22 September 2005

Животът - начин на употреба

Малко нерви, малко повече ядове и май преживях и този ден.
Не успях да набия Никола, както се канех, обаче като се замисля, много неща не направих, както се каних лятото.
Утре ще има още една съборена къща, все пак новите нощни мърди празнуват нечие поредно рождение. А останалите, които са решили да не пият и да не пеят хубави и весели песнички, ме гонят, за да ме запалят на огнено-синя клада, за да си отива с очите ми. Нима те не разбраха, че всичко това го правя заради тях, за да стане Текстът наистина добър?
И да, наистина се кефя на Ъпсурт. Доволни ли сте? Аз съм. И дори смятам, че Ицо Хазарта е най-добрият текстописец сред останалите в милото ни изгаврено българско реалити.
А сега ме оставете, оставете ме, за да мога да ви спомена и вас, и вие да се смеете заедно с останалите, да усетите истинския дух на песента. Това съм Аз.

17 September 2005

Over the Rainbow

Снощи видях една тъмна сянка в картината над леглото ми. Помислих си, че съм аз. Всъщност бях точно аз, но не бях сигурна тогава. И точно докато се чудих, се замислих за светлините и сенките в живота (си).
По религия съм православна християнка. По убеждение съм оптимистка. Ако питате приятелите ми, съм рошавата мисъл.
Обаче в онази зловеща нощта сянка не видях нищо християнско, нищо рошаво, още по-малко оптимистично.
Още ми се губи смисъла на сянката, обаче съм сигурна, че ще да е нещо тайно, някаква тайна, скрита зад дивана. Или някаква изненада(Както казва поетът Съни - `Eine grosse Überaschuuuuung!!`). Но не беше страшна, не и зловеща наистина. Напомни ми за онези купони, на които гостите се крият и изненадват празнуващия.
Всъщност ми напомни и толкова много недовършени или незапочнати проекти. Напомняше
ми мен самата, може би защото виждах точно себе си.
И ако това обясняваше донякъде неочакваните въпроси за сенките, изскочили изведнъж, въобще не ми помогна да разбера Пълнолунието. Както не разбирам и Изгрева и Залеза.
Всъщност, като те замисля, не разбирам нищо по-сложно от моето собствено Аз.
Време е да помоля някой да ми помогне. Наистина.

15 September 2005

Казано на диктофона

``Баси красотата обаче, напра`о не е истина....Зверски мно`о ме кефи времето между деня и нощта..Кърти мифки, просто...И тия светкавици, които осветяват цялата ми стая, направо ти идва да заревеш.
Да, вярно, утре сме на училище, ама ще се преживее. Само тъпият Никола дето не ми звънна, ама и него ще го преживея. И утре е ден. Или утре, или вдруги ден ще го чуя, може би, ако не - на рождения ми ден. Все пак той ми обеща, нали? И той, и Иво...Жалко само, че Киро няма да може да дойде.
Киро е пич. Ще си го запиша някъде да знам. Да него забравя.``

14 September 2005

добрите хора идват бавно (но заедно)

Добре, признавам си, имам склонност към готини хора с неземно чувство за хумор.
Примерно Никола, за който винаги имам някаква история или изцепка подръка (Кой не го знае него Никола, кой не е чувал за него(точно за него смятах да му лепна прякора `Никола Дупката`, ама се отказах, щото щеше да ми се обиди)).
Та тоя Никола ме е събарял на земята от смях, ама това е едно наръка.
Мисълта ми е, че преди известно време Х се запознах с един негов съученик, който....абе изглежда нормален, да го кажем така, щото то да си `нормален` в Немската е мааалко по-различно от да си `нормален` където и да е било другаде. И тови съученик Х се пада някакъв уж на акъла на Никола, ама да видим:)
От другата страна на България обаче, на около 100-и-нещо-си-там километра от Бургас, в Добрич, се запознах с друг пич, който също ме кара да съм редовно леш от смях (освен когато сме сериозни, изключително рядко) и този пич също има съученик, също пределно добър приятел негов и определенно са на еднакъв акъл. Че дори имам покана да ходим да се снимаме заедно.
Колкото до мен и систъра....Е, който знае мен, знае и нея, няма как иначе:))
Всъщност, като се замисля(даа, определено мога да мисля за такива неща), септември се пада нещо като последното време за изчезващи купони. И началото на октомври също.
Ето сега например, Никола и лицето Х се напиват някъде из дебрите на българското тъмно и кой ли знае кога въобще ще свърши пиенето.(В момента съжалявам милите германци, които ще трябва да гледат полу-разложено-напитата физиономия на Кольо утре).
И искрено(и лично) се надявам и моят собствен купон да стане една достатъчно голяма малка лудница. Не че се хваля, ама дори го сънувах, ама не ми се говори къде завърши нощта, с кого и как. И защо:)))
И така, днес е 14-ти септември, а утре се почва ходенето по големите мъки:)
/Да си запиша : Разговор с Никола относно плановете му за четвъртък следобяд, обсъждане на заминалото напиване и евентуално дразнене на тъпото лапе, което е влюбено в него (даа беее)/

11 September 2005

no Fear, we disappear

Какво стана?
Всичко, всичко се обърка.
Старите връзи рухнаха, както и старите приятели.
Не оставаме вечно млади, а младостта си я пропиляхме в безброй кавги и глупости.
Никой няма. Никой славен войн не остана да пази големите порти. И най-добрите дружби се разпадат рано или късно. Думите не са обещания. Действията не са обещания. Само бъдещето е обещание. И всички добри хора с буквата П се изнесоха нанякъде, губейки се в мъглата.
Ето, на, добри приятели в минало свършено време не се сещат за култови разговори, водени от изгрева. Разговори за стаи, легла и добра кухня.За мобилни телефони и Созопол.
Последната врата вече е отключена, лятото свири отбой, а `добрите` приятели се крият по мазетата при зимнината.
Но не искам и аз да загина като избелял кон. И бомбата не искам да хвърля. И не искам да живея вечно.
А да ме помнят вечно.