добрите хора идват бавно (но заедно)

Добре, признавам си, имам склонност към готини хора с неземно чувство за хумор.
Примерно Никола, за който винаги имам някаква история или изцепка подръка (Кой не го знае него Никола, кой не е чувал за него(точно за него смятах да му лепна прякора `Никола Дупката`, ама се отказах, щото щеше да ми се обиди)).
Та тоя Никола ме е събарял на земята от смях, ама това е едно наръка.
Мисълта ми е, че преди известно време Х се запознах с един негов съученик, който....абе изглежда нормален, да го кажем така, щото то да си `нормален` в Немската е мааалко по-различно от да си `нормален` където и да е било другаде. И тови съученик Х се пада някакъв уж на акъла на Никола, ама да видим:)
От другата страна на България обаче, на около 100-и-нещо-си-там километра от Бургас, в Добрич, се запознах с друг пич, който също ме кара да съм редовно леш от смях (освен когато сме сериозни, изключително рядко) и този пич също има съученик, също пределно добър приятел негов и определенно са на еднакъв акъл. Че дори имам покана да ходим да се снимаме заедно.
Колкото до мен и систъра....Е, който знае мен, знае и нея, няма как иначе:))
Всъщност, като се замисля(даа, определено мога да мисля за такива неща), септември се пада нещо като последното време за изчезващи купони. И началото на октомври също.
Ето сега например, Никола и лицето Х се напиват някъде из дебрите на българското тъмно и кой ли знае кога въобще ще свърши пиенето.(В момента съжалявам милите германци, които ще трябва да гледат полу-разложено-напитата физиономия на Кольо утре).
И искрено(и лично) се надявам и моят собствен купон да стане една достатъчно голяма малка лудница. Не че се хваля, ама дори го сънувах, ама не ми се говори къде завърши нощта, с кого и как. И защо:)))
И така, днес е 14-ти септември, а утре се почва ходенето по големите мъки:)
/Да си запиша : Разговор с Никола относно плановете му за четвъртък следобяд, обсъждане на заминалото напиване и евентуално дразнене на тъпото лапе, което е влюбено в него (даа беее)/