27 November 2006

Bright idea

Денят е по понеделнишки сив и по понеделишки започва с рок`енд`рол, запълваме физическото с разни забавни парчета, учим се да пеем до-и след-октавово, и ето го моментът да отивам до любимото МП.
А там срещам очаквани хора неочаквано, но тук няма никакъв код, било то библейски или не.
Спомням си с тръпка за софийските дни (А Остава са толкова прекрасни след полунощ!), упсарин и минерална вода, Дюран Дюран, и като че ли всичко е на мястото си за предстоящата седмица (какво ли ни е приготвила?).
Сусам, снимки за почивка и десерт по желание.
'Cause I'm feeling so bohemian like you.

25 November 2006

Лондон? Париж? Берлин?

Или може би просто Бургас, България?
В един момент всичките тези безкрайни обиколки наляво-надясто из страната и чужбина изморяват, особено като са толкова нагъсто във времето. И получват извинение само заради всички онези неща, които се случват по време на. (И които си заслужават.)
В този ред на мисли, смятам да подчертая дебело, че Остава наистина са БГ-богове, каквото и да казват някои други хора по въпроса, особено след полунощ и особено в Bach Stage.
Нещо ново, нови неща винаги ще се намерят, а засега най-новото е, че си въртя няколко песни почти непрекъснато.
Sewn*F.E.A.R*Breakfast at Tiffany's*Фойерверк
Останалите са по избор.

20 November 2006

London Bridge

Отново започва път от моя праг...
(Бърз рекавъринг на спомени от Властелина 1)
Та, утре пак поемам по някакви незнайни пътища, отново. (Това е новина само за онези, които не знаят, ако има такива.)
Иначе София е любим град сред весели хора и на готини концерти, само да не забравя да звънна на любимото Софи.
А преди отпътуването ще следват няколкочасови обиколки от-до. Моля ви, не забравяйте как и с кого ще пътувам!

И, само да отбележа за архива - London Bridge на Mindless Self Indulgence!, не на Фърги, да си имаме уважението.

16 November 2006

Буря в чаша вода

Невиждано, нечувано, неочаквано.
Кой е очаквал последовател на любимото ми предаване (see blog Number 4), при това точно тук?
Но това е най-малкото. Утре отървам училище, и не ще тъжа за което, но пък ми е интересно какво ще стане от сценката ни. А и вече престанах да мисля за деня след утре, затова ще отида да разгледам книгите в някоя произволна книжарница. Междувременно късмет на остатъка от класа.

Edit. Сценката мина перфектно, всички се смяхме задружно. Раздавахме автографи, правихме снимки, ядосвахме се, а резултатите са налице.
Не сме ли добри? :)))))))

12 November 2006

Happy little boozer

Днес, очевидно, е денят на суетата.
Бягам от някого, а може би от спомените за него, а попадам на негови снимки, негова музика, негови очаквания и обещания. И всичко това ми напомня за летни спомени - солени от вкуса на пясъка и водата и сладки от всичкия сладолед.
Смешно, смешно, смешно.
Така ми се иска положението да е друго, но защо никога не става така, както искаме? Или поне в повечето случаи. Или поне при мен.
И така, вече разкрих тайната на известен брой неща, които ме измъчваха с незнанието за които, а нещата за една приятелка се подредиха. Моите неща/мисли са разхвърляни като стаята ми, дано всичко да се оправи до една седмица.
О, Боже, сръбската музика, как забравих да пропусна сръбската музика, резултат от Дните на детето (?).
Добре, добре, предавам се, харесва ми! Харесва ми цялата сбирщина от музика, която чух последните два дни. Рокът, пънкът, метълът - всичко, всичко. Изглежда все повече и повече потвърждавам мнението на сестра ми за музиката. И на няколко други човека, също.
И, Иве, сериозно, следващата музикална мода ще бъде музиката, която в момента слушам - Gavin DeGraw например.
Изведнъж как така всички станаха луди фенове на One Tree Hill?

10 November 2006

Не говори с непознати

Обществен експеримент №1 :
Колко момчета с пухени якички ще минат покрай телефоните в разстояние на около час?
За Бога, има ли си някой и най-бегла представа как изпедерастява светът? Изключвам хората от класа ми, те виждат всекидневно Ивайло vs. Николай. Но и тяхното пак е по-поносимо, донякъде. Но това, всекидневно навсякъде, където и да се обърнеш - да видиш момче с повече продукти по косата и от модели на Wella, или повече гримирано...
Всъщност броят беше доста голям, и Ели може да потвърди за което. И всички тези размисли ме доведоха до

Обществен експеримент №2:
Какво е състоянието на сайтовете за запознанства през ноември 2006, слушайки плейлист с името "тук много се крещи и май се ядат гълъби"?
Така, явно състоянието е много много по-зле, отколкото си мислех. Зарежете черно-белите моди, а след това и диско-цветните такива. Сега на мода е да си "невероятно луд техно-маняк, лицеее". И вСиЧкИ пИшАт ЕтО тАкА. Просто да те заболят очите, е?
Но не, и Dreamtale не могат да помогнат в случая, когато ми се доревава(от смях) при вида на поредната малолетна проститутка и гримирано педерастче. (Да ме извиняват всички приятели с акаунти в подобни сайтове. Вие си знаете за какво имам предвид.)
Не, не, поредна страница няма да издържа.

Изводи от Обществен експеримент №1, 2:
We are all on drugs.

07 November 2006

Гласът на хаоса

Вторник - ден като всички останали.
Копирам доклад, после режа листчета, а музиката е най-разнообразна. Първо е малко от музиката на Етуил, после тази на Ран, на сестра ми; моята се прокрадва измежду останалите, но по-рядко, отколкото очаквах.
Живеем в моно свят.
Лондон? Париж? Берлин?
Hey, are you a dreamer?
И всичко това очаква да бъде разлепено по бургаските сиви стени и пътни знаци, а е и част от подаръка за сестра ми ( която ще разбере за него оттук, и трябва да бъде изненада. Т.е. е изненада :))
В този ред на мисли, честит рожден ден, мило Деси, вмного те обичам, ама ти това го знаеш, въпреки, че те будя в осем сутринта, за да ти го кажа.
Чантата си я очаквай по Коледа. :)

03 November 2006

World without logos

One of the greatest things about the east end is that no one actually notices if you're doing something out of the ordinary.
End of discussion.

01 November 2006

Yellow submarine

Are you in?
Не се правете, като че ли не знаете, че тази симпатична жълта подводница е символ на свободата, особено обикаляйки света.
Няма да ви питам поотделно какво мислите за точно този свят, но ще ви кажа, че надеждата наистина умира последна. А тя все още е жива и дори е в 11г клас.
Така, вече си подредих любовния триъгълник от Тарото и ми стана смешно, повярвайте, дори си нямате идея колко смешно ми стана. И радостно, и дори вече знам, че ми трябваха 2 седмици в Германия, за да започна едно ново начало, а накрая да се убедя, че всяко ново е добре забравено старо.

А, и забравете едита на миналия пост, не важи.