Вече втори ден преследвам съвършенството в този проклет дракон. Втори ден, и слава Богу, че вече му се вижда края (на опашката). Ето защо позволявам да си кажа: Честита ти собственоръчно направена и изрисувана чанта, Нели!
Беше трудно, беше дълго, беше изморително, но наградата, освен самата чанта, е и един половин-килограмов сладолед :D. Всичко това е жестоко примесено с музиката за тази вечер - класически хеви метъл с елементи на митология в лириката. Накратко - пеят ми се песни за дракони, войни и войни, преследващи дракони.
Иначе всичко е странно спокойно за една ваканционна вечер, май че всички запиват някъде. (Аз творя, пЪк! :)) Смятам да се захвана със следващото в списъка - пътеписа за Младежко/Малта. Shana е почти към края си, а онова, новото аниме беше отвартително.
Продължавам напред с няколко нови предложения, а денят свърши преди 8 минути.
Добре дошли!
6 comments:
метъл??
знаеш ли какво ще стане накрая с тоя метъл, ще спреш да ме уважаваш:)
невъзможно!
impossible!
unmoeglich!(сори, ама други езици не знам все още :))
Глупости сис, ама като си рисувал един дракон два дни, че и отгоре, в един момент наистина ти идва да пееш песнички как ще го преследваш и ще го смелиш на кайма.:)
ми на мен кю аватарът ми е дракон. видя ли, казах ти, знаех си.
метълът отне сестра ми
:)))))
Ще те набия, сериозно :)
Този дракон, първо че е елементарен за рисуване, да не си го рисувала сама, а?
:)))))
мн хубав ти е станал драконът измежду другото да вметна...
метъл...метъл...ма туй хеви отпреде му...
както и да е...най-голямо впечатление в поста ти ми направи сладоледът...:Р
Така каза Поля :)
Post a Comment