Абсурдизми (edit)

Играем на филми и познавам "Петия елемент". После "Има ли пилот в самолета", а Виктория позна "Изгубената магистрала" и въобще с нея сме страхотен екип за подобни игри.
Но това беше вчера, а вечерта се смях 7+16+3 минути и не че беше безпричинно, но причините често са неразбираеми (песен). Обратно вкъщи, незнайно защо се сещам за "Последният мохикан" и чета "Еретиците на Дюн", която, дори да не е толкова напрегната като първите три части, е всъщност една доста добра книга, съвсем на нивото на Хърбърт, каквото и да казват останалите. Осъзнавам, че Begging You е страхотна песен, а The Stone Roses участват в саундтрака на Green Street Hooligans.
ЛК още седи на дневен ред и въпреки желанието ми да привърша с книжните чудовища, всъщност не мога да се преборя с времето, колкото и да не съществува то.
Утре ще е дълъг ден, три часа езици, театрална и английски, или 101-те начина да избегнеш ученето.
Naive.

Trouble In Here

Не искам нищо друго, освен да се наспя до нормален час, слушайки други звуци, освен крясъците в "Кошмари от Елм Стрийт", от който помня единствено началото и края, и то защото Марто го разказа.
Равносметки не са нужни, само че и хляб май не оставихме, което пък означава, че утре ще ходя до магазина, защото в някакви смътни спомени унищожавахме храната (от глад). Бира пък остана, о Боже, бира остана?! (Но това беше от третата доставка, а Тошко вече е заминал за София.)
Този път се получи добре, с остатъчни спомени за голямата голяма мафия и разговорите с Тошко, пътуването до Прага/София, метълски концерт това лято. (И три деца. Всички сме деца.)
През остатъчното днес (или следващото утре, как ще го смятате?), следва ли още нещо? Защото и за това имам спомен, но всичко зависи от развитието на комуникациите, или защо домашните телефони може би вече не съществуват.
The Kooks - Naive и някакви случайно появили се песни на Smashing Pumpkins; Snow Patrol и лека нощ.

Brace Yourself

Или стани да танцуваш за живота, няма значение, стига да го правиш от сърце.
Бяха доста продуктивни дни напоследък, две по две, няколко нови албума и припомняне на стари такива/разговори за концерти и фестивали/но нали сме музикално-пристрастени.
В този ред на мисли, а те редовете по принцип не стигат за мислите, смятам да завършвам този брой и да дам малко почивка, пък и после с Мишинова имаме задачата да търсим спонсори. (Durex???!!) Всеки случай, трябва ми малко време да се съсредоточа върху два-три оставащи предмета, и върху подготовката ми за изпита.
В друг ред на мисли, който май е цял нов абзац, спомних си с умиление за едни книги, които допреди почти година седяха в библиотеката. Ъм, живи ли са?
Защото ако не са, поне да ги погребем достойно.
Хамлет е пич.

How to Save a Life? (in 3 steps)

Животът може да е толкова забавен, когато денят ти започне преди десет.
Събуждам се с някакви забавни песни, през деня слушам любимата си музика, вечерта я завършвам с пуснат плейър.
Are you sad cause the grass is always greener?
Тук обаче всичко е наред и не смятам да го променям. Просто така, днес реших да съм спокойна и весела, и изненадите си идват една след друга. Тази техника ми харесва, смятам да я повторя още утре.
So fear itself is the only thing we have to fear?
But - fear can be so much fun with a friend or two.
Или повече, зависи колко от тях решат да влязат в час или пък да оздравеят.
Всеки случай, дори германецът днес обмисляше идеята да ни изгони за по-добри почивни дни.
Everything will be Okay.
Remember, when the rain is falling -
It's alright to go outside and play.
Животът определено е по-весел, ако денят започне по-рано.
Или пък може би не, но нищо не ни пречи да опитаме.

All That You Can't Leave Behind

"Ако искаш да водиш тих живот, не казвай нищо, не прави нищо, бъди нищо."

Днес разпределяхме ролите за новата ни пиеса, а театралната толкова много ми липсваше. Добре е, че си знаем - до каквото и да се докоснем, положението ще е от плачевно до разреваващо. До сълзи от смях.
Гръбчето, гръбчето, то е виновно...
Но това също го знаем, така че вместо да издавам още неща, смятам да се отдам на мързеливо съществуване между учебника по физика и поредния епизод на онзи филм за дървото.
The birds go flying with the speed of sound to show you how it all began. А май се очертава да имаме грипна.

Call the police!

Аз все още съм тук, но не беше лесно, а ти се кълнеш, че си имаш причини.
Или 10-те неща, на които се смях последната седмица. От случайни срещи със забравени приятели до още по-случайни срещи със съсеминарници (по неволя). Две върнати класни и звук на облекчение; вицове за семейства и реални истории от такива. Баба срещу кучето на дивана; или защо всъщност все още не съм си довършила разказа?
Отказах се, а утре ще се правя на к. Д. и по дадена идея ще си оправям звука сама.
Call the police,
Cause I've lost control and I really wanna see you bleed.

Реквием за предишния ми темплейт, ала този ще напомня повече на същността на пустинната роза. А ако пък не - с малко повече време ще се опитам да си възстановя онзи със абсентовите цветове зелено.
Помните ли любимия Зелен текилен бар на Алиса?

I don't feel like dancing

Днес пощата, предизвистяваща нови събития в последното радио, ми говореше на испански, а аз по традиция разбирах точно толкова, колкото да знам какво да правя. После по последното спасително радио пускаха коледни песни на същия този език, на френски, на български, на Франк, на разни изпълнителки-които-не-са-ми-в-музикалните-приоритети. После бяха Scissor Sisters и на мен ми се дотанцува, каквото и да се пее в песента.
А пък сестра ми лети днес след около 15 часа лети насам и сега вече наистина скачам и танцувам, нищо че песента има тъжен happy end.
Аз мога да съм нещо повече от него.
Дали вечерта ще прекарам в приятната компания на баба, дядо и Сънчо, дали в шумната компания на класа ми и после във веселата и очакваната компания на Ивето, само времето и положението ще покажат.
Знам само, че сутринта ще извинявам чужди отсъствия, ще чистя стаите ни, а следобяд ще е времето на приятната почивка.

Безплатни мисли

Винаги съм знаела, че има нещо общо между всички онези случайно появяващи се събития през първите четири години от училище. Но това е прекалено далеч в миналото, за да си го припомням, по-далеч даже и от Стария режим в Англия.
Не си заслужава.
Ромът отпреди няколко часа събуди мечтите ми да пътувам с кораб накъдето и да е било и да стана пиратска дъщеря, която кръстосва моретата, но не ограбва богатствата на другите кораби, а предрасъдъците им към пиратите.
"Ако да следваш правилния курс понякога изисква пиратски подход, то значи пиратството е правилният подход."
Единственото, което желая в момента, е да ви харесат подаръците ми, а този път те ще бъдат старателно подбрани в компанията на Ивето, та се надявам изборите ми да са по пиратски подходящи.
Иначе искам още седем хиляди неща.

Безплатни мисли

All right, now. Still.
Не ме интересува дали съседите ще ни чуят, или по пода ще се повявят пукнатини на мястото, където паднах за трети път.
Музиката е незначително значителна, нали? Тя знаменува началото на ваканцията и края на годината. Не гледайте облещено учудени, за мен ваканцията вече започна (а и беше крайно време, след всички нощи и цялата тази еуфория около оценките).
Официално се отдавам на съществуването си от утре вечер, където славните оцелели герои от МП ще ядат и пият(бирят, ракият, водкят, уискят, ромят или каквото им е на душа). Но пък и преждевременно мечтая за петък вечер, когато щем-не щем, няма да приближаваме гимназията чак до 08.01.2007. Очакват ме събития, опасно напомнящи онези от юлската сутрин, но с други хора/друг човек/други места.
Ех, Иве, злато, какво да ти взема за Коледа? Алкохол явно няма да е, ще свърши прекалено бързо. Ще го измисля, но се надявам да ти хареса.

Иначе не прекалявайте с очакванията си. Може и да се окажат напразни притеснения.

Тиха нощ, свята нощ

или причините, които ме крепят предколедно.
1)22-ри е датата, на която сис лети обратно за България.
2)Приятелите са нещо много важно. Пък и от опит ви казвам, едно ранно сутрешно кафе на 25-ти с добър приятел оправя настроението за цяла година напред.
3)Семейството, къде забравих семейството? Коледа е един семеен празник. А и няма нищо по-непредвидимо от семейните сбирки.
4)Подаръците: Дойде ли Коледа, всички се разтичват като ненормални и само се чуват някакви писъци "Подаръци, какви подаръци???"
Ама моля ви се, я се успокойте! Май всеки дава съвета за жеста, а никой не го взима предвид. Сигурна съм, че всеки един от вас(нас) предпочита да му подарят нещо мъничко, но в което са вложени всичките чувства на един човек. Да не забравяме уникалните пожелания, които сме способни да измислим. ^^
5)Ромът, с който аз и Ивето ще се поздравим за Новата година.
6)Мечо Пууухх! Нищо специално, просто е пич.

Edit. А толкова много ми се искаше да видя М за един последен път за тази година.... И сега той ще замине в петък, а аз пък в седмицата след него, та ще се видим чак догодина. Жалко, тази година пропуснахме много възможности да се видим и ми е малко кофти. Догодина ще е друго, обещавам.

Лондон? Париж? Берлин?

Или може би просто Бургас, България?
В един момент всичките тези безкрайни обиколки наляво-надясто из страната и чужбина изморяват, особено като са толкова нагъсто във времето. И получват извинение само заради всички онези неща, които се случват по време на. (И които си заслужават.)
В този ред на мисли, смятам да подчертая дебело, че Остава наистина са БГ-богове, каквото и да казват някои други хора по въпроса, особено след полунощ и особено в Bach Stage.
Нещо ново, нови неща винаги ще се намерят, а засега най-новото е, че си въртя няколко песни почти непрекъснато.
Sewn*F.E.A.R*Breakfast at Tiffany's*Фойерверк
Останалите са по избор.

Yellow submarine

Are you in?
Не се правете, като че ли не знаете, че тази симпатична жълта подводница е символ на свободата, особено обикаляйки света.
Няма да ви питам поотделно какво мислите за точно този свят, но ще ви кажа, че надеждата наистина умира последна. А тя все още е жива и дори е в 11г клас.
Така, вече си подредих любовния триъгълник от Тарото и ми стана смешно, повярвайте, дори си нямате идея колко смешно ми стана. И радостно, и дори вече знам, че ми трябваха 2 седмици в Германия, за да започна едно ново начало, а накрая да се убедя, че всяко ново е добре забравено старо.

А, и забравете едита на миналия пост, не важи.