Still it's such a beautiful night

След всеки разговор се чувствах мъничко по-тъжна; чувствах се все така, докато правех опаковката - цяла седмица, цялата изписана и изрисувана, всичките си спомени сложих вътре; всичките си любими песни и цитати от любими филми. Всичките си надежди вградих в линиите и точките, всяка една от тях. Всяко едно ъгълче и всяко едно обещание. Всяка една малка помощ и всяка една безсънна нощ на сенки по снимките. Всичко това на едното парче хартия.
And in the end
We lie awake
And we dream
We're making our escape

Hey little sister just watch them go

Предполагам, че трябва наистина да съжалявам, задето не успях да се вредя за концерта на Калвин.
Но вместо това.
Видях ето този човек.
Видях го наживо. Беше на три метра от мен. Чух го да пее, да свири, да се шегува, чух му невероятния глазголиански акцент. И отново си припомних защо ги обичам толкова много. Съжалявам за всички, които не ги харесват (алтернативно ги мразят до мозъка на костите), но знаете ли какво?
Всъщност не ме интересува.
Защото тези момчета са ми спасявали живота и ще продължат да го правят, защото в края на деня те ще са момчетата, които ще ме направят отново щастлива, ще ме накарат да се въртя в кръг и да повярвам за онези четири минути, докато трае песента, че всичко е всъщност наред.

I got sunshine in a bag

Утре
Ще
Ходя
На
Codeine Velvet Club
(които са сайд-проджект на вокала на Fratellis)
С
Покана (не билет)
И
Ще
Е
Велико.

We don't want to be perfect but we're free

Страхувал ли си се някога от призраци в 8.30 вечерта?
Днес вървах много и вървях бързо. Вървах от единия край и после до другия. Радвах се тихо на картичката в чантата си и пресмятах бързо наум времето, за да се прибера вкъщи.
Довечера е пълнолуние. Имам билети за вкъщи и снощи си мислих за всичките ни епични планове от ден първи.
But if you never try, you'll never know.
Харесва ми как измислям някакви неща от въздуха, как всеки път имам една и съща храна в хладилника, а винаги измислям нещо ново, което остава бързо в миналото. Всеки път по една нова идея.
А сега - тихо - защото правя нещо много весело и специално. И много бих искала да видя реакциите след него - но по стечение на географските обстоятелства ще разбера малко по-късно.

I believe self control is killing me

"It's like autumn comes earlier in Scotland."
"Yeah, if we stuck to the weather forecast, autumn in here starts somewhere around April and ends around March."

Обичам да си говоря с нея, да се шегуваме за малките гафове на Луис, да си обясняваме някакви неща, които не знаем. Но не виждам никаква разумна причина да й се извинявам, че в края на разходката аз и той ще се приберем заедно, а тя ще завие в другата улица и може би ще чуе как се смеем на нещо, но няма да знае на какво. Дано за двете години, който са заедно, е разбрала, че много трудно ще намери някой да й е по-верен.
А това, че закусваме заедно сутрин или правим ризото понякога няма да промени този факт. Но ако ме попита, ще й кажа истината - че ако можех, щях да прекарвам много по-голяма част от времето си с тези момчета.
А Хелоуийн беше кървав, епичен и апокалиптичен. И син. По изключение.