Петък беше бърз и продуктивен; тричасов сън, а в 9 сутринта съм на върха на силите си, после презентация, а те харесват идеята - което се случва понякога; срещам случайни приятели из кампуса на Glasgow Uni, никакви уговорки, но и такива неща също се случват понякога. Вкъщи поправям малки неща, за които все не оставаше време през седмицата, и правя списък в главата си на нещата, които искам да направя утре. Успявам (най-после!) да си уговоря интервю за national insurance number (което първо съкратих на NIN, но бързо осъзнах, че повечето хора ще направят асоциация с другото). Всичко това преди 2 следобяд.
А беше и хубаво време, следобедното слънце в стаята ми и по стените, и по лицето ми, по пръстите ми, а аз тиха и спокойна за първи път от много време - спомням си миналата пролет и всичките слънчеви дни, прекарани на ливадите в парка - четейки, слушайки тиха музика и броейки часове.
Впрочем днес щях да бъда на парти, но реших да седна да чета (в леглото) някъде към 5, и следващото нещо, което си спомних е, че съм свита на топка, завита през глава под одеалото и е well past 9pm.
Искам утре да е слънчево пак. Имам нужда от слънце, дори когато си седя вкъщи и чистя. Както преди малко написах на Е. (защото изобщо не е задължително да си мъртво пиян, за да пращаш идиотски съобщения на приятели в 3 сутринта), един от онези уикенди, когато дори да не се случва нищо, в главата ми се случват толкова много неща едновременно, че глупави хора и тъпи постъпки са последната ми грижа.
И бира, ако може. Моля.
No comments:
Post a Comment