Закачих си на стената над леглото розовия ми Battles постер. Всеки път като го погледна ми се прияжда сладолед.
Никога не се чувствам по-щастлива от моментите, когато имам толкова много работа, че ми се плаче. Такъв вид мазохизъм се предава генетично в това семейство, според баба. Нещата, които трябва да правя, стават все повече; скицникът ми е препълнен с идеи, рисунки и записки, в дневника ми няма място да добавям хора, а Rave Tapes е суууупер.
Социален живот? Какъв социален живот?
PS. Февруари. Изчезни вече, моля ти се.
No comments:
Post a Comment