24 February 2014

Everything about you resonates happiness

Закачих си на стената над леглото розовия ми Battles постер. Всеки път като го погледна ми се прияжда сладолед.
Никога не се чувствам по-щастлива от моментите, когато имам толкова много работа, че ми се плаче. Такъв вид мазохизъм се предава генетично в това семейство, според баба. Нещата, които трябва да правя, стават все повече; скицникът ми е препълнен с идеи, рисунки и записки, в дневника ми няма място да добавям хора, а Rave Tapes е суууупер.

Социален живот? Какъв социален живот?

PS. Февруари. Изчезни вече, моля ти се.

06 February 2014

Monday mornings, hungover red eyes hide it all away

Тази седмица е бърза и дива, разговорите са много, все еднакви, но всъщност напълно различни. Хората се повтарят, усмивките им също.
Февруари започва така.
Германци и мопсове в пъбовете, глупави изречения, досадни мъже и почти ядосано Нели. Истории за призраци и шумове в апартамента, всички добри хора на света се опитват да си намерят работа. Всъщност този пост започна преди три дни и беше депресиран и ядосан, и искащ да помогне, но не знаещ как. Изпитвам онова ужасно натрапчиво чувство на безсилие, когато думите ми не стигат и идеите ми не изсъхват още в зародиш. Както през 2011, когато можех да видя силното желание на Рос да отиде в Ню Мексико, но нищо не зависеше от мен, изобщо. Преди няколко месеца обсъждахме как нямам почти никакви шансове да правя нещо свързано с дипломата си скоро. Сега съм с три проекта за месец и ИКЕА, което преди всичко е много хубаво място, за да се запознаваш с нови добри хора.
2014 моята година ли е? Както беше 2007ма и както беше 2010та (отчасти)? Къде са последователностите? Къде са филмите и къде е снегът, който ни бяха обещали? Почти ми липсва безгрижието на студентските години, когато почти всеки проблем можеше да бъде решен на парче пица и бира. Сега бирата не стига, а виното не е достатъчно сухо.
Не се оплаквам, наистина не се. Благодарна съм за всеки един проект - колкото и безумен да е той. Но съм и безумно изплашена от всичките неща, които този път са наистина и този път зависят само и единствено от моите умения.

Следващият месец ще е безумен.