Тиха нощ, свята нощ

или причините, които ме крепят предколедно.
1)22-ри е датата, на която сис лети обратно за България.
2)Приятелите са нещо много важно. Пък и от опит ви казвам, едно ранно сутрешно кафе на 25-ти с добър приятел оправя настроението за цяла година напред.
3)Семейството, къде забравих семейството? Коледа е един семеен празник. А и няма нищо по-непредвидимо от семейните сбирки.
4)Подаръците: Дойде ли Коледа, всички се разтичват като ненормални и само се чуват някакви писъци "Подаръци, какви подаръци???"
Ама моля ви се, я се успокойте! Май всеки дава съвета за жеста, а никой не го взима предвид. Сигурна съм, че всеки един от вас(нас) предпочита да му подарят нещо мъничко, но в което са вложени всичките чувства на един човек. Да не забравяме уникалните пожелания, които сме способни да измислим. ^^
5)Ромът, с който аз и Ивето ще се поздравим за Новата година.
6)Мечо Пууухх! Нищо специално, просто е пич.

Edit. А толкова много ми се искаше да видя М за един последен път за тази година.... И сега той ще замине в петък, а аз пък в седмицата след него, та ще се видим чак догодина. Жалко, тази година пропуснахме много възможности да се видим и ми е малко кофти. Догодина ще е друго, обещавам.