове намерих на една нейна адашка. :)

22 December 2006

I don't feel like dancing

Днес пощата, предизвистяваща нови събития в последното радио, ми говореше на испански, а аз по традиция разбирах точно толкова, колкото да знам какво да правя. После по последното спасително радио пускаха коледни песни на същия този език, на френски, на български, на Франк, на разни изпълнителки-които-не-са-ми-в-музикалните-приоритети. После бяха Scissor Sisters и на мен ми се дотанцува, каквото и да се пее в песента.
А пък сестра ми лети днес след около 15 часа лети насам и сега вече наистина скачам и танцувам, нищо че песента има тъжен happy end.
Аз мога да съм нещо повече от него.
Дали вечерта ще прекарам в приятната компания на баба, дядо и Сънчо, дали в шумната компания на класа ми и после във веселата и очакваната компания на Ивето, само времето и положението ще покажат.
Знам само, че сутринта ще извинявам чужди отсъствия, ще чистя стаите ни, а следобяд ще е времето на приятната почивка.

21 December 2006

Безплатни мисли

Винаги съм знаела, че има нещо общо между всички онези случайно появяващи се събития през първите четири години от училище. Но това е прекалено далеч в миналото, за да си го припомням, по-далеч даже и от Стария режим в Англия.
Не си заслужава.
Ромът отпреди няколко часа събуди мечтите ми да пътувам с кораб накъдето и да е било и да стана пиратска дъщеря, която кръстосва моретата, но не ограбва богатствата на другите кораби, а предрасъдъците им към пиратите.
"Ако да следваш правилния курс понякога изисква пиратски подход, то значи пиратството е правилният подход."
Единственото, което желая в момента, е да ви харесат подаръците ми, а този път те ще бъдат старателно подбрани в компанията на Ивето, та се надявам изборите ми да са по пиратски подходящи.
Иначе искам още седем хиляди неща.

19 December 2006

Безплатни мисли

All right, now. Still.
Не ме интересува дали съседите ще ни чуят, или по пода ще се повявят пукнатини на мястото, където паднах за трети път.
Музиката е незначително значителна, нали? Тя знаменува началото на ваканцията и края на годината. Не гледайте облещено учудени, за мен ваканцията вече започна (а и беше крайно време, след всички нощи и цялата тази еуфория около оценките).
Официално се отдавам на съществуването си от утре вечер, където славните оцелели герои от МП ще ядат и пият(бирят, ракият, водкят, уискят, ромят или каквото им е на душа). Но пък и преждевременно мечтая за петък вечер, когато щем-не щем, няма да приближаваме гимназията чак до 08.01.2007. Очакват ме събития, опасно напомнящи онези от юлската сутрин, но с други хора/друг човек/други места.
Ех, Иве, злато, какво да ти взема за Коледа? Алкохол явно няма да е, ще свърши прекалено бързо. Ще го измисля, но се надявам да ти хареса.

Иначе не прекалявайте с очакванията си. Може и да се окажат напразни притеснения.

16 December 2006

Тиха нощ, свята нощ

или причините, които ме крепят предколедно.
1)22-ри е датата, на която сис лети обратно за България.
2)Приятелите са нещо много важно. Пък и от опит ви казвам, едно ранно сутрешно кафе на 25-ти с добър приятел оправя настроението за цяла година напред.
3)Семейството, къде забравих семейството? Коледа е един семеен празник. А и няма нищо по-непредвидимо от семейните сбирки.
4)Подаръците: Дойде ли Коледа, всички се разтичват като ненормални и само се чуват някакви писъци "Подаръци, какви подаръци???"
Ама моля ви се, я се успокойте! Май всеки дава съвета за жеста, а никой не го взима предвид. Сигурна съм, че всеки един от вас(нас) предпочита да му подарят нещо мъничко, но в което са вложени всичките чувства на един човек. Да не забравяме уникалните пожелания, които сме способни да измислим. ^^
5)Ромът, с който аз и Ивето ще се поздравим за Новата година.
6)Мечо Пууухх! Нищо специално, просто е пич.

Edit. А толкова много ми се искаше да видя М за един последен път за тази година.... И сега той ще замине в петък, а аз пък в седмицата след него, та ще се видим чак догодина. Жалко, тази година пропуснахме много възможности да се видим и ми е малко кофти. Догодина ще е друго, обещавам.

11 December 2006

Don't look back in anger

Big fake smiles, this time they're only mine.
A new generation of impostors has come and it's our sacral duty to greet them every single day.
Cause Time, Time is my everything. Time is what we always need, but It's always not enough.
Keep your eyes closed, I've got something to show you.
The scissors are on the ground, despite he has cut off a little piece of my hair. This Time I just want you to find me while watching the dawn selfishly. [I'm not lost, but under the blanket. Kommst du mit?]
Who's playing? Who's playing?
Snow Patrol?
No, tomorrow my sis goes to Morrissey.

09 December 2006

Красиви хора

8 of 140
Това ли било да си пристрастен?
Да ти се причува постоянно звънене на вратата, както преди седмица - завъртане на ключ?
Нима има кой да ме убеди в обратното, а и също, че в понеделник няма да ми се наложи да бягам от химия, например?
Или както пише дъ Ивето "Що за забавления имаме ние ... да се чукаме и да танцуваме?" И да се смеем на глупави вицове, които не разбираме?
And that's why I'm wondering why
You had to tell me
What's going on in your head
What's wrong
Come around to another time when you
Don't have to run

А ние бягаме, бягаме всеки ден. Всеки ден е бягство от противодействията, от понеделник до петък. А събота и неделя бягаме и от хората.

Този път вратата наистина звънна.

Edit. Не, няма да бягам от химия, просто дадох пример.

05 December 2006

She says

Всичко се решава на момента.
"Тръгвай. Не закъснявай.; Не тръгвай. -Закъснявам."
Алиса се прокашля тихо и си поръчва поредната текила в любимия й Зелен бар, а до нея са седнали няколко спомена.
"Време е да си разреша проблемите."
Но преди това кани няколко от бъдещите си спомени на танц, за да се случат. След поредната чаша дансингът се превръща в дома й, а Остава се преплитат с U2, Goo Goo Dolls и James Morrison.

И всякакви други подробности, за които има време. На всеки пет минути си търси извинение и оправдание, за да не присъства на поредното оплакване на несъществуващи задачи, а след това ще намери време да си облече полата и ботушите и да се събере за пореден път с колегите утре по обяд.

When everything feels just like the movies, yeah, you bleed just to know you're alive.

03 December 2006

No ID

Почивните дни са за това, за да почиваш. Затова

Пожелаха ми една шоколадова събота, но тя имаше вкус на нектар от кайсия и така ми харесва достатъчно много. Не ходих на рисуване, но това означава много по-голяма почивка, отколкото можете да си преставите. Успях да се накарам да пооправя преди, а се оказа, че единствените условия за подреждането на стая са два свободни часа и лека вътрешна мотивация. (Този път - помощ за проклетия звук на компютъра, не че стигнахме до решение и единство по случая. Следват някакви предложения за куестове, но до това има време.)
Неделята започна и се очертава да завърши скучно, без неделен сутрешен дъжд, без неделни разговори за отчаяни контролни (не, пардон, това го имаше, но темата беше изпити), но за сметка на това с ранно ставане и още по-ранно рисуване на нечовешки отвратителни капители.

The rest is still unwritten, но преди това трябва да мине изпитът във всичките му форми и дни (за което пожелавам късмет на целия випуск 2007), след което ще се отдадем на един рокендролл ден. Нали?

01 December 2006

Breakfast at Tiffany's

Този път няма да си спазя обещанията. (Освен за душ-гела с мед и мляко.)
Защо пътувам толкова много? Сис, защо сме обречени в едно вечно пътуване до различни части на континента? Не че е лошо, напротив, няма нищо по-велико от това да разпознаваш различни кътчета на света.
Живеем в моно свят.(А той се появи точно на тази реплика.)
Нещо повече, понякога имаме нужда само от една пейка, откъдето да наблюдаваме кучетата в градинката, или от едно мъничко късче пясък/сняг - зависи от сезона.
Глаголният проблем няма да има край, не и в това полувреме. (По пък преди минути вкарах гол.)
За снимките пък не ми пука вече, такава съм, такава излизам на тях, ако не ме приемате, направете по-добри.

This is my december.

27 November 2006

Bright idea

Денят е по понеделнишки сив и по понеделишки започва с рок`енд`рол, запълваме физическото с разни забавни парчета, учим се да пеем до-и след-октавово, и ето го моментът да отивам до любимото МП.
А там срещам очаквани хора неочаквано, но тук няма никакъв код, било то библейски или не.
Спомням си с тръпка за софийските дни (А Остава са толкова прекрасни след полунощ!), упсарин и минерална вода, Дюран Дюран, и като че ли всичко е на мястото си за предстоящата седмица (какво ли ни е приготвила?).
Сусам, снимки за почивка и десерт по желание.
'Cause I'm feeling so bohemian like you.

25 November 2006

Лондон? Париж? Берлин?

Или може би просто Бургас, България?
В един момент всичките тези безкрайни обиколки наляво-надясто из страната и чужбина изморяват, особено като са толкова нагъсто във времето. И получват извинение само заради всички онези неща, които се случват по време на. (И които си заслужават.)
В този ред на мисли, смятам да подчертая дебело, че Остава наистина са БГ-богове, каквото и да казват някои други хора по въпроса, особено след полунощ и особено в Bach Stage.
Нещо ново, нови неща винаги ще се намерят, а засега най-новото е, че си въртя няколко песни почти непрекъснато.
Sewn*F.E.A.R*Breakfast at Tiffany's*Фойерверк
Останалите са по избор.

20 November 2006

London Bridge

Отново започва път от моя праг...
(Бърз рекавъринг на спомени от Властелина 1)
Та, утре пак поемам по някакви незнайни пътища, отново. (Това е новина само за онези, които не знаят, ако има такива.)
Иначе София е любим град сред весели хора и на готини концерти, само да не забравя да звънна на любимото Софи.
А преди отпътуването ще следват няколкочасови обиколки от-до. Моля ви, не забравяйте как и с кого ще пътувам!

И, само да отбележа за архива - London Bridge на Mindless Self Indulgence!, не на Фърги, да си имаме уважението.

16 November 2006

Буря в чаша вода

Невиждано, нечувано, неочаквано.
Кой е очаквал последовател на любимото ми предаване (see blog Number 4), при това точно тук?
Но това е най-малкото. Утре отървам училище, и не ще тъжа за което, но пък ми е интересно какво ще стане от сценката ни. А и вече престанах да мисля за деня след утре, затова ще отида да разгледам книгите в някоя произволна книжарница. Междувременно късмет на остатъка от класа.

Edit. Сценката мина перфектно, всички се смяхме задружно. Раздавахме автографи, правихме снимки, ядосвахме се, а резултатите са налице.
Не сме ли добри? :)))))))

12 November 2006

Happy little boozer

Днес, очевидно, е денят на суетата.
Бягам от някого, а може би от спомените за него, а попадам на негови снимки, негова музика, негови очаквания и обещания. И всичко това ми напомня за летни спомени - солени от вкуса на пясъка и водата и сладки от всичкия сладолед.
Смешно, смешно, смешно.
Така ми се иска положението да е друго, но защо никога не става така, както искаме? Или поне в повечето случаи. Или поне при мен.
И така, вече разкрих тайната на известен брой неща, които ме измъчваха с незнанието за които, а нещата за една приятелка се подредиха. Моите неща/мисли са разхвърляни като стаята ми, дано всичко да се оправи до една седмица.
О, Боже, сръбската музика, как забравих да пропусна сръбската музика, резултат от Дните на детето (?).
Добре, добре, предавам се, харесва ми! Харесва ми цялата сбирщина от музика, която чух последните два дни. Рокът, пънкът, метълът - всичко, всичко. Изглежда все повече и повече потвърждавам мнението на сестра ми за музиката. И на няколко други човека, също.
И, Иве, сериозно, следващата музикална мода ще бъде музиката, която в момента слушам - Gavin DeGraw например.
Изведнъж как така всички станаха луди фенове на One Tree Hill?

10 November 2006

Не говори с непознати

Обществен експеримент №1 :
Колко момчета с пухени якички ще минат покрай телефоните в разстояние на около час?
За Бога, има ли си някой и най-бегла представа как изпедерастява светът? Изключвам хората от класа ми, те виждат всекидневно Ивайло vs. Николай. Но и тяхното пак е по-поносимо, донякъде. Но това, всекидневно навсякъде, където и да се обърнеш - да видиш момче с повече продукти по косата и от модели на Wella, или повече гримирано...
Всъщност броят беше доста голям, и Ели може да потвърди за което. И всички тези размисли ме доведоха до

Обществен експеримент №2:
Какво е състоянието на сайтовете за запознанства през ноември 2006, слушайки плейлист с името "тук много се крещи и май се ядат гълъби"?
Така, явно състоянието е много много по-зле, отколкото си мислех. Зарежете черно-белите моди, а след това и диско-цветните такива. Сега на мода е да си "невероятно луд техно-маняк, лицеее". И вСиЧкИ пИшАт ЕтО тАкА. Просто да те заболят очите, е?
Но не, и Dreamtale не могат да помогнат в случая, когато ми се доревава(от смях) при вида на поредната малолетна проститутка и гримирано педерастче. (Да ме извиняват всички приятели с акаунти в подобни сайтове. Вие си знаете за какво имам предвид.)
Не, не, поредна страница няма да издържа.

Изводи от Обществен експеримент №1, 2:
We are all on drugs.

07 November 2006

Гласът на хаоса

Вторник - ден като всички останали.
Копирам доклад, после режа листчета, а музиката е най-разнообразна. Първо е малко от музиката на Етуил, после тази на Ран, на сестра ми; моята се прокрадва измежду останалите, но по-рядко, отколкото очаквах.
Живеем в моно свят.
Лондон? Париж? Берлин?
Hey, are you a dreamer?
И всичко това очаква да бъде разлепено по бургаските сиви стени и пътни знаци, а е и част от подаръка за сестра ми ( която ще разбере за него оттук, и трябва да бъде изненада. Т.е. е изненада :))
В този ред на мисли, честит рожден ден, мило Деси, вмного те обичам, ама ти това го знаеш, въпреки, че те будя в осем сутринта, за да ти го кажа.
Чантата си я очаквай по Коледа. :)

03 November 2006

World without logos

One of the greatest things about the east end is that no one actually notices if you're doing something out of the ordinary.
End of discussion.

01 November 2006

Yellow submarine

Are you in?
Не се правете, като че ли не знаете, че тази симпатична жълта подводница е символ на свободата, особено обикаляйки света.
Няма да ви питам поотделно какво мислите за точно този свят, но ще ви кажа, че надеждата наистина умира последна. А тя все още е жива и дори е в 11г клас.
Така, вече си подредих любовния триъгълник от Тарото и ми стана смешно, повярвайте, дори си нямате идея колко смешно ми стана. И радостно, и дори вече знам, че ми трябваха 2 седмици в Германия, за да започна едно ново начало, а накрая да се убедя, че всяко ново е добре забравено старо.

А, и забравете едита на миналия пост, не важи.

29 October 2006

Yesterday

Вчера по това време бяхме в Сърбия.
Времето преди това се развиваше прекалено бързо. С изключения всичко беше супер и дори малко ми липсват шумотевицата и простотията, Тарото, страшните истории, споровете, дискусиите, игрите, песните и танците, снимките, молбите от всякакъв вид.
Тук е мястото да вмъкна и благодарско на всичките участници, или може би почти всички, за прекараното по време на, и 70-те часа път, а то какви часове.
И може да се пише още много-много-много, но нямам желание, нямам време и достатъчно моментни спомени.
Here I am.

Edit.
Къде се загуби?
Защо се загуби?
Тя ли е виновна?

16 October 2006

Here we go again, again

Туп-туп-туп-туп
Тупкането на сърцето, изписано на лист, изглежда като топкане на баскетболна топка.
Туп-туп-туп-туп
Утре ще сме пак на път, за кой ли път пореден?
После ще видя сестра си, отново, отново.
Днес ме изпращаха, за пореден път няма да съм част от класа си, а всъщност това не е меланхоличен пост, а радостен.
Очаквайте нови включвания от феята на пуканките, всички, ще се видим обаче чак след десетина дена.
Дотогава някои да обмислят ходенето до София, други да внимават в училищната картинка, трети - да очакват снимки и добри спомени.
И благодаря за милите думи и за рибата!

14 October 2006

Road trippin

Не, не, забравете последния пост. Той беше само за Ивето, а тя го прочете, макар и в лошо настроение.
Днес е ден за ранни срещи и кисели чайове, статии, смях и тъга, студ и лешници.
Чаках и четох едно от последните нормални списания (след Гъливер и други пътещественици, преоткрих Древногръцката митология), истории за Вормс и околността, ето там ще бъдем. I'm commin, baby, after day or two.
После обичайни съботни бири, но с друг човек, позабравен за цяло едно лято, разговори за сезона и извън него, за качеството и количеството, за Живота, Вселената и всичко останало, където попадаме дори и ние.
И пак ще се събираме ей така и тази година, спомени и разкази, дори книга ще пишем. Gedanken aus dem Aschenbecher.
Само ни дайте свобода на словото и поле за изява. А на нас ще ни стигне и само близката кръчма, стига да е топла.
За вечеря и десерт - неочаквани разкрития, хора от различни филми и какво правят те във филми на Линч. (Иначе казано - ftp vs. TV1000, което пък ми напомня на една култова песен на Ъпсурт, но това са си мои предположения само.)
А сега - Sunrise, което пък ми напомня за The Dawn и въобще работата не отива на добре, а аз умирам душевно и морално за сън.

12 October 2006

I write sins not tragedies

След мое обещание и по молба на Ивето, по възможно най-азбучен за мен ред.
Някои хора от лятото и други предходни сезони.

Антоанета - Вълчица, която не яде хора и е супер сладурана
Ангел - не съвсем лятно, но пък е страшен фотограф на известни бг личности
Близначки - Addicted, хора, обичам ги тия двете, сериозно
Валя - време за чай или капанчета с нея винаги ще намеря, и нея много я обичам
Деси - е, систъра ми, все пак, какво да коментирам :)
Димитър - вж. Ран
Елена - кхъ-кхъ :)
Етуил - нашият най-почитан елф
Иво - респект, човече, респект
Иван - хахаххаххахаххахаххаххахахаххахахххахах
Ивелина - а за нея да казвам ли колко я обичам?
Коце - айде пак с усмивките, айде
Мимз - непрекъснато ми спасява задника и никога не се предава без бой
Момчил - страхотно начало на лятото, а и е винаги готов за по бира
Никола - лятно настроение, но не и тази година
Полина - гофрети-тайм!
Петко - днес е рожденик
Ран - еднственият, който можеше да поддържа огъня за повече от 5 минути. Много повече
Софи - my friend is she
Сара - and she
Тошко (Георги и вс. ост.(слагам ви под общ знаменател, защото иначе просто не става :))) - много ви се радвам и на вас, ужасно много, да знаете
Пропуснах някого, и в мислите си също. А дните наближават много бързо, не ми харесват списъците, къде е вярата, приятели, вярата?!

08 October 2006

Tage wie dieser

Странно странно странно Прекрасно
Морето сигурно е на вълни, не знам, но предполагам.
След като загубих всичко от компютъра, дори звука не ми остана. Само гледам някакви по чудо запазени в апарата снимки, после едни нови от снощи и пренареждам спомени и разговори.
Търсех едно клипче, но нали пък нямам звук?
Не че го намерих.
Сега ще се поразровя из чужди мисли в търсене на изгубеното, а навън е облачно, май че ще вали.
Прекрасно прекрасно прекрасно Странно
Глупави филми, забавни домашни опити, топчета хартия и чипс, тук съм аз, там е тя, първо това, после онова отсреща, три кабела, едно утро, малко вятър и лед на прашинки - пак пропускам нещо, рибките ще да са били. Или снимката на масичката.
Не знам, не знам, няма значение.
Искам просто да догледам всичко завършено. Днес.

Here comes the Sun

"Още малко, още малко" повтаря гласчето отвътре, още няколко часа.
Юлия седи до мен, разгръщайки "Силмарилион", търсейки някакво подходящо име.
Търсим филми, търсим песни, търсим телевизии, аз търся един в списъка, уви.
И този път ще се размина с всичко останало, но не и със злочестите съвпадения.
А Юлия се смее, обаче знае за какво става въпрос, а и да не знаеше, пак ще й се стори смешно, особено като гледаме и Кенгуруто.
Засега е това, а е едва полунощ и половина.
There's a night to remember.

30 September 2006

It's probably me

Роби и музика от компютър за пъчти първи път тази седмица, но не е мой.
Китен е прекрасен събота, но най-вече лятото.
Адът продължи три нощи и три дни, но всичко е добре, когато свършва добре, нищо че картичката наистина е отишла на боклука. Надеждата умира последна, обаче ние все още сме живи, та и за нея има надежда. (за надеждата имам предвид.)
След ден ще порасна с още едта година, но дотогава има време и няма компютър, тъй че пожеланията чрез любимия полезен нет, оставете за след няколко дни. Да се надяваме.
Вече е крайно време за пътеписа, този странен, писан на "Александър" пътепис. После следват Данте и ..... Всъщност не знам кой ще следва, знам само, че на този компютър няма Word.
No Word???

24 September 2006

Another one bites the dust

Бира събота, бира неделя. Бира от сутринта, премесена със снимки и лупинги. Бира със сладникаво осемдесеттарско диско и Queen. Бира със стара пържена царевица и бира пред компютъра. Бира за обяд, бира през деня.
Нужен ти е само един уийкенд и настроението ти е по-добро и от доброто. Не заради друго, просто има кой да ти го оправи.
От вчера, 23.09.2006г. официално са открити седмиците на странните уговорки. Утре дядо има рожден ден, а освен него, имам да оправям проблеми с още един рожденик. Вторник е ден на желанието да се направи нещо по проблемите на обществото. И кой беше казал, че "Дойде ли вторник, седмицата е свършила?" В интерес на истината, точно така си е.
После идва събота, а с нея и последният срок за изпращане на пътеписите *Panic!At the disco(also, at home)*. После рожденият ми ден; няколко входни нива; съботата, предназначена за празнуване; отспиване неделя... Да видим кога ще му се види края на всичко.
Отгоре на всичко, броено от тук, на 33 км от Бургас са няколко от вчерашните главни заподозрени за масовите безредици и нарушаване на обществения задблоков ред (и изскачане от прозорците, респект).
И така, няма какво да повтарям първия абзац всъщност. Това си го знаете всички.
Merci Beaucoup!

21 September 2006

Wonderful World

Нямах намерение да пиша пост днес.
Само едит за прекрасното време след дъжд едва час, след като се прибрах по жегата вкъщи. Може би дори за странните учители, които ще ни преподават тази година, точно както моето Иве.
Но не.
Сега трябва да се разправям за всички онези глупости от цялото лято и защо то се сгромоляса по-ниско и то миналата година, а това е много. И защо станах глупаво патетична, и защо сега ще се извинявам на човека, който теоретично и практично ме нарани и въобще всичко стана слънце и вода.
Verrueckt, nicht war?
And I know that it's a wonderful world
But I can't feel it right now

Но си събирам силите, Life goes on, нали така? Поне такова ми е мотото, поне така обичам да казвам. Пък и надеждата умира последна, само дето като умре и става много лошо. Добре че си имам Мимз, вечно спасяваща в тежки положения. И Ивето, която в момента изпраща сестра си, но съм сигурна, че щеше да е в пълно бойно снаряжение.
Имам си и сестра ми, на която й пожелавам целия късмет на утрешния изпит, също и за концерта на Snow Patrol, а просто ми писна от всичко в един момент.
Не че нещо, оставам си полунастинала оптимистка, просто с една надежда по-малко. Май.
Време е за Остава, не мислите ли?




Ваш сърдечен кореспондент от мястото на събитията, буквално:
Нели

20 September 2006

Lovesong

Обещах си, че заглавието на всеки пост ще е заглавие на някоя песен. А, повярвайте ми, заглавия на песни има за всеки повод.
Но недейте да мислите, че това заглавие показва душевната ми настройка. Песента е страхотна, Юлика също, а двете неща са много свързани. Тя, бъдещата Психоложка, е готова навсякакви съвети, и аз ще я черпя нещо голямо (със сметана) следващия път.
Та така е то с настоящите и доскорошните парламентаристи. Нидялко, Нидялко, къде си сега, да видиш колко важна фигура в разговорите ни си?
Това е дневната ми история за душата, четвъртата клапа си е на мястото, при останалите, малко по-жива от преди.
Следват да се разучат особеностите на руския национален лов през зимата, водката и снега, музиката е от най-любимите, днешния дъжд - също. (както и събитията преди него)

Edit: Филмът от преди много постове е готов, напълно завършен и 400 мегабайтов. Но всичко останало е в процес на разучаване.

19 September 2006

This Boy

Напред, една стъпка напред. Ама моля ти се, не се срамувай.
Дами и господа, моля за вашето внимание! От известно време по чуждите, че и по родните теле-визии се разхожда из класациите един симпатичен британски младеж, едва на 21 , но вече с талант да пише страхотни текстове и мелодии, сам. На някои от вас той е до болка познат, други ще го чуете за първи път, надявам се не и за последен. Дами и господа, това е James Morrison, един талант, който лично смятам да следя отблизо и да очаквам с нетърпение следващите работи.
Самият той сподели в едно интервю за БНР (да, правилно разбрахте, нашето БНР), че изобщо не се смята за популярен, дори не е сигурен дали ще го харесат, а на упрека, че гласът му приличал на не-знам-си-кого, той простичко отвърна, че пее така, както може (при това, правилно).
И така, rise and shine you, new Brit star и пей за прекрасния свят, за хората в него и всичко онова, което ни прави още по-уникални, докато заслужено поставям албума ти Undiscovered до Gavin, Howie и адаша ти, другия James (Blunt).

17 September 2006

Keep on movin`

All the beasts and birds are flyin.
Какъв прекрасен ден само. Всичко е по неделино предучилищно свежо. И не че беше от липса на работа, но реших да си направя форум. (Идете ме питайте с какъв акъл.)
И така, слушайки няколко любими песни на БТР и подобни, създадох си форум- Форум даже :)
В интерес на истината, доста ълтернътив си е, обаче си ме радва.
Така че, направо си ви приканвам - регистрирайте се, приятели, и флуудете, флуудете и пишете с удоволствие!
А линк към него можете да намерите отстрани, просто натиснете надписа My Own.
Иначе с мир и успехи в утрешния така неприятен ден. (И най-много късмет на М, който трябва да става в 5 am всяка сутрин, когато е първа смяна.)

16 September 2006

Break me, shake me

New has come in the town.
Новини за всичко и за всички. Предложиха ми работа за някакъв интернационален младежки вестник (на немски), обаче не знам какво да пиша за себе си. Ще измисля. Отделно се прибрах в добрата стара Република България и информацията ме заля като лавинен поток, буквално. Същата класна - ура! Оттук-нататък обаче : цялата зоологическа градина от задния двор в нашата класна стая, като преподаватели. За вестника имам нови идеи и те ще бъдат споделени с когото трябва. По пътеписа...Не, не съм почнала да пиша като хората, обаче снимките са готови. Пиесата не е готова, имайте го в предвид.
Обаче затова вече започнахме планове за след 2 седмици, и то какви.
Пак ще пропусна нещо, и това ми е пределно ясно.
Но в момента това ми е последния проблем; не мога да издиря който ми трябва; довечера съм в баба, познайте дали има нещо за ядене тук; преди това (и след също) съм като хаймана, за пиене и други такива неща.
Сряда ще е новият вторник, според моят най-обичан вестоносител дъ Ивето. :)
И сме първа смяна.

10 September 2006

Summertime

За последен път в Бургас превъртам песните на това лято. За последен път в Бургас се пробуждам с утрешна разходка край морето.
За това лято.
А какво беше то?
Обиколки из страната и чужбина. Цитрусови плодове. Весели снимки. Усмихнати хора. Добра музика. Прекрасни концерти. И още.
Прекарваш безсънна нощ в подскачане, звуци и смях, спиш цял ден, разтоварваш малко и след два дни - пак. Танцуване на балкона, гледайки хората - и те са тук, и те са тук. Неизменните И-места с много хора, логове, линкове, обещания, уговорки; блогване на всяко ново чувство. И още.
На плаж с весели хора, различни хора, заспали хора, будни хора, хора във водата, хора на пясъка, хора на Джулай, познати и непознати хора. И още.
Един човек е по-голям от целия свят, целия свят.
Една любов е океан - ще го преплувам.
Един живот не е живян ако не си треперил за някого,
Ако сърцето не е било фойерверк, фойерверк...
И още, и още......

08 September 2006

Бягам, бягам.
Днес цял ден от една уговорка на друга. Цял ден, а той не е свършил. Какво говоря, той едва е започнал. Горещо и уверено, сърцевината на всичко се крие във вярата и в удължителя. Който не разбира какво имам предвид: Спокойно, съвсем нормално е.
Но сега, трябва отново да бързам, слънцето залязва.

03 September 2006

Promises

Нужно ли е да се обяснява колко гадно може да се получи, ако не се обадиш или въобще не направиш нещо, за което изрично си обещал?
Няма да коментирам, всички си знаете какво имам предвид. Обаче понякога се получават прекалено големи издънки именно заради такива обещания и точно в момента на издънките ти идва да накараш въпросния човек да вие от болка, примерно.
В този ред на мисли, сигурно ви се е случвала и друга ситуация - ваш добър приятел да се промени заради друг човек. В такъв случай бих ви препоръчала да бягате надалеч преди гореспоменатия да е извадил тесла, лопата, трион или ютия, зависи от последния хорър, който е гледал; и меко казано не ви разкаже играта.(особено ако ви е съсед).
Освен това съм длъжна да ви предупредя за някои особено страшни причини, които могат да доведат до крайни действия и трайни увреждания на тялото и душата, като ритуално самоубийство, например. Такива причини са любимите на всички ни: забиване на компютъра, докато филмът ти е 99% свален; забиване на компютъра във всеки един момент; гледане на "образователни" филми тип "Дълбок соц"; слушане на музика тип "Особено мазен кючек" и пр.

Но, въпреки всичко, както казват добрите каки от The Pipettes
I just wanna move,
I don't care what the song's about.

31 August 2006

Призрак по избор

Well I don`t feel like dancin
Even if I don`t find nothin better to do
Сълзите на жирава са по-лъжливи от тези на крокодила, без да има общо с предишното.
Не, недей да търсиш логика в думите и действията, просто ми се е забъркала каша в главата. Нали знаеш, малко повече емоции, случайни срещи (а Бургас е малък), кофти фрапе в Пиано бара. Освен това: гост от Ахтопол, неочаквано и весело, 5 лева за 3 дни (не на вятъра) или както се изрази любимата ми сестра : Пак ли ще се млатите?(Мхм, един идеален завършек на едно страхотно лято.)
В този ред на мисли, който не дойде във вторник не поради друго, а от липса на желание, изпусна нещо страхотно.
Прекрасен концерт, прекрасни Остава, прекрасен Иън Браун, прекрасно, прекрасно, прекрасно.
Прекрасна седмица с прекрасни хора и прекрасни новини, призраците са от други.
Обаче реализмът се стоварва върху ми като атомен реактор и се сещам за пътеписа, пиесата, рисунките и всички онези книги в списъка.
No, sir, no dancin today
Tommorow probably ^^

27 August 2006

Blessed

Сигурен ли си?
Не. Невъзможно е да бъда сигурен. Никой не може да бъде сигурен за такива неща.
И сега какво ще правим?
Каквото сме правили винаги?
Поне намери ли го?
Ще.
Гугъл?
Да.
А снимките?
Какво за тях? Не, не съм ги намирал, не съм ги и търсил и си нямам идея какво ще правя с шаблоните.
Ще ти помогна с тях.
Те излязоха ли вече?
Не, но има време още. По-късно. Няма да се обадят.
Знам. Always with me, always with you. Но никога заедно.
Не може ли да се направи нещо?
Кога е зависело от нас дали ще става нещо или не?
Пак ли се развали уговорката?
Да.
Ще ми помогнеш ли?
Да.
Ще успееш ли да ги спреш?
Не.
Никога вече.

22 August 2006

Розата на Depeche

Bye-bye
Bye-Bye
И докато някои все още тъжат за изпуснатото досега, други се отправят с неприкрита радост и гордост към предстоящите концерти.
Pink Floyd на Сан Марко, Венеция, а след точно седем дни ще се наслаждаваме на невероятните live-изпълнения на вечните Остава, Ian Brown и други забавни хора. Междувременно всичко това е подгрявано от "Ъпгрейтваната мода" и някъде там съм и аз също, очаквайки с нетърпение предстоящите събития от след една седмица (и нататък).
Bye-Bye
John the Revelator!

15 August 2006

New faces, new places

15 дни и вече съм си вкъщи. 15 дни, кръстосвайки различни магистрали и избирайки винаги правилните пътища към дома. 15 дни на път, в хотели, по музеи и забележителности. 15 дни из Европа.
Дармщад ми е любимото място, където най-често мога да намеря сестра си и куп други забавни и весели хора.
Луцерн е приятен швейцарски град с хубава архитектура, красиви хора и прекрасно култово заведение.
Генуа е следващото на картата, но не ти трябва повече от един ден, за да разгледаш най-доброто, което предлага. Хотелът ни беше на 300 години, а в стаята ни имаше призрак, сигурна съм.
Флоренция винаги е предизвиквала асоциации на невероятно романтично място, серенади под голямата луна, вино и рози. Всъщност градът е красив, но е като че ли малко пренаселен от туристи с карти и големи фотоапарати.
Римини е италианският Слънчев бряг, с прекрасни делфини и хотел, от който откраднах половината списания. :)
За десерт бяхме оставили Венеция и това беше перфектният завършек на едно италианско пътешествие. Невероятно красив град, невероятно хубав филм, сниман в него ("Казанова"), най-прекрасното тирамису в целия свят. Дори гълъбите и туристите в един момент спират да ти правят впечатление.
Палманова е малко градче по пътя, в което правят страхотни пици to go.
Но като цяло Италия не заслужава такова внимание, освен историческото. Там живеят на принципа, че всички са длъжни да им знаят езика, лъжат доста в booking.com и са пословично лоши шофьори.
15 дни, изпълнени с нови места и нови лица, а работниците на строежа до нас са все още там, затова си слагам слушалките на ухо, надувам до дупка по-жива музика и ги оставям да се справят сами с дъските и бетона.

29 July 2006

Jerk it out

Последните дрехи са в куфара, скицникът, аноракът и други важни дреболии - в драконовата ми чанта. Всичко си е на мястото, изкарвам ненужните монети, наострям си моливите и си оставям телефона да се зарежда. Билет от маршрутка ми напомня за сутрешното ходене до Меден Рудник. Пропуснах ли нещо?
Оттук насетне всичко е добре познато и разбираемо. Колата е в гаража, но само до обяд. Аз тръгвам и моят път е ясен, а тези, които остават - тях ги очаква изпращане/посрещане, двудневен LARP, хижи, курсове и изпити(Но този път си прочети правилника) или нищо общо с това. И ще ми липсвате, разбира се, но ще се видим пак след 3 седмици, или нещо такова. Липсвате ми, да, обаче сестра ми ми липсва с 4 месеца повече. (А в случая времето има значение.)
Знаем си плановете за след това, вилите, маратоните, готвенето и музиката. Купони в началото на 9-ти и 10-ти месец, но за тях има прекалено много време.
Just look how beautiful world is / Don`t shut the light out of your life
Всъщност всичко досега беше повлияно от глупавите балади, наредени една до друга в плейлистата ми, от недоспиването и от глупавото смесване на бира с диня. Сега вече всичко е о(лл)к(лиър) и може да продължаваме напред. (А това ми напомня за Son's Gonna Rise на Citizen Cope.) Така, вече всичко наистина е на линия.
Keep in touch :)

Edit: Може би наистина единственото, което остава, е сънят. Днес ми се беше появила синина най-мистериозно там, където в съня ми се ударих. :)
Edit2: Брр, хората с К - крачка назад!

28 July 2006

400 Years

Бръм, бръм.
Главата ми бръмчи като ник на Ивето, след поредния дракон. Everyday`s the same, казват хората, но този ден си го обичам заради всички онези, които срещам, с които се запознавам, или за които говорим. Всеки ден, цяло лято. Утре пак. Но за утре ме подготвят от днес. Утре е вече днес. А истинското утре по това време или ще спя, или ще правя нещо заблуждаващо врага.
Но малко се отплеснах.
Днес малко по-късно ме очаква излизане І дубъл, после излизане ІІ дубъл, а по средата ще е дългоочакваното ми заминаване из Европа и назад. Като домашното за изпът [Да не забравя!] е важно като никога.
Тръпна в очакване на реакцията на сестра ми като види какво съм й направила. И дори, Дес, като четеш в този момент тези редове, не знаеш за какво става въпрос, а и никога не би познала. ;)
А в момента е ред на Сантана с невероятната си китара, за която всички го обичаме.
400 години по-късно и е останало само това, което сънувах снощи.

25 July 2006

Мило мое Слънце,

Вече трети ден се мъча с онази болка, от гадните, при която парата се превръща в облаци, облаците - в бели пухкави зайчета, после в черни настръхнали котки, а накрая - в град над града.(Но най-важното е да пробваме, макар че често забравата е невъзможна.)
Ти знаеш, а съм ти казвала не веднъж, че следват някакви комедии, примесени с онази едва поносима доза надежда, съпътстваща всяка раздяла. Но се радвай, този път ще е за ден-два, не повече. После ще ме изпращат те, вярно, за повече време, но сега е ред на Део и неговата неподправена нотка хумор във всяка песен.
Ей, сещаш ли се, когато седяхме заедно, не спирахме да се смеем и ни миришеше на море? Като се върна, пак ще се смеем, но ще ни мирише на планина, дори това да означава да се напиваме в тракийски крепости.(А за това нямам нищо против.)
Този път ще е по-добре, обещавам. Ще е по-весело и неочаквано. И хората, и действията ще са различни. Дори огънят, може би малко по-голям и поддържан. Ще знаем, че сме там, защото го искаме.
Какво ще кажеш, а? Идеята не е лоша, нали? Дано не се откажем от тях в последния момент, защото винаги така става, а не бих искала.
Освен това, мислих си колко готино ще бъде другата седмица по това време. Заедно със сестра ми! Знаеш ли, Слънце, това ще бъде едно страхотно пътешествие + снимките.
Да, да, знаех си, че ще почнеш да мрънкаш, за цялата работа, която ми остава да свърша, обаче...Какво пък ще почака. Всичко, и сценарият, и пътеписът, и книгите за четене.
Има и по-важни неща.
Чакам новини и от теб!
С цялата радост, която мога да ти даря за всичките мигове, които ще прекараме заедно, след като се запознаем,
Феята на пуканките

22 July 2006

What a Beautiful Day

Животът тече трудно, особено наобратно. Ако спиш, или работиш, или се правиш за апарат, трудно е да чуеш телефона си и да реагираш. 15 минути слава са ужасно дълго време на сцената.
В даден момент, или в друг, си оказва, че всички без изключение имат право на повече щастие и купони от мен, въпреки че съм си скъсала задника цяла година да уча + допълнителната работа, семинарите и курсовете.(И страшно много се обиждам, когато майка почне да се шегува с всички относно това, че не съм учила цяла година, затова имам толкова ниски оценки. Примерно.)
Довечера всички са на Изгрева (втори дубъл) или на рожден ден, или на дискотека. Без мен, разбира се. Ха, нима се учудихте?
Много ми се искаше на плаж днес, но не вечерта, просто така - на плаж. Дали е нужно да обяснявам какво стана и какво - не?
Но пък наистина си харесвам дракончето, май въобще всички му се радвате, и аз се радвам за вас. А музиката е на U2 и Ливърпуул Експрес за успокоение на очите и кожата.
Сънищата са забавни и полезни само тогава, когато не ти се иска да скочиш от моста, след като си се събудил.
+ Разни забавни софиянци, истории с пица и кетчуп, а моите идват септември. Май.

20 July 2006

Chasing the Dragon

Вече втори ден преследвам съвършенството в този проклет дракон. Втори ден, и слава Богу, че вече му се вижда края (на опашката). Ето защо позволявам да си кажа: Честита ти собственоръчно направена и изрисувана чанта, Нели!
Беше трудно, беше дълго, беше изморително, но наградата, освен самата чанта, е и един половин-килограмов сладолед :D. Всичко това е жестоко примесено с музиката за тази вечер - класически хеви метъл с елементи на митология в лириката. Накратко - пеят ми се песни за дракони, войни и войни, преследващи дракони.
Иначе всичко е странно спокойно за една ваканционна вечер, май че всички запиват някъде. (Аз творя, пЪк! :)) Смятам да се захвана със следващото в списъка - пътеписа за Младежко/Малта. Shana е почти към края си, а онова, новото аниме беше отвартително.
Продължавам напред с няколко нови предложения, а денят свърши преди 8 минути.
Добре дошли!

17 July 2006

The One

Време е да си припомня всички онези неща, които са ме вдъхновявали, радвали и натъжавали в едно не чак толкова далечно минало. Т.е. някакви весели поп-парчета на световноизвестни отдавна залязали от сцената без надежда за завръщане банди. Филми (с тенденция към анимации) бележещи началото или края на нечия кариера, за което съм си давала сметка години по-късно. И всъщност е дотук. Нищо останало не мога да залича, никоя скица или рисунка, никой разказ, никоя снимка, показваща мен преди/сега. Или който и да е било друг.
Или както казва една от тримата любими германци, "Който може да чука, може и да звъни по телефона."
Не че има смисъл, още по-малко връзка с предходното написано, но ми харесва как звучи (на немски).
А след малко време за колебание, обърнах мисълта си на около 45-50 градуса Североизток, и сега се получи ефектът All eyes on Младежко.(Минало, настояще, бъдеще) Странно <полуидиотско> решение, текстът е от мен, снимките обаче - не.
В този ред на мисли, стискайте ми палци да се получи поносимо, както и аз стискам палци на изпитваните, за да станат техните творения харесвани и високо оценени.
Лято като лято.

Edit: Мамка му, и все пак ставали чудеса. Или поне главните идеи за тях. :)
Edit2: Сис, помниш ли онази монета, която бяхме открили преди години в двора? "Край крепостта "Голямо кале" са открити и три доста корозирали и изтрити бронзови монети."
Възможно ли е да са четири?

15 July 2006

Този вятър, този сън

Ще ти разкажа за всичките момчета, които мразя. За всичките момичета, които мразя. За всичките дрехи, които мразя. За всичките думи, които мразя. И как няма да бъда нещо от това, което мразя. Преди това най-вероятно ще ги завържа в най-близкия чаршаф или в покривка за маса и ще ги изхвърля в някоя изоставена ракла.
Хората, които мразя, нямат нищо общо с това, което си представяш. Няма значение дали са фешъни, метъли, пънкари. Ненавист заслужават само онези, които са ту едното, ту другото. Лицемери, подлеци, мизерници. Лично аз хора не мога да мразя, но нервите на никого не са достатъчно разтегателни и все някога се късат.
Днешна история за едно хубаво дънки ме ядоса, макар че го прикрих успешно. Както се казва, минало. Понеделник отново ще дойде, а и утре може да потърся отново.
Touch me,
Take me to another place.
Reach me.
I know I`m not a hopeless case.
Нали ви казах, че съм егоистка? А денят не е красив, и това е сигурно. Денят е горещ и слънчев; после мрачен, задушен и дъждовен с гръмотевици. Денят е ден за губене на вещи и време, за полезни разговори и полезни идеи/плуване и колело.
Ти не идваш сама,(?)
Ти носиш нощта.
Кажи ми че ще те имам.
Когато и да е било.

13 July 2006

Sweet dreams*Ohne dich

За първи път слушам музика без особено предназначение. Дори за добро утро не са. Просто така, първото което чувам за деня, е моя стар познайник Браян Адамс. (Останалите са ясни.)
Мимз още спи, останалите са забили нанякъде, вероятно - на плаж. (Автоматично изключвайки онези, които въобще не са в Бургас.) Само Сънката безшумно си седи на линия, обаче ни вест от него. Ивелина се прибра предишното ранно утро от своето хайманосване из Италия и държавите помежду ни. Крис сигурно още празнува победата на Италия.
Дотук свършва всичко, което знам за класа си и останалите покрай мен.
Обаче.
Много би ми се искало всяко едно нещо от снощният ми сън да се случи. Уви - за някои е напълно невъзможно, но за други ще се постараем да не мълчим както винаги. Просто беше наистина красив, като летен дъжд на село. Като снимка на изгрев. Като любима песен късно вечер, на балкона. Красив като филма за Мат, и също толкова не/реален. Красив като (да ме прощавате за сравнението) последните ми две рисунки, а те станаха наистина много добри, и красив като идеята за следващата.
Но нали вече нищо няма значение, нямат значение и филмите, и сънищата. Обаче аз съм егоистка и искам всяко едно обещание да има значение и всяка една мечта да се сбъдва. Поне реалните, а те не са никак малко.
Does that make me crazy?
Does that make me crazy?
Does that make me crazy?
Possibly.
И въпреки това.

11 July 2006

Помниш ли?



Всяко едно филмче, всеки един път, когато си се радвал на победите им и си тръпнал в очакване от резултата от битката?
Защо преди така ценяхме старите серии, а много от децата след нас може би дори няма да ги видят така, както сме ги видели ние?
Може ли всичко да се завърне, дори за един-единствен ден?

Being the first one to go

Едно лято, като всички останали.
Стари непознати приятели, идващи си до следващото начало. Искам всичко да свърши, както е започнало. С правописните грешки, с усмивките, с всяка една шега. Искам отново да видя С. и да си припомним изминалата година. Поне вече ще е много по-лесно, поне вече всичко свърши, но друго започва. Иска ми се да не се беше случвало. Не пак, не отново.
Други песни, други хора, други съдби и други облаци. Пеперудите от снимката ми - това съм аз, свободна и независима, измислена и нереална. Иска ми се да не бях чула онова, което чух, ала така става винаги. И къде е сега онзи, който ме изслушва винаги и сигурно ме познава по-добре от самата себе си, заедно с оградите? Докога ще рекламираме собствените си лъжи?
Но не, вече няма да мълча, няма да лъжа. Няма да се правя на това, което не съм. И плейлистата ми е сменена до основи, без да ви питам.
Всичко докрай, и целувките, и последното "Сбогом", и споменът за последният учебен ден/вечер. Всичко докрай. Докато не се появя в пурпурна роба от сълзи и мечти, материята е от вас.
Иска ми се никога да не бях написвала това, но вие да го прочетете и да го разберат само онези, които трябва, които искам да разберат. Да си спомнят. Да се познаят из сенките в огледалото на душата ми.
Прекалено много е, нали?
Винаги е било.

10 July 2006

мисли бързо, действай смело

Кураж, воля. Това е най-важното. Поне в това ме убедиха.
Напред! А всички, които седят на пътя ни, ще паднат като топящият се сняг от покривите. И тогава ние ще се смеем. На лицемерието. На лъжата. На всичко това, което искаме да изкореним, а е невъзможно.
Но с кураж и воля всичко се постига. Трудно е, да, целта ти може да отнеме цялото ти съществуване, а може и един живот да не стигне, но ние сме длъжни да продължим напред и да им покажем истината за нашите мечти.
What can I do?
Will I be getting through?
Now that I must try
To leave it all behind.
Или както казват U2 - All that you can`t leave behind.
Това е твоят живот.

Но нещо липсва, винаги, винаги, винаги ще. Нещо малко, нещо труднонамеримо и труднозаменимо. Времето например разваля/оправя всяко настроение. Времето днес беше дъждовно, но ме накара да се усмихвам и да покажа на всички, че не ме е страх от него и че няма да избягам. Не, не избягах.
И до края на живота си ще си спомням за всеки един разговор, проведен с хората, опитващи се да се преборят с онези, другите 95%.
А наистина ми хареса с онази шапка и онези очила.

09 July 2006

Keep the faith

Няма абсолютно щастие, казват хората.
А защо да няма?
Всъщност не е ли това смисъла на човешкия живот, да се стремим към перфектността в думите и взаимоотношенията? Апокалипсис няма, всичко е плод на вярата и представите. Само ние отговаряме за действията си, и ако не продължим да вярваме, какво ще стане от нас?
Пепел от пепел, прах в прахта, ето какво. Всички умираме, душевно, телесно, морално.
Everybody needs somebody to love
Everybody needs somebody to hate

Винаги има значение кой, винаги има значение защо. Но понякога причините са повече прозаични, отколкото логични - самата нужда от любов.
И докато някой ме беше обвинил незаслужено в същото преди известно време, сега смятам, че повечето хора изпитват такива чувства.
А това поддържа духа на хората.
Darkness all around us
We dont close our eyes
No ones gonna ground us

Even if we fall, even if we have no more faith to keep.

Няколко часа по-късно, вярата не е загубена още. Вяра в какво?, попита. Вяра в настоящето, в бъдещето, в приятелството и животът въобще. И както някой от мъдрите обича да казва, че разстоянието ни кара да мислим за някого още по-силно, така е. Особено ако разстоянието се измерва в няколко сантиметра.
Докато мислите се вихрят като такива на някоя от хилядите недопечени поетеси с хиляди блудкави фрази, всичко се повтаря и, по дяволите, за първи път ме е страх, че става именно така, просто не бива или може би не искам да го допусна, или....Или просто всичко ще си дойде на мястото, както всеки един предишен път. Този път обаче няма да режа аз сцените и снимките, и за това обещавам. Не съм компетентна, сигурно никога не съм била.
Heading for another life
In a new world far away.
Само това искам - ново начало, недалеч оттук, просто място с тих изглед към бъдещето, точно като в последния епизод на Chrno Crusade.
И май пак прекалих с дългите обяснения, но кой друг ще ме изслуша, ако не ти?

07 July 2006

Chocolate Earth

6.30 е идеалното време за ставане с достатъчно странични ефекти, като глупави правописни ефекти и изцепки по средата на плажната ивица. И ще си спомняме за този ден, когато западният вятър задуха през златните поля, където лежим.
Всъщност сега бих искала да съм на друго място, сред други хора, но уви, и да мрънкаме, няма да стане по-добре.
Може би затова ми е малко кофти.
Обаче съвсем малко :)
Но всичко наоколо наистина е епично, дори Стинг с неговите меланхолични песни. Меланхолични или не, запазвам си пълното право да бъда онази Пустинна роза, за която се пее и за която се пишат стихове. Дали ми отива, кажи ти, но Деси знае защо обичам толкова песента.
Нека днес бъде ден на епичното меланхолично, поне докато се пооправя малко. [А ти обещавам, че това ще стане до следващия ни разговор.] Но нека меланхолията е само в песни, а думите да са весели, както винаги. Весели сме и самите ние в повечето случаи, весело е и да звъниш на нечия входна врата 15 минути, после още 4 пъти до грешен номер, а домофонът оставяме за накрая.
Бележките също са весели, особено пъхнати под вратата, но това е допълнителна история.

Waiting for the dessert.

06 July 2006

The Making Of....LARP - The Movie

Този път ще е различно, обещавам. Този път е все още без име, а аз нямам почти нищо общо с проекта. Освен едно безумно ходене до една гора, подслушване за и криене от горския и други такива весели огнени историйки. Накратко - как банда идиоти изгориха пентаграм с диаметър 4 м с помощта на спирт, газ и подръчни материали. [Нещо повече за което - когато има снимки.]
Но да започна от началото на днешния, все още незавършил, ден.
Първо, епичен урок от 9 до 11, епичен плаж с епично криене от незаслужили хора, епично прибиране вкъщи, епичен 10-минутен ход до пощата, епично транспортиране с автобус до епична гора. Епична борба с пръстта, епично търсене на клони и съчки (втори дубъл), епично снимане.
Въобще, животът ми е епика, поне лятото. И докато миналата година то трябваше да бъде епично, а започна софийски, то тази година определено ще си наваксам откъм изживявания. Е, да, определеното никога не е достатъчно, но поне вече правя разлика между транссексуален и метъл-актьор с черна пола, който показва бедро и седи по средата на Знака.
А сега - чака ме епично къпане, епична борба с епично количество сладолед, епичен сън и всичко започва отначало утре. [Да се надяваме - филмът също. [[Щели да ме правят елфическа принцеса, смятай просто.]Поне онези петимата удавници са се прикрили от горския с моторчето. Респект.]]
С нови сили.
И така, поне до 2.10., нали знаеш?

04 July 2006

legends of the fall

Тази нощ трябва да се спи, а няма.
Смятам да поразмисля над държанието си и да се опитам да разбера защо ми се цупят хората заради това, че искам, че търся и че се нуждая от помощта им като приятели.
Смятам да си направя равносметките за изминалата учебна година и какво ме очаква оттук насетне.
Смятам да изчакам, докато всеки, който трябва, се появи на хоризонта, или докато самият хоризонт падне върху морето.
Смятам да си дочета книгата на Момчил Николов и да си догледам епизодите.
Или както бях написала в един друг пост, по един друг и съвсем по-позитивен повод:
"Напълно непознати могат да станат най-добри приятели за дори по-малко време. Добри приятели се съюзяват, добри приятели се запознават наново. Добри приятели се събират, добри приятели се разделят.
А след тях остава само споменът, запазен от някоя наша собствена Shana."

01 July 2006

Saturday morning

Отзад-напред.
Малко ме боли главата, спомените или се завръщат трудно, или с пълна сила. Бърза проверка в доброто старо ирс за важните хора в моя живот (повечето спят).
Преди 8 часа посрещахме изгрева подобаващо, с минимален брой произшествия (но какви обаче). Музиката свири вече 7-8 часа, всеки диск различно, и заглушава съседните Мадона и/или Слави. Огънят пригаря, последните клони се превръщат в пепел и въглени, а онази дъска най-после почна да гори. С 4 часа закъснение. Всякакви хора минават покрай нас, някои ни гледат с учуда, други изобщо не ни поглеждат.(А не беше чак толкова мръсно.)
Още по-рано ми се губят няколко часа от сън на доста силна музика.
Преди това (донякъде) успешно подминавах с безразличие някои хора, заради които за малко да се откажа от цялата нощ (но акълът ми си дойде бързо намясто).
Намиране на различни пръчки, съчки и листа в тъмнината.
Произшествия със стършел и тръстика, сигурно още боли.
Searching for the perfect place and making the right fire. (Май нещо пропуспах.)
Проверка поименно и попарично, запасите да са налице до половин час, техниката е hand-made.
Германия победи в една полу-епична битка срещу Аржентина.

Обратно тук.
Трябва да си хващам транспорта за Созопол от преди два поста.

30 June 2006

The importance of being естетически готини :]

Best of Year 2005/2006

"Когато се оплаквате пред някого, примерно милицията.."
"претърявам крушение"
"Той не е влязъл сам, а е започнал да го слагат."
"Прекалено студено е, за да е зима."
"Не, не, на улицата по-скоро играят деца, има коли....там...лели, баби, дядовци..."
-С.И.

"Виет е математик френски."
"-Не, госпожо, не сте права!
-Напротив, права съм, а вие сте седнали!"
"Затвори маркера преди да почнеш да пишеш!"
"Поддържаш формула. Форма, де..."
-Г.

"Не, не, това е различно. Едното е дар и другото е дар."
"Затова може би не се гледаше с добро ухо на музиката."
-М.К.

Es erstarke unsere Jugend! - Да крепне нашата младеж!
Es gedeihe unsere Freundschaft mit den fortschrittlichen Voelkern! - Да преуспява дружбата ни с прогресивните народи!

29 June 2006

B-Boys/Fly-Girls

Нали се разбрахме да спрем с тоя мюзикъл? плюс Вечния двубой.
Май само това му трябва на човек - смях до пълно загубване представа за времето. <А то съществува.>
Ето, пак застанах на изходната позиция - годината свърши, а аз наистина не знам къде ще бъдем утре. <Но подочух нещо за пързалката.> Може би поканата не дойде от когото трябваше, обаче все пак хората са същите, мястото, престоят, забавлението - и те.
Намерих нови снимки за последният за 9. клас филм, едно-две подходящи клипчета, за музиката ми помага най-добрата в бранша.
За утре е това, в събота ни очаква дълго и самотно пътуване до Созопол, градът на загубените хора, забранените снимки и изоставената бутилка Спрайт. А после - ще видим докъде ще ни стигнат силите.
Дотогава все ще напиша още нещо.
Ако мога.

28 June 2006

еретици и ангели

Не вярват.
Не, бе, не вярват.
Ще повярват. Има време.
Малко ми е скучно, май ми липсва малко да се нервя за утрешния ден.
Но пък затова сега е време да отворим отново клуба на не-ангелите от лето Господне 2005, там ще бъдем, там ни търсете.
Музиката е от Франц. Или от Мат. Или от Лео. [Кирилова съм я оставила за един друг филм.]
Нещо такова.

27 June 2006

важните хора на деня

или защо който търси - намира :)

  • Наш Кольо


  • Чайка в свой стил


  • Имаше и други, но реших да ги пропусна поради някои причини. Но това не значи, че не очаквам нови предложения.
    А това горе са линкове, нали разбрахте? ;)

    22 June 2006

    преработена мода

    Старата ми нова любима група.
    Минаха много години, откакто го казах за първи път. Много години, започнали с гледането на един клип, слушането на една песен. И въпреки че не разбирах нито дума навремето, тя ме завладя така, че знаех, че след време тази песен ще е много важна за мен.
    И така е.
    Толкова важна, колкото е и Бохемската рапсодия или Everything I do. Толкова важна, че се слива със сърцето и душата ми, за да произведе ефекта на малка атомна бомба всеки път, щом я заслушам. Унищожителен.
    Once more. Once more.
    И докато поредното кратко флаш-филмче се зарежда, аниматорът победи собственото си творение, художникът се обади на ученичката си, а плажът зове, все по-силно и убедено.
    Are you ready to play the game?

    20 June 2006

    Защо плачат совите?

    Според сестра ми, както обича понякога да ме успокоява, добрите момчета отиват в Рая, а лошите - където си поискат. И момичетата също.
    Но дали на това желаещо-от-всички-лоши/добри-момичета място има пространство и за други пожелани-от-същите-момичета хора?
    Тази година, ако не друго, научих много важен урок. Хората, стремейки се към свята лична победа и пространство до останалите 79, понякога ненужно загубват представа за състоянието около тях.
    Нищо не може да се върне, нищо не може да се поправи. А и би звучало прекалено егоистично, ако кажа, че предпочитам едни да са успели, а други - не. (макар че е абсолютно естествено).
    Може на невежия читател да му се стори, че престъпвам Златното правило за взаимоотношенията в един клас (випуск/училище). Истината е, че ми пука. При това ми пука много и всеки един човек от класа ще разбере какво имам предвид. Не че ще се мре, ако не сме приети в Leistungsklasse-тата тази година, но просто не е честно, особено за тези, които си дадоха наистина много труд.
    Не, не е честно.
    И, моля те, не скачай от кооперацията.
    Нали знаеш - You were there for summer dreaming
    And you are a friend indeed
    And I hope you`ll find your freedom
    For eternity. (За всички - приети/неприети/некандидатствали изобщо)

    19 June 2006

    гръм и munje

    Плакнейки очи по последния полугол холивудски бог/богиня, хората забравиха да обръщат внимание на значителните неща, било то дори под носа им. Или на някакви си 800 км от града.
    Респект за цялото сръбско войнство и, макар че паднаха от Аржентина, продължаваме да викаме неистово за тях. А най-хубавото е, че главните герои не са синове/дъщери на Афродита или Зевс, а са най-обикновени хора със своите очеубийствени недостатъци.
    Затова пък те карат да паднеш от леглото, да се претъркулиш 4 пъти на земята, да се задавиш, да почервенееш и да се разревеш от смях. (не задължително в този ред)
    А от обратната страна на Луната ми се наложи да повтарям по средно 2.5 пъти на час "Вземете си стая", просто вече не се търпи.
    Но въпреки че/И докато Лили Йончева - да, същата екс-перкусионистка на Слави - пее Happy people, I love you!, аз правя само някакви жалки опити с вялата надежда да дойде безграничният оптимизъм, където винаги може да стане по-зле.
    Този път, като никога, вместо танц за дъжд/слънце, настава време за молитва за отпуснато време до Електрото и обратно.
    Или нещо такова.

    17 June 2006

    Ден в мерена реч

    Импулсите си отиват безвъзвратно и безнаказано, като приятната умора след поредната слънчева баня. И остава само болката и червените следи там, където не си се намазал добре с плажно мляко.
    Днес денят бе влънчево намусен, т.е. намусен от силното слънце, обаче това не му пречеше да се усмихва, щом попаднеше на гъста сянка.
    Утре е ден за плажуване, от неделя до неделя се получава това. In Ivelina we trust :)
    Или както се пее в една песен към едно любимо аниме -
    Нека да полетим в безкрайното небе.
    Дори да не стане, важен е опитът. [буквално, абсолютно буквално]

    Сега е време за така обичаните сръбски комедии с привкус на свеж балкански хумор ала Луд-умора-нема.
    Но преди това малко работа върху косата ми и 3.5 минути над пуканките.

    Плажуване ли казах?

    16 June 2006

    симфония зад ъгъла на улицата

    Причината, поради която желаех твоето самоубийство онази вечер, когато Молдорф стана бог у Кронщад, бе, че тогава те чувствах много близък. Навярно по-близък от всякога. И все ме беше страх, ужасно ме бе страх, че един ден ще ме измамиш, ще умреш в ръцете ми. И аз просто ще остана на сухо с моята представа за теб и без нищичко, което да я поддържа. Никога не бих ти простил това.
    - Tropic of Cancer, Henry Miller


    Zu Kili:
    Hey! :) Weisst du, die Pruefung ist nicht von meinem Lieblingstthemen. :) Aber die Resultate und die Zensuren ergeben sich am Dienstag. Danach erzaehle ich alles, was zu Erzaehlen ist.

    Следва албумът на Браян Адамс и малко музика за подскачане.

    столът от терасата

    Всичко мина по вода, малко или много буквално.
    И под "всичко" имам наистина предвид всичко. Всяко контролно, всяко изпитване, всяка изненада.
    Всеки филм, а вече филмите са на дневен ред, заедно с онази отвратителна малка задължителна книжка, която трябва да прочета до 26-та дата.
    Филмът на вечерта, а и на доста други вечери (вече сигурно и потвърдено) - Stick it. И с малко повече усилия и торентни познания, ви го препоръчвам. (особено саундтрака, ама то без него не може.)
    Нищо не е такова, каквото изглежда, а днес денят беше замаскирано весел. ЧРД на който празнува, за останалото знае, който трябва.
    Пък и нали знаете
    Има първи път,
    има път за всичко.
    Знаехме това още от деца.
    Има втори път,
    втори път за всички.
    Вярвахме в това като деца.

    Man ist jung, wenn man sich jung fuehlt, nicht wahr?

    13 June 2006

    пеперудитесераждатбезкрила

    Поредното резюме по английски, вече ми се повдига от мириса на хартия.
    В момента би трябвало да уча по история, физика, математика, немски и география. Би трябвало, обаче нали знаете - not in a mood.
    Няма да спя тази вечер точно заради въпросните 5 горни причини.

    Някъде между четирите листа думи по английски и двата по немски се сетих, че трябва да благодаря на най-прекрасното С за невероятната морално-автомобилна подкрепа днес, утре следва тежката част.
    Мисията със стола е наполовина изпълнена, остава да решим дали въобще ще бъде този и защо така.
    [Ако не така, ще бъде иначе, нали знаете.]

    А мисленето не върши работа след 9 часа, за преговорните листчета на Мишо ме болят очите, музиката ми е безразлично еднаква, а тиковете под лявото око вече стават досадни.
    Най-вече защото спах до 7 p.m.

    12 June 2006

    smoking verboten

    Астматичните хрипове на Пушача не пречат, особено заглушени от тихата радост на слушащия.
    И тъй като запоследно крещяхме навън преди няколко седмици, сега няма да извървим последните учебни стъпки с наведени глави, а заедно и смело ще стъпваме по калния пряк път до Любимото, молейки се на по-бързо избавление.
    Не, не сме избягали (все още), но винаги има време. (Но със или без смисъл винаги оставаме.)
    Интернетът е променлива стойност, особено почивните дни, особено след като изгоряхме смело и бързо по родните плажове (и сега с трудност сядаме на столовете).
    Следват планове за придвижване на Люлеещ Се Стол (и други менажерии) от едно място до друго + една филмова петък вечер.
    Но всичко това с времето си. Сега по-важното е да минат контролните, определени за седмицата 12-16 .юни. 2006.

    See ya at the show.

    09 June 2006

    extreme ways

    Този облак ме дразни точно толкова, колкото трябва. Като че ли ми напомня любимата ни обща песен
    I-ya,
    I against I,
    Flesh of my flesh
    And mind of my mind
    Two of a kind, but one won`t survive
    My images reflect in the enemies eye
    And his images reflect in mine the same time.

    Междувременно се убеждавам все повече, че
    а) трябва да гледам Koma
    б) трябва да дочета Портретът на Дориан Грей
    в) плажът може и да не ми се размине
    г) лятото ще започне след 26-ти
    д) .... ще бъде страхотно
    е) никога не е късно да намина към сестра ми. Лятото, разбира се.

    07 June 2006

    keep fishin`

    Утре, в 7 (сутринта) пред нас или пред вас, няма значение, разликата е точно 4 минути от затварянето на входната врата до клипването по мобилния.
    Днес се разпъваха остътака от випуска, без злобни (много) подмятания и без два последни немски.
    Шопинг-ът мина успешно, почти, ако се смята, че нямаха точно моя номер бански. Затова обаче сега съм си с един отровнозелен и някакви странни цветя по него. (И една ужасна долница, която ми напомня, че е все пак трябва да отслабна малко. Съвсем малко.)

    Но винаги може да бъде и по-зле.

    Можеше да ми се падне да говоря за хигиената на момчетата, например.
    Или за това, как се помага на баба и дядо.
    Или Umweltschutz.
    Или за удавника.
    Глупости.

    Обаче всъщност ми се падна Jugendclubs, която е една доста поносима тема. Разбира се, една говорилня на филмова или музикална тема винаги би била полезна, уви такава тема нямаше изобщо.
    А в Рая няма бира, затова нега изпием по една сега и да не си тръгваме още, защото приятелите ще изпият остатъка.
    Деградиращо буквално.

    Piano-solo, guys!

    05 June 2006

    yesterday you told me `bout the blue, blue sky

    Опитвам се да фокусирам сиво-синьото небе и прилежащата към него безкрайна шир, обаче тангенсът и косинусът се сливат, явно триъгълникът не е правоъгълен.
    Отново съм недоспала, въпреки допълните следобедни три часа сън + четене на безмислени книги, а вън просто си вали. Точно като следизпитно, и миналата година валя така жестоко. Този път това ще да са сълзите на някой друг, някой, на който особено много му е пукало дали е споменал кошницата с раци, или не. На мен не ми.
    90 минути са малко, 60 - много. (Разбирайте го както можете)
    Утре ме очаква ІІ част - почти безмилостна, между две момчета, дано да се смилят. После нещо-като-шопинг-терапия, само че без систъра ми и със сигурност няма да е като след математиката 7-ми клас. (Само бански, обещавам. Евентуално някоя друга книга, приемам поръчки.)
    Мишуса си чака писмото с вестника, това трябва да бъде уредено до най-скорошна дата, заедно с безбройните контролни, които хващат прах в учителските бюра `06.
    А освен дъжд имаше и гръмотевици.
    Което ме подсети за нашият любим цар Станислав І Съни (:)) и неговата безумно-гениална теория за мълниите, боговете и хората, да ни е жив и здрав още дълго, брат му също.
    Но взаимоотношенията на класа ще бъде обект на внимание на един друг пост, някъде към края на учебната, включващ равносметки, а новородените ще са на първо място.
    А това време не е далеч. => Почвам да мисля ново филмче послучай завършването ни.

    04 June 2006

    Някой ще ми обясни ли защо постът, който задружно с останалите си седя на мястото няколко дни, изведнъж изчезна?

    28 May 2006

    und jetzt ...

    Vergebens.
    Alles war vergebens, doch wusste ich, dass das passieren wird. Alle Traenen, sie sind auch vergeblich. Wir bleiben Freunde und das ist sehr wichtig. Vielleicht das wichtigste.
    Er gefaellt mir sehr, das weiB er auch. "Er gefaellt mir, aber ich gefalle ihm nicht, wir sind nur Freunde...." Ich wiederhole und wiederhole, auch vergebens. Manchmal sind die Gefuelle staerker als die Gedanken, das ist von allen bekannt.
    Ich musste alles das schreiben. Er wird das lesen, ist es aber unglaublich schwer, von ihm verstehen zu werden - er spricht kaum Deutsch.
    Trotz alles, bedanke ich M. fuer die Zeit, die wir zusammen gebracht haben und die wir bringen werden.
    Auch eine groBe Danke zu meiner Schwester und die Ivelina, die mir so viel an dieser Nacht halfen.

    27 May 2006

    Today

    Face your own destiny.
    А животът ти е това, което в момента ти се случва.

    26 May 2006

    Това е за сестра ми (без посвещение)

    Моят Ханаан (кл.р.2 предварително се извинявам за дължината на поста:))

    Самолетът кацна. Слязох от него, взех си багажа и се зачудих накъде да тръгна. Нямаше табели, като на всичко българско. Седнах върху куфара си и ми идваше да се разплача. Колко брутално беше всичко! За нецеленасочената дезориентация имам предвид.
    Знаех къде съм, но не знаех къде и какво ме очаква. Понякога съм се чувствала като някой, от когото крадат Времето, изсмукват чувствата, използват ме за секретарка, за довереник и информационно бюро. И точно в един такъв момент съм искала д асе скрия в едно оградено с високи стени място, до което имат достъп само спомени, надежди и хора, истинските ми приятели. Това място - моят Ханаан.
    Всъщност аз не съм религиозна, в Бог не вярвам, но, както казва учителката ми по литература - абсолютен атеист няма. Всеки вярва в нещо. И докато някои вярват в Честността, други - в Апокалипсиса, аз вярвам в свободата на избора човек да бъде където и когато поиска. И затова си създавам един Ханаан, място без положение и време. Моята лична свобода ми е жизнено необходима - по всяко време. Имам потребност да размишлявам в уединение за своите решения и собствените си предсказания. И там, в този Ханаан, аз го постигам.
    И достигам без страх върховете на дърветата, поглъщам жадно слънчевата светлина. Там Луната ми се смее и аз й се усмихвам обратно. А компания може и да не ми е нужна - само музиката покрай тялото ми и в сърцето ми. Там н едължа нищо никому и отговарям само пред себе си и Природата.
    Към Ханаана няма точен изглед. Веднъж той е безлюден площад с по-жълти павета, веднъж - поляна с огнени пеперуди за късмет, веднъж - покрив на някой висок блок, обзаведен с червен диван, антена, радио и много позитивна енергия. И навсякъде съм аз. С пола, с дънки или зимно яке, с книга, с листи за рисуване, с хора или без. Но съм аз, спокойна и знаеща, че каквото и да се случи - от мен зависи то.
    В моя Ханаан.
    Моята Душа.

    (п.с. сис, не успях да го направя. следващия път, обещавам ти(си) го)

    25 May 2006

    (-) Collide

    Пет дни.
    Толкова много време.
    Само пет дни.
    Бях си направила план, тук, в главата си, какво ще направя за петте дни, а не съм свършила нищо. Пропилях два в безцелно търсене на точни думи и листи, снощи дори не спах, преосмисляйки несвършения план. Пак се върнах на главната му идея - да прекарам максимално пълноценно последните почивни дни преди изпита. [Не че ме е страх, не че се притеснявам. Една пиеса може да е много по-страшна. И все пак ако съумея да си спазя собствените обещания, дадени на корковите стени и рисунките ми, всичко ще е по-добре.]
    Май добре обмислените планове винаги се провалят, а? Не, не и този, не сега, не по такъв начин. Всичко ще мине добре, всичко ще се върне на мястото си [поне доколкото е възможно]. Може да не стане един перфектно изпълнен план, но няма и да се провали. Това също съм го обещала.
    Изпитът ми ще мине успешно, и той ще си замине като гаден сън, ще съм го изкарала успешно [и всякакви други глупости от този род], дори споменът за него няма да остане. Не искам да остава, не си заслужава цялата година треперене и блъскане на главата над на-моменти-почти-нерешимите-загадки-на-учителката.
    Само времето в момента върви срещу мен.
    Но времето беше единица под въпрос, нали така?


    Следват кисело мляко, съвети по никое време и нещо с Пол Бетани [Firewall, Dogville или A Knight`s tale (да, отново)]

    24 May 2006

    You`re here, aren`t you?

    Без цитати, без коментари.
    Изходът е някъде там, а дори да няма път, ние ще избягаме от края на дните си. Аз ще те чакам там, на същото място, но ти недей да идваш. Знам, че не искаш.
    А всичко е илюзия, сън, кошмар, в който ние сме чудовищата на новото време - с посребрени коси, дълги рокли с обръчи, кожата ни не е нашата собствена (а ти знаеш какво имам предвид).
    Днес е сряда, понеделник беше отново петък, а неделята ще предвести началото на финалното отброяване. Преди това всичко ще потъне в сълзите на Алиса, търсеща ключа към вратата. А след края ще остане само новото начало.
    Там ще съм и аз, все още ще те чакам, накрая на вселената, ти ще си в другия й край, но ще ме виждаш (колко малка всъщност е тя). Белите мишки между нас ще бъдат изядени от котките, знаците и символите ще се стопят в мислите ни, моя Ханаан, моята Душа. Дневниците ще бъдат изгубени в миналото, музиката е само за този ден, а шоколадовото блокче ще го видя чак август.
    А ти си там и ме виждаш, но няма да дойдеш.
    Знам, че не искаш.

    23 May 2006

    завръщането на един спомен

    Дирейки незнайно какво, човек много често попада на нещо, отдавна забравено, но заслужаващо мястото си в историята.(от една страна)
    Някой ми беше казал, че съм прекалено голяма, за да гледам анимации.(от друга страна)
    Някъде посредата стои едно от най-любимите ми анимационни, а сигурно и за едно цяло поколение - "Костенурките нинджа".
    Случайно намирайки един линк към уолпейпъри и пр., си припомних нетърпението до следващия епизод, тръпката да разбереш какво ще стане накрая, една снимка, на която 3-4-годишната аз съм снимана на фона на един плакат, смеха. О, смехът. И, абсолютно естествено, пицата. :)
    И осъзнавайки, че след някакви реформи Нинджите са станали притежание на "Марвел", респективно и самите те са се променили, при това доста, почнах да търся из така-полезния-на-моменти нет старите епизоди. Засега, почти безуспешно.
    И затова като една видна фенка на отдавна изчезнали филми, си позволявам да публикувам няколко паметни цитата.(на английски)
    Leonardo:
    We turtles don't know the meaning of the word defeat.
    Michaelangelo:
    That's right! We never bothered to look it up in the dictionary.

    Vernon:
    Have no fear! Newsman is here!
    Michaelangelo:
    Newsman?
    Raphael:
    Yeah, I can't wait to meet his sidekick, Weather Boy.

    Raphael:
    After all we just went through, how can you even look at a pizza?
    Michaelangelo: I don't want to look at it; I just wanna eat it.

    Leonardo:
    What's a cat doing up here?
    Raphael:
    Probably asking that same question about four turtles!

    21 May 2006

    Ритъмът на нощта

    Няма нищо по-хубаво и весело от това да излезеш на балкона и, пазейки се с ловки движения от комарите, да пееш любими песни. За предпочитане - весели.
    Вече няколко човека от улицата ме изгледаха странно.
    Някъде по средата на "кемикъл парти" се сетих за покривите. Уви, нашият не е плосък, както ми се искаше. А майка няма ключове за стария апартамент.
    Както и да е, засега и балконът е вариант, макар и не съвсем достатъчен. [Достатъчен бе обаче на едни купони за нова година да събере много народ.]
    И продължавам да си пея весели песни за весели неща, докато светът не е посивял отново и докато познати ме спират по коридорите, за да ми кажат, че съм по-весела от преди.
    "За всичко си има причина" - казва мъдро Ивето, макар, че може просто да ми се е приискало да съм весела, безпричинно. Заради времето, например. Весела при дъжд, весела, ако е слънчево. И цялата тази Радост изразявам в песен, неписана и непята в оригинал от мен.
    И докато седим на дивана и се наслаждаваме на времето, вуду-магията помогна за всичко, и докато Джими(или който и да е друг) пее, животът продължава. А аз не искам да съм никой друг, освен мен, но това обаче е от друга песен.

    20 May 2006

    17.30

    Искам да гледам филм , който не е забранен от църквата, в който главните герои си влизат в кожата, буквално или не, където всяка народност си говори на езика, а не на всенародния AmE. (Където е мястото да вмъкна, че във въпросния филм Пол Бетани беше изненада, разочарование, радост. И трите едновременно.) А единствената главна причина да искам да го гледам, е да се насладя на перфектната игра на Т.Х., научил дори български, но за едни други цели.
    Новото ми призвание - да превеждам текстове от английски на немски, без да се налага после да размествате буквите, за да получите смислено съдържание. (Сети се за Dieser Romeo blutet, aber du kannst sein Blut nicht sehen.)
    Сега обаче следват Кентърбърийските разкази на Чосър.
    *И много държа да ми докажеш за съществуването на онази снимка.

    18 May 2006

    Days Go By

    Да знаеш, че можеш; да можеш да разбереш. Изборът винаги е труден. Избирам да съм си аз, да съм сестра на Десито и да се гордея с което. Избирам музиката, която да слушам. Избирам хората, с които да излизам. Избирам пиесите, които да гледам. Избирам филмите, които да сваля. Избирам какво да си поръчам. Избирам си бъдеще.
    Лепилото в съня отдавна изсъхна, време е да запиша онзи диск с музика. Научих се да правя пуканки, което е полезно за извън-класните дейности. Утре изпращаме 12-ти (поне тези, които оцеляха след). Някои от тях ще ни липсват, други изпращаме с успокоение. Все пак след три години сме и ние наред.
    След Изпращането следва : Карнавал-но шествие, истории за огън и вода, вяра и дъждове. (И сега изведнъж ми се пригледа[догледа] Дюн, обаче ще пропусна. Утре съм първа смяна.)
    И затова, лека ви нощ.

    Edit: Една влюбена двойка. Момичето го познавам, момчето - не. Май че е било нарочно да изляза на терасата точно когато ми се приплака, за да поема чист следдъждовен въздух, и в този момент да ги видя и да ми стане забавно. Не заради друго, почти винаги е забавно да видиш познат в непозната ситуация.
    Edit 2: Съвсем бях забравила, че утре нямам първи. Доколкото очаквам, и останалите няма да ги имам много-много.
    Enjoy the silence and the Twin Peaks` Soundtrack.

    17 May 2006

    врид за един ден

    Заповед № 261, На основание чл.147 ал.1 т.1 (блабла).... Мисля, че разбрахте какво имам предвид.
    Днес три часа от общо шестте се водих официално ВрИД Пом. Директор по УД, или както е по-известно ВрИД Бубалова. (ВрИД Чочо беше един Андрей от 12-ти клас). В останалите бях учителка по история(брутализъм, толерантност, излагация:)), ученичка, правеща класно по математика и умиращ от скука човек.
    Всъщност за този ден не направих нищо особено, наистина. Всъщност нищо не направих, но това е друга тема. И след поредния час нищоправене, с Андрей обсъждахме функциите на един чин, с или без ученик на него.
    Какво ново?
    Правиха ни снимка, респект за фотографа. За първи път да се харесам на училищен фотос. Освен това на вчерашното почти-култово класно по литература се зарадвах максимално. Не заради друо, обаче половината ми е преработка на хенримилъровата "Тропик на Рака", собствени преживявания и спомени, и цитати на учителката по литература. (Чора да ме прощава, не й написах името, ясно защо.)
    А пък утре Чочо ще ни изпитва, всичко останало го пропускам по важност.
    Респект и благодаря за кафето.

    16 May 2006

    Кислород

    Има нещо много брутално в цялата тази работа. В понеделниците, имам предвид.
    Днес пропуснах да си пея Остава, може би беше прекалено светло. Обаче за сметка на това слушах Оейзис, май че нямаше други около мен. Но те другите отдавна се отказаха да разбират причините, заради които разчитам повече на собствената си логика, отколкото на утрешните новини. А и никога няма да успеят да ги разберат.
    Мразя понеделниците така, както мразя безвкусното събуждане и дима от цигара. Никога не е късно понеделникът да се обяви за забранен ден, обаче тогава няма да можем да пеем Остава, не и открито. Предпочитам да си върна петъка, после уийкенда, а след това ще му мисля за остатъка от седмицата.
    За пореден път показах мислено среден пръст на всичките наши така-наречени закони и си свалих цял сезон на Карнавал + Fire walk with me. (говоря за събота вечерта)
    Всъщност вече е вторник, значи седмицата свърши, нали?
    А Чосър е велик.
    Amor vincit omnia.

    14 May 2006

    лято в града

    Слънцето грейна, температурата скочи на момента и почти всички се отправиха (с късите си поли и мъникенските си походки) към най-близкия чалга-клуб, където да слушат на спокойствие музика за душата и трапезата за два гласа и оркестър.
    Почти всички.

    Джендема
    Снощи в нощта

    Сребърните вежди на дъгата
    безсрамно се усмихват под дъжда.
    Тихо ме поглеждаш,
    без никаква надежда да пробием самотата.

    Безправен като бяла бучка захар
    пътува ретрофилма на съня.
    Не искам да го махам,
    не искам да се връщам в свободата,
    в стоглавата акула на деня.

    Посмей се ти със мен приятел,
    хили се цяла нощ на вечността!
    Ти мислиш, че си зле във жалък кратер,
    пред нас са само рози и трева!

    Пусни мустак и не пропускай бира!
    Раздай всяка малка красота!
    Не тропай на вратата!
    Не ставай от кревата-гира ще ти падне на главата!

    Лазехме по много лоши джофри,
    по влагата в добрите им очи.
    Какво се случи снощи?!
    Какво се случи снощи?!
    - Изпуснахме големите жени!

    Хили се цяла нощ приятел!
    Заклещен си, голяма работа!
    И си мислиш, че си зле в този малък кратер.
    Очаква те поляна и трева!

    Поздрав за останалите.

    13 May 2006

    Follow this feeling

    Казано е, че сме направени по Божий образ и подобие. Тогава защо не сме идеални и защо никога не взимаме правилното решение? Или може би просто Бог е един обикновен човек - със своите лични проблеми и грешки. [А нямаше ли да е най-просто, ако той не се беше запознал с нея, или ако тя не беше колежка с него, или ако беше остана в невидение за всичко.]
    Аз пък казвам "Животът продължава, а ние продължаваме с него.", вървейки бодро към дома, нищо че вали като из ведро.
    Johnny take a dive
    With your sister in the rain
    Нищо, че не мога да обясня това, което той не може.
    Много неща пропуснах днес, ще пропусна и Последния епизод [но обещавам да го гледам!].
    Утре гарантирам, че няма да пропусна немския, но за излизане след това не съм се уговаряла - сигурно е следващия пропуск.
    И ще следвам това това чувство.

    Петък

    е и петък мина. А с него напрежението и пиесата. Но не и тъгата.
    Много малко хора имат късмета и душата да усетят силата на сцената от самата сцена, докато завесата е все още спусната. Прожектори светят към теб, а завесите хвърлят огромни мрачни сенки. Чувстваш се като в Рая.
    Но всичко премина. Премина по-бързо и по-неочаквано. Виковете и махането ми подействаха успокояващо.
    Благодаря на Желева, най-важната. След това благодаря, но не по ред на важност, на Боби, Радо, малкия Сава, Катя, Митко, Ани, Ренка, Силви, Ели, Мартина, Кольо, Иво, Вики. Съвсем умишлено пропуснах двама и дано да се усетях защо. Или да ме оборят, ако греша, но в такъв случай аз ще им поднеса всички възможни форми на извинение. [Въпреки това, за да не съм прекалено злобна, им благодаря за усилията през година.]
    Благодаря на страхотната публика за страхотните аплодисменти.
    Благодаря ужасно много на хората, които идваха и си отиваха на афтър-партито и го направиха невероятно, уникално и почти неповторимо. Вярно, не бях с трупата, обаче според мен не им липсвах. Сигурно са успели да ме наредят добре в мое отсъствие.
    Но от всичко най-много благодаря на Марто за страхотния безцелно загубен ден, за това, че ми помогна да приема, разбера и после да не направя възможните грешки, за пеперудата и въобще, с риск да стана банална, за всичко.
    А пиесата отмина, но тръпката - не. И пиша този блог със сълзи на очи. Сълзи от радост, тъга, спомени и надежди за догодина.
    Пък и все още имам чувството, че сърцето ми ще изскочи и ще се взриви на милиони частици. Може би въпреки всичко, това не е била сценична треска. Не знам.
    Знам само, че ми е студено и мокро :)
    Догодина пак, нали?

    11 May 2006

    Четвъртък

    е времето за сценична треска, а тя си е точно на мястото.
    Въпреки това - Цял ден бях като ходеща реклама на Кока-Кола. Първо на училище, разнасяйки наляво-надясно по репетициите една бутилка, после, от спирката до вкъщи - още една. И най-после разкрих мистерията с изчезващото име.
    А в пиесата вярваме ние. И няма да е толкова зле, щом Сава, Сава, Кольо и Иво са на линия. За музиката се знае, и дано да няма пак като миналия път "Завесата! Завесата!" или 10-те най-дълги безмузикални секунди в живота на Виктория.
    Пожелания за успех приемам, обаче само наживо (с малко изключения). Иначе работа не вършат. Билети продадохме (уж. аз лично - само 1:)), шефовете си получиха официалните покани. (И защо точно мен сложите да дам на Чочо, човекът дори не ми се усмихна. Обаче за сметка на това научих, пак от него, че от дърветата на випуск `04 е останало само едно. Вандали мръсни. )
    Утре ще си пращам молбата за зам., както вече обещах. Стискайте палци!
    До утре вечер в нашия спектакъл.
    И малко Франк и Нанси за довиждане.

    I know I stand in line, until you think you have the time
    To spend an evening with me
    And if we go someplace to dance, I know that there’s a chance
    You won’t be leaving with me

    And afterwards we drop into a quiet little place
    And have a drink or two
    And then I go and spoil it all, by saying something stupid
    Like: I love you

    I can see it in your eyes, that you despise the same old lies
    You heard the night before
    And though it’s just a line to you, for me it’s true
    It never seemed so right before

    I practice every day to find some clever lines to say
    To make the meaning come through
    But then I think I’ll wait until the evening gets late
    And I’m alone with you

    The time is right your perfume fills my head, the stars get red
    And oh the night’s so blue
    And then I go and spoil it all, by saying something stupid
    Like: I love you
    (I love you, I love you,...)

    10 May 2006

    Сряда

    е средата на работната седмица. Репетиции по никое време, отново. Поне си имаме вече причина, билети и програми. Ужасно много свършена и отметната работа.
    Утре - повече.

    09 May 2006

    Вторник

    е ден на надеждите и на досадно дългото нищоправене. Също и на самоуправлението. Вече управлявахме другите, време е да се насочим към себе си. I against I е заглавието на една песен, и точно това ми се случва, след като се скарах с един добър приятел.
    Днес всичко мина по мед и масло у.с.в., с изключение малко абсурдистански изпълнения, които са обичайното състояние за някои (чиновнически) слоеве на обществото.
    Един друг човек на едно друго място беше написал, че този петък е в ума му. Прав е, дори не знае колко дяволски е прав. И как този петък ще е един от последните дни, в който ще се възползвам от привилегиите си като блондинка под прикритие в тъп виц за тъпи блондинки.
    Вторник определено е тежък ден, а аз се чувствам като сритан парцал, буквално, а откритията, които направих, са толкова нищо особено и ново, че дори не заслужават да мисля за тях.

    Край........до следващата бира.

    08 May 2006

    Понеделник

    ще бъде отново в петък. Не, не се шегувам, нищо, че часовник нямам. Всичко си има разумно обяснение, но не всяко обяснение може да бъде възприето от разума.
    Опитах се да сложа някъде в саундтрака и Франк, обаче някои го приеха за прекалено старомоден.[Което си беше връщане, заради отказа ми да им пусна чалга.] Обаче аз си го пускам. Малко стришом от хорските приказки, но си го пускам. And more, much more than this, I did it my way.
    Утре ще се правя на (акхъм) Ст. инспектор по немски език. [Дори ако има време, ще напиша един пост и от РИО.]И ще съм в една стая с един друг, който пък отговаря за компютрите. [А днес се правихме на големите хакери и им показвахме как да си инсталират скайп.]

    А вие нали ще дойдете на пиесата?
    (Следва текст, който е писан специално от Нелито за нуждите на театралната, всички права запазени.)

    Да обобщим:
    На този свят няма невъзможни неща, така че, вместо да чакаш безцелно на релсите, хвани на стоп някоя кола, която ще те закара до някое ново приключение, а то ще ти помогне да повярваш в нещата от живота. Неща, прости като да помогнеш на някого и сложни като да се влюбиш.



    07 May 2006

    Мисли позитивно

    Един краен песимист: "Нещата никога не могат да станат по-зле."
    Един краен оптимист: "Може, може!"
    Засега нищо не е по-зле, отколкото беше преди 10 минути, което ще отрека, ако случайно се подхлъзна в банята, докато се къпя.
    И тъй като дори дву-и-половина-часовият ми престой при Вичева не влоши нещата, реших най-после да си изпълня заканата от две седмици, касаеща надписа по червените кецове на сестра ми. Е, гарантирам ви, че вече на тях няма и спомен от надписа Candies, и слава Богу за което.
    Остава ми да си доушия полата, евентуално, и да си напиша домашното за утре. Последното няма да стане, значи грабвам иглата и конеца, и почвам.
    Относно позитивната музика на днешния ден - май забравих бутон рипийт на данди уархоус. Не че е проблем, те са пичове.
    Бай дъ уей, майка пак е изкупила половината шоколадови щандове на Метро-то, което вече е проблем, `щото просто няма кой друг да ги яде вкъщи, освен мен. [Help!] Освен ако не реша да се направя на гъзарка, да стопя половин кило шоколад и да топя в него плодове. [Не казвам "череши", череши просто по това време няма.]
    Дневен цитат от песен :
    So baby let`s get it on
    Drinkin wine and killin time,
    sittin in the summer sun...
    Идиличен цитат с елементи на дълбоко мечтаене по следващите 4 месеца.Дори 5 - до рождения ми ден.
    Иначе предложението ми е все още в сила.

    In a mood

    От какво има нужда едно Нели в момента?
    Освен от душевна любов, като никога Нели се показа като една абсолютна материалистка и се опитва да не се разплаче пред вида на любимия си часовник – полускъсан. ”Еми така ще е то, за какво ти беше кожена верижка”- беше предрекъл мъдро един вече бивш съученик преди повече от две години. За какво ли? Ами първо, подарък ми е. Второ, драги ми Петко, не аз носих усилено до четвърти клас часовници с пластмасови верижки Made in Adsurdistan. Както и да е, по една или друга причина, дните на часовника са преброени.(Но само преброени, все още има да живее.)
    Освен това, това същото Нели се нуждае от едни нови кецове, които І да не са и те пред полуразпад, заради това, че ги е носила 2 години, зиме и лете, и ІІ – не са дотолкова червени, че да те е срам да ги сложиш с пола. А Converse са отдавна гръцки, ама то си им и личи де, щом има дори и ментета. Изглежда, ще ми се наложи да хвана някой под ръчичка и да ходим по магазините – поне за кецове.
    А ако и това не помогне, Нели не се е отказала от душевната любов.
    Мамка му, дори един свестен приятел не можеш да си хванеш от цялата тази гора баскетболисти-футболисти и всякакви други типове спортисти. Хубаво си говорехме веднъж с Ивето, че на нас ни подхождат някакви, които са спечелили олимпиада по най-голямо количество изпита бира, например. Специално за Ивето това би трябвало да е ракия, тя нали е нашия горд кон, който пие ракия.(дълга история)
    Аз пък съм феята на пуканките. Не, сериозно.
    Та, желаещи? :)

    06 May 2006

    [Лично творчество]


    Е, в оригинал е по-добре, ама няма как иначе. :)
    Мнения?

    Life goes on


    Равносметки от последните три дни:
    1. Наште герои се върнаха славно от похода си срещу нашественическите варненски войски.
    І вариант - победоностно
    ІІ вариант - не чак толкова
    2. Една добра почивка и активно нищоправене.
    3. СМС-и по никое време.[все още продължават]
    4. Още книги за допрочитане и сценарии за доизясняване.

    Бургас днес:
    0. Един загубен предиобед (Виж ІІизр., т.2)
    1. Репетиции до никое време.
    2. Глупав слънчев съботен следобед. И никой ли не се сети да ми се обади да излезем?
    3. Рисуването е шибано тогава и само тогава, когато не разбираш и думичка от обяснението на учителя.[Тогава обаче всичко се доизбистрява.]
    4. Снимки на забавни хора - 1 на брой.
    5. Последното радио.

    И малко планове...
    1. Няколко епизода за гледане + почване на нов сериал [Carnivalе]
    2. It`s all `bout the movies - Gegen die Wand/Children of Dune/Бунтът на L/малко анимета [евентуално]/Dune [още по-евентуално]
    3. Lost in space - Бърз урок по припомняне на ключовите-места-където-можеш-да-си-удариш-лошо-главата-в-Адриана-Будевска.
    4. Да кажа на всеки, на който трябва, колко много значи за мен. [Но в един по-късен етап.]
    5. Време за пролетно-лятно гонене на дневния мързел.
    6. Да си издържа изпита. [Да, знам, че е рано, обаче почвайте отсега да ми стискате палци.]
    7. Да спра да пиша безсмислени постове. [Няма да е скоро. :)]
    8. Да отида на цирк/кино/театър. Желаещи?
    9. Да спра да се гавря с темплейта на блога си.[Абсолютно невъзможно!]

    Някакви други предложения?

    05 May 2006

    We are everything we need.



    Ден ІІІ

    Като никога, денят започна без особени произшествия. Дори направо ми липсваше ранното събуждане с петела, който известява получените съобщения.
    Първи час - Дали. Втори час - Бесеница. Трети/Четвърти - Игра на думи. Пети - Бесеница. Просто ползотворен ден :)

    Освен всички останали простотии, осъзнах няколко истини.
    1. Нищо не ти пречи, дори само веднъж, да помогнеш на човек, който по правило не понасяш много-много.
    2. Не всичко е такова, каквото изглежда.
    3. Има музика за всякакви случаи.
    4. Понякога един-единствен мейл може да те зарадва повече от първи сняг.
    5. Не всеки подарък е материален.

    And I hope you find this gift.

    04 May 2006

    My life is brilliant. My love is pure.


    Всичко, до което се докосна, става прах от пепел, пепел във прахта. Животът започва с пълна сила, а аз седя наедно място и чакам някой да дойде и да ме отведе далеч от моето собствено съществуване. Малкото Глупаче го няма вече, няма го и Мъника.
    Там съм аз, там е и моята съдба. Там, при него, който е да е той. Аз всъщност знам кой е, но само аз. И докато не кажа нещо на някой, той ще продължи да си остава далеч от събитията. Завесата ще се вдигне, маски ще покриват лицата ни, музиката ще свири туш, а публиката ще аплодира безмилостно – както всеки изминал път.
    А това не е сценарий за филм, не е и сън, забравен и възстановен от миналото.
    Това съм аз, а животът е това, което в момента ми се случва. “Експерт по западните езици” – това ще съм във вторник. В петък пък ще съм музикален озвучител.

    А какво ще бъда утре?