Fist of Zen

Няма нищо по-необичайно от вчерашната събота, как изведнъж се оказва, че времето ми стига за всичко - обикалям с майка, къпя се и отивам на Пантеона, sending away the tigers. И няма никого всъщност, Иво се появява след десетина минути. После и останалите.
Онзи ден се чудих на разни познати, задето нямат желание, мързи ги едва ли не, да отидат на изпращане. "Ама това е последното изпращане преди нашето", иначе въобще не съм възмутена, те си решават. Вечерта с Тони си говорим някакви общи глупости за тук-и-там, ах, как ми липсват някои песни. А той наистина е способен да спасява животи, напълно съм сигурна в това, особено щом винаги казва каквото и когато трябва, и щом за нещо като два часа забравям яда си на глупостите наоколо. Отделно си мисля и за каквото ми каза И на кафето и за нещата, които винаги съм приемала като най-нормални да се случват.
От днес съм вече про във фликр (мерси, сис, мерси, мерси) и там има вече качени снимки и видео от някакви случки последните месеци. И така се връщам обратно на двете теми по немски, пропити с чувство за "какво правя тук, по дяволите".
Cause I'm a punk rocker, yes, I am.

Tell me your troubles and doubts

Не се получава никога. Опитвам се да поддържам някакво нормално ниво на емоцията. На никой не му се занимава. "Окей, ще ни разбиват класовете, мамка им идиоти. И ся ко да праим, баси, никой нее ни обърне внимание. Айде, тихо ся."
Точно така.
Прав ви път, ние сме последният випуск, който удържа фронта, поне ще се постарае още година, и на кой ли му пука, че адванстът след две седмици ми е по-важен от глупавото дсд декември. Забележете, декември.
Абитуриенти? Кой въобще говори за абитуриенти? Те се измъкнаха в най-подходящия момент - последния. Ние, и да искаме, и да не искаме - това е положението. Какво? Някой щял да остава в България да учи? Такива хора са ми наистина герои в очите. Аз нямам нерви повече да се занимавам с невероятната ни учебна система. И какви бяха тия ревнали деветокласнички? Кольо заминавал, голяма работа. Вие не го познавате, не не. (Само аз си запазвам правото да то наричам така.) Не познавате и близначките. Голяма работа, че сте ги гледали в пиесите ни. Аз съм пила с тях. Смяла съм се с тях, плакала съм с тях, крещяла съм им, и те са крещяли, знаем си егн-тата.
И Савите не познавахте. Нито сестра ми, нито откачения й випуск. Въобще, накъде си мислите, че сте тръгнали?

And now, the news:

Иги, череши, сметана, рийдинг, Ясен и Тома на последния концерт, дипломация през Втората световна, математика, сръбски филми и дъ стрийтс.

New Born

Седмица ли бе?
Литературни конференции и много подобни неща, награждаването на Петя Д. и носенето на 4кг. книги след това. И толкова много хора, шумно, шумно, а с Иво си говорим за глупости, за отварачки и минаване. Майка му е страхотен човек. Малко по-млада от мама е, най-вероятно, и няма проблем той да й каже "майната ти".
Толкова много литература, а толкова малко време. Бърза литература и момичето, с което си говорим за Богдан Р. (Богдан е българското Gottfried, а Джеймс е Яков, без двата факта да имат връзка помежду си.) Само дето накрая винаги се стига до момента с В. в барБосса и после на люлките. Морето е топло, а тя се възхищава на идеите ми за живота ми и колко бързо се развива всичко.
Всичко останало е като онези индийски видеота, които снощи гледахме с М. - тъпи и смешни до болка в ребрата.

Is it just the same time of year?

Отлично знам какво време на годината е, никакво, онова, когато остават 30 учебни дни до края на належащия клас, освен това след две седмици оставаме най-големите в училище (малко страшничко си е, всъщност само и единствено защото вместо някой от тези прекрасни вълци ще има огромни шумни групи от набор 94.)
Louie, Louie, I really gotta go now.
Другото време от тази част на годината са моментите, когато вече мога да се разождам из даскало докато свърши някакъв час, от който съм освободена за деня, или да избирам кои предмети наистина са важни (и да не си забравям вече справочника по математика).
One Way or Another
"В последния ден от ваканцията отново стоя сама и си мисля за разни неща, за изминалите дни и каквото ми остава. Кратък списък на оставащото. В петък ще сме на самоуправление в инспектората при тези невъзможни същества, или поне една част от тях. В понеделник, във вторник, или и в двата дни ще съм на тазгодишната абсурдна лк, презентация – друг път. В петък съм на награждаването на Петя Д. След около месец съм на изпит по английски, след още няколко седмици М. ще ми дойде нагости и ще бъде едно прекрасно начало на лятото. Рейдиохед, а след още три месеца съм на втори изпит по английски. След още два месеца – изпит по немски. Януари `09 – подаване на документите за Шотландия. До края на следващата учебна година всичко ще зависи дали ще получа Ablehnung или Zulassung за интервю там."

Поемам дълбоко дъх. Очаква ме една невероятна година.