Mарт започва така: С шума от тонколоните над главите ни, странни хора ни блъскат и ни разливат напитките, пияните мъже не са особено интересни, а ние с Марсела се смеем на всички малки глупости на света.
Този февруари не беше дълъг, но беше тежък и заслужаваше един такъв край, където отиваш в клуб и се чувстваш най-старият човек на света (но си буден и на крак от последните 17 часа и последното, от което имаш нужда е пияно момче да те преследва из залата и да не те оставя намира.)
Толкова много работа, толкова несъществуващо време и Стокхолм след три (!) седмици.
PS. Всички готини хора отиват в Нова Зеландия в някакъв момент, явно.
No comments:
Post a Comment