She's not scared

Февруари, какъв ти е шибаният проблем, бе, копеле? Махни се, просто се разкарай, ок? Айде, със здраве и да те няма. Писна ми от глупости и какъв е този малоумен leap day, че всички толкова му се радват, така и не разбрах. Още един мизерен ден към този мизерен месец.
Ок, последни два часа, март - в теб ми е пролетната надежда. А тъй като и мартеници дори нямам сега, утре ще си купя рокля. Червена. Може би. Не знам.
Нищо не мога и нищо не знам.

Един човек е по-голям от целия свят

Глупаво, глупаво момиче. Мислиш си за лоши неща и за тъжни спомени, виждаш неща, които си мислиш, че си забравила. Избираш грешни филми и се надяваш да свършат бързо. Секундата, в която затваряш вратата зад себе си, сядаш на земята. Това е.
Утре няма да се случи нищо различно и интересно, което да си заслужи усилията да станеш, да се погледнеш в огледалото, да излезеш навън, да поискаш да усетиш студения вятър и дъжда, стичащ се по дрехите ти. Нищо.
Не искам магии, искам само веднъж да не се разпадам на съставни части, просто веднъж да спре да съществува, да спре да боли. Не искам неща, които да ми напомнят, че в някакъв момент съм била щастлива - само че преди много време, преди един цял живот време. Защото не са съществували други хора, всичко е било тихо и нищо не е зависело от никого.
Няма значение колко често си мисля за него или не си. Няма значение дали повече ме е страх да заспя, или да се събудя през нощта и да е тъмно, и да няма никого, и да си лежа сама с мислите и сълзите, знаейки че на сутринта трябва да забравя всичко и да се усмихвам пред хората и да се правя, че всичко е наред. Дори и когато всичко наистина е наред. Само след залез всичко да започне отначало.

т: taka e, no ne biva da mislish za jivota kato za edna prava

т: taka tazi prava

т: shte se okaje poredica ot godini v koioto vseki fevruari ti shte si kato parcal

т: nqkoi den sama shte poiskash da se izmyknesh ot neq

т: i povqrvai mi shte e strahotno

т: shte se pochuvstvash mn mn dobre

н: ima neshta, ot koito nqma kak da se izmyknesh

т: tova ne e edno ot tqh neli!

н: nemoje da ne si mislish za tozi i tozi den

т: razbira se

т: no nachina po koito mislish za nego i denq shte se promenqt

т: poneje az sym kato teb i kato povecheto emocionalni momicheta predpolagam

т: se zaobikalqm ot racionalisti

т: i pragmatici

т: te pritejavat neshto koeto nie nqmame

т: obichat ta optimizirat

т: neshto koeto ne gi kefi probvat da go promenqt i da go napravtq

т: taka che im e udobno

т: a nie sme sklonni kym malko mazohizym

т: samo deto ne sme osydeni na nego

т: samo sme sklonni

I wouldn't make much noise

Петък беше бърз и продуктивен; тричасов сън, а в 9 сутринта съм на върха на силите си, после презентация, а те харесват идеята - което се случва понякога; срещам случайни приятели из кампуса на Glasgow Uni, никакви уговорки, но и такива неща също се случват понякога. Вкъщи поправям малки неща, за които все не оставаше време през седмицата, и правя списък в главата си на нещата, които искам да направя утре. Успявам (най-после!) да си уговоря интервю за national insurance number (което първо съкратих на NIN, но бързо осъзнах, че повечето хора ще направят асоциация с другото). Всичко това преди 2 следобяд.
А беше и хубаво време, следобедното слънце в стаята ми и по стените, и по лицето ми, по пръстите ми, а аз тиха и спокойна за първи път от много време - спомням си миналата пролет и всичките слънчеви дни, прекарани на ливадите в парка - четейки, слушайки тиха музика и броейки часове.

Впрочем днес щях да бъда на парти, но реших да седна да чета (в леглото) някъде към 5, и следващото нещо, което си спомних е, че съм свита на топка, завита през глава под одеалото и е well past 9pm.

Искам утре да е слънчево пак. Имам нужда от слънце, дори когато си седя вкъщи и чистя. Както преди малко написах на Е. (защото изобщо не е задължително да си мъртво пиян, за да пращаш идиотски съобщения на приятели в 3 сутринта), един от онези уикенди, когато дори да не се случва нищо, в главата ми се случват толкова много неща едновременно, че глупави хора и тъпи постъпки са последната ми грижа.
И бира, ако може. Моля.

And we're well past bedtime now

Не мога да си намеря USB стика.*

И сега какво правим?

*Не ме притеснява толкова, че може да съм го изгубила. Притеснява ме, че за утре имам около 800мБ информация, които трябва да пренеса на компютъра в студиото ми, и нямам много опции как да направя това. Освен това пръстите на едната ми ръка се подуват, което се случва понякога, когато не съм спала достатъчно (и други), затова търся студени повърхности и броя часовете, до момента, когато трябва да съм в студиото на сутринта.
Засега са седем и половина, и продължават да намалят. Забавно.

A life as a ghost is better than most

Планът ми за следващата седмица включва скоростен проект на фотошоп (и други подобни); джънк фууд и шоколад за ума; Дракула в сряда; презентация в петък, тих уикенд и много хора междувременно; филмът, който трябва да едитирам и нещата, които трябва да поправя; снимките, които да направя (и за които няма да имам време); местата, където трябва и тези, на които искам да отида; местата, които не искам никога повече да видя през живота си.

Сега обаче се старая да забравя какво ме очаква, имам заредени филми до след полунощ, а сега топъл душ, защото по принцип е добра идея.

Хаосът в мен

Утре е големият ден на голямото снимане на филм, а днес беше голямото записване на voice over, писъци и шокирани хора, а съквартирантът ми ме пита дали сме пияни. Не сме, казвам му. Утре шумно и забързано, правим списък на нещата, които имаме и на тези, от които имаме нужда. На храната, която ще ни свърши работа, на всичко, което ще ни държи будни достатъчно дълго време.
Всичко под контрол, а този петък ще е безкраен.

Before my heart starts to burn

Единственото, което искам да кажа в момента, е, искам да спя ужасно много. Затова засега оставям хостела ми настрана, за да успея да се добера до банята и да си взема хубав среднощен горещ душ, след което да се покатеря в леглото ми и да се завия през глава, както често правя. (В интерес на истината, тези часове пред компютъра схващат всеки мускул в тялото ми и изобщо няма да откажа един масаж в момента, само че не би.)
All work and no play can make anyone a dull boy, затова утре смятам да обикалям безцелно различни части на града - особено ако прогнозата за времето се окаже вярна и е слънчево, а после да отида в библиотеката, където да бъда примерен студент.

Обаче засега - душ, моля.
ps. Battles в един епизод на My Name is Earl, and I nearly fucking came. Айде, лека нощ.

Make a landmark

Отново интернет вкъщи и това е добре. Прекарвам деня в говорене с хора и обсъждане на събития, малко работа, много сериали и недостатъчно irn bru. Получавам забавни съобщения и изпращам други такива, gossips, gossips, новини от различни градове и всичко е наред.
Или поне се опитва да е наред, а когато вечерта с Иво обсъждаме спомени отпреди много време, се опитваме да се убедим, че някои неща трябва да останат само като моменти в главата ти. Той ми се кара иначе - естествено, че ми се кара на глупостите, които правя, this is what friends are for мисля си.
Дълъг ден, а всъщност нищо свършено, reading week ahead, пълна с книги и статии, и нови неща (и стари такива), филмът, който ще снимаме в петък и всичките места, на които искам да бъда сега или просто някога. И хостелът със смешно име и винилени глави по стените, който с удоволствие бих искала да видя построен.

Don't disturb me as I sleep, treat me gently when I wake

Battles

Вече нямам сили и мотивация – казвам й, наистина.

Mick Jagger

Зяпам в онзи от втори курс близо пет минути. Не зяпам в него, само в негова посока, но той не знае това, а аз не се усещам преди да се е обърнал към мен. Решавам, че е редно да му се извиня, но всъщност не му знам името. Какво пък, нека си мисли, че съм го зяпала. Може би това ще го накара да си намали ужасната музика, която слуша в студиото.

Thin Lizzy

Имам нужда да отида някъде. Няма значение къде, просто някъде и да видя звездите над мен, а сутринта да се изкъпя в морето. Или езерото, което е наблизо. Гледам снимки от различни места цял ден и си мисля как сигурно никога няма да ги видя. Но затова поне ги виждам през правилните очи (да се разбира, през очите, които ми показват точно това, което аз самата бих искала да видя).

Mogwai

Моля.

Nick Cave

Има песни, които звучат все едно като отговор на въпроси, които съм си задавала. Има и цели албуми.

Don't disturb me as I sleep even though your body aches

Take That

Мисля си какво искам. Февруари е гаден, въпреки епичното начало, предвещаващо тихи звуци и скрити движения, и въпреки че Момчил ми казва да се стегна и че всичко било в главата ми. И той е прав. Само че не мога да се боря срещу идея, нали?

Oasis

Усмихвам се на случайни мисли, докато вървя обратно към вкъщи след дълъг ден из кампусите. Малко като гъделичкане на самочувствието. Освен това имам нужда от интернет, за да мога всъщност да правя някакви неща вкъщи, а не само да гледам глупаво в екрана на телефона си. Снощи Елиза отбеляза, че е странно колко сме зависими от интернет, за да бъдем комуникативни. Нещо такова, да.

Липсва ми. Не фейсбук, просто ми липсва цялото усещане всичко да ти е под ръка.

Nothing's gonna touch you in these golden years

Февруари започва шумно, почти с big bang, и това всъщност не е никак лошо. Алкохолът за първи път е прекалено много, а радиаторите не стигат. Саундтракът в главата ми е бърз и несвързан, сутрин се събуждам с невъзможни песни, а през уийкендите чистя на странни забравени мелодии. Така ми харесва. Харесват ми виковете и тихите гласове, почти шепоти. Няма нищо лошо в това.

Януари беше странен и почти непочтен, лъжеше и се опитваше да се измъкне откъм задната врата, само че не успяваше и си го изкарваше на хората наоколо. Не е ли всяка година така всъщност.

Сега с нов проект и без ново време за губене, но все пак ще го пропилея в мисли и идеи, и в нови песни, и в нови филми.

Да, почти забравих за филма ми, който засега се случва почти по план, но без диноавър и малко. И липсва боя (това май ми се случва да го казвам по-често от обичайното), но и това ще свърши. Синините са си на мястото, а те някога изчезвали ли са изобщо? Вървенето и презрамката на чантата ми не са ми по вкуса в момента, но им давам още ден-два. Момчил каза нещо идиотско по случая, но ще го игнорирам, защото така се прави понякога.

Още малко време без интернет, само седмица – да се надяваме – междувременно ще пия топли неща, ще се изненадвам от нови вкусове и ще се подсигурявам с джънк фууд от предишната вечер.