28 November 2005

Give me your strength

Спомени от един по-стар пост.
Спомени от паметното ходене до София, някакви стари снимки и някакви нови такива. Обещание за кремация в случай на смърт по (не)изяснени обстоятелства, а няколко часа по-рано намествахме скелета на Клавдий (не говорихме ли за Хамлет, бре?). Получи се забавно, обаче очаквах нещо друго, както и да е. Една неочаквано странна среща и неочакван обрат и идиотски край, плюс капучиното.
И You Make Me Feel на Jimmy Somerville, песента от моето лято.
Give me your strenght
Пея си и Гавин, ама никой не взима насериозно текста, идиоти. Какво ми се правите, че сте били на кемикъл партита??
I`m tired of lookin` around, talkin` what I`ve gotta do and who I`m supposted to be.
(за правопис не гарантирам)
И така.
Утре ще е същото.
Вдруги ден сигурно пак.
В четвъртък със сигурност.
За рисуването не остана време.
А и бутилки няма да се въртят, май :)
Това обезмисля писането на блог до ново 20.

21 November 2005

3 в 1

Пием, пеем, пушим - 3 в 1.
Всъщност аз само пея(Ъпсурт) и пия(капучино), обаче се причислявам към общата групичка, да не се цепя от колектива.
А иначе един весел, луд ден студен. Дори леко странен. Един добър жест и едно радостно запознанство с добър стар приятел. Стари спомени за фотосесии с хилки и стени в училище, спомени за учители и една отдавна забравена усмивка.
Не, радостен беше този ден студен. Студът беше игнориран почти успешно. Димната завеса също, хаха +++ предложение за купон, на което любезно отказах + два диска за малко анимемания ++ едно интересно откритие, под въпрос е крайното му разгадаване.
--- Като че ли нямам да пиша есе по психология, фък!

19 November 2005

Уинтър ин дъ сити

Тихо се сииипе първият сняг,
Галено щипе бузките пак...
И всякакви такива весели песнички ни обсипват в момента, в който виждаме първите наченки на сняг в Бургас (при температура над 10 градуса(по Целзий)). Тук няма логика, ама къде ли има. Няма логика да си забравя любимия несесер. Няма логика да водя весели разговори с хора, които преди половин час съм нареждала. Няма логика да съм сама на място, където по принцип се събират много хора.
Обаче не се оплаквам, хубаво е да стават неща, които не очакваш, особено когато тези неща за хубави. Ето например не очаквах, че ще се сетя, обаче ми влезе някаква муха в главата и ми зазвуча Feeling A Moment на Feeder, една наистина страхотна песен. И вече от около седмица си я въртя почти непрекъснато.
Иначе нищо ново около мен, освен че правя луди опити и експерименти. И че отново се връщам на снимките с весели хора и това, че трябва да ги нарисувам + комикса си + още няколко броя уговорки отсега за декември 2005 и още няколко за периода януари - юни 2006.
Ееех, мечти...

15 November 2005

Не, мерси

Хаххахахаххахахаххахахаххахахахахахаххахаха
ххахаххахахаххахаххахаххаххаххахахахаххахах
ахаххахахахаххахахаххахахаххахахаххахаахаха
хаххааххаах
Ненененене, това вече не мога да го преживея.
Ама сериозно, какво им става на всички последните дни????
Хаххахахааххахахааххахаххахааххаха, нееее, лудницата е пълна.
Вчера, като казах `ново начало`, нямах точно това предвид, ебати.
Както и да е, имам супер силното чувство, че всичко ще си завърши в Созопол в събота, ама да видим. Апропо, това обяснява съня ми снощи, в който се събуждам внезапно и се оказва, че доста неща са се променили, докато съм спала.(Включително и един пич, на който мястото му не е съвсем там, ама няма да се оплаквам).
Таа, днешната приключенска сага завършва с много кюфтеч, взимане на една парола ии, евентулано, още малко бой.
Ha-ha, you`re dead!

14 November 2005

хмммм

Добре. Добре добре добре добре.
Ти сега с мен гавриш ли се, или какво? Не, не, аз виждам, че се гавриш с мен. Просто се усеща и да ти кажа, не ми харесва това усещане. Мнеее, никак, ама никак не ми харесва.
Всъщност, дори в момента правя планове как да го променя. Май ще му тегля една българска на всичко. И...абе май наистина не се усетих. И май наистина е време за ново начало.
Всъщност....дали?

12 November 2005

It`s a beautiful day (съмуеър край отсечката Бургас - Китен)




Леле леле.
Леле леле.
Леле леле леле.
Леле леле леле мале :)

07 November 2005

Harder to breathe

Ден за равносметки.
Извод : Пет молива, пет химикала, три гумички, едно макетно ножче и една огъната като хармоника лъжичка. Неочаквано добри новини в автобуса. Остава - Понеделник. Дъ Тоустърс - Донт лет дъ бастърдс грайнд ю даун. Джендема - Снощи в нощта.
Видях си снимките най-после, и нямам думи просто. Смех, смех, смех и малко `О, бре, Нидялко`. И Truly, Madly, Deeply, ама това е друг въпрос. После среща с малко медии (леле-леле) и последни решения и обновления по блога ми.
*Реклама-time*
След малко повече (раз)съждения, реших да сложа малко по-комерсиални сайтове, като този на МДЕИ, на Гавин и на One Tree Hillл ама все пак, защо не?

05 November 2005

зрънца от нар

Така значи, веселата уговорка се отменя, отменят се и радостните хора, и идиотите край тях. Отменя се кафето, бирите се отменят, лудата музика също. Завръщането на блога ми си е отменено откакто той съществува.
Днес (почти) всички ми се цупят, а не разбирам защо. Изглежда си мислят, че са единствени и никой друг няма проблеми. (Почти) никой не ми отговаря, освен Киро и Мимз.(Принципно те са и единствените хора, с които искам да говоря сега, но това не извинява останалите(ама никак)). Днес дори даскалите гледат на кръв(нещо обичайно принципно, обаче днес е с необичайна сеизмична активност).Цупи ми се Ивелина, цупи ми се Момчил, цупи ми се онова лапе, Никола ми се прави на интересен заради една тъпа снимка, въобще какво да ви кажа - рози и вода.
Не, не, хорър маратон наистина няма да има, обаче все нещо ще стане.
А Киро наистина е пич, при това един от малкот оостанали. И Мимз е много мацка, ама май се изтърках по тази тема и просто търся как да си повдигна настроението.
Точка, а?

02 November 2005

New kids on the blog

Ходене до София, среща с весели пияни хора и спане в една стая с тъпи трезвеници, да гледаш света от високо и да се смееш на малките смешни хора.
Реплика на броя #1 :
"Съхрани българското, бъди Плевен!"

Действие на броя #1 :
Снимка с г-н и г-жа Първанови и Стефан Данаилов.
Действие на броя #2 :
Снимка с Нидялко(даа, този Нидялко)

Следва продължение в Бояна, малко след моста, вляво после.
Почти час по-рано - хоро с Президента.
Няколко часа по-рано - life from Зала 1 на НДК.

Резултат на броя #1 (И извод също, май)
Първанов е пич, Първанова е пич, дори онези костюмирани маймуни със слушалките са пичове. Стефан е пич (ама мноо), оня пич до мен на снимката е пич (високия, не изрусения, да си имаме уважението). Мацето без име е пич. Момчил е пич. Юлика е много пич. Дори може би и аз ( без скромност и увъртания) съм пич, щом без страх заговорих Зорка(което принципно беше по-лесно от да се накефя на едно лице(да живее мангата!(и анимето, естествено))).
А всъщност пичове под път и над път, под дърво и камък, до снимка и над снимка. (И, моля ви, не ме занимавайте с руси, пардон, изрусени на кичури мъже! Вие за пичове ли ги намирате???)
Всъщност какво остана? Ааа-да! Портрет + може би някое друго ходене наляво-надясно + мейл до някой друг пич + готина уговорка с двама идиоти, едно маце и бирибирибирибири. И една радостна целувка, към кой - тайна. Иии, да видя секси боксерките на единия най-после. (няхняхнях) (ще ми счупи главата, ако прочете това)
Край, най-после.