mysterious ways

No one else could see this apparition

2012-05-27T05:09:00.001+03:00

Все още едва събота вечер, а този уикенд е пълна лудница. Не казвам, че е зле, просто е лудница. Wake wood е пълен шит (което теоретично е проблем, защото беше препоръчан от супервайзъра ми), Casablanca е точно това, което бихте очаквали от черно-бял военен романтичен филм от 40те с Хъмфри Богард. Endlessly quotable.
Изобщо не се оплаквам от странните неща, които се случват. Понякога са нужни. Като новите песни всеки няколко месеца или припомнянето на стари и забравени.
Както и да е.
Сега сън, а утре дълги разходки покрай реката и прочее места, после (или преди) всичките постери и флайъри на света.

That was two years ago this May

2012-05-18T03:22:00.001+03:00

Tази седмица е малко бавна, събуждам се (или ме събуждат) около 2 следобяд все, срещам се мързеливо с различни хора, закъснявам за уговорки и не си спазвам плана на действие, ям Милка и слушам песни, на които се разтягам в часове, които отдавна не мога да нарека обедни.
Странни открития за странни и интересни места, обаче за това по-късно.
Сега: две снимки от точно преди година, когато дори косата ми беше в боя (предимно защото съм малко некадърна.)

Сега изглежда малко по-чисто и културно. Май и аз.

And still on top of this I'm pretty sure it must have rained

2012-05-16T05:42:00.001+03:00

Предадено портфолио и спане до много късно (или до безкрайно рано - зависи от гледната точка).
Следва:
Отчаяно търсене на работа
Отчаяна надежда, че може би ще се прибера за две седмици до България това лято (или поне Германия, някъде със слънце, моля!)
Идеята за покривния филм или всички глупости на света
Може би билети за Garbage в един момент. А може би не. Защото няма пари, нали.
Да отида някъде (просто някъде) за ден, два или за няколко часа. В този ред на мисли, ако все пак стигна до Манчестър, ще мога да посетя Hacienda, което много много отдавна вече не е Hacienda, но пак носи factory-номера си отпред и може да е безкрайно глупаво, но ще ме направи един малък щастлив призрак.
Само че шансовете са малки.

But I just can't stand it

2012-05-10T03:57:00.000+03:00

Докато се прибирах пеша след филма днес имах време да наваксвам музиката, за която изглежда, че нямам много време напоследък.
Тъпото е, че паметта ми се разпростира дотам, че помня кога съм чула някаква песен за първи път или какъв е бил плейлистът на някакъв евент.
Това дори не е шега. Просто се случва.
В случая си спомних кога за първи път чух Patience на наскоро отново сформиралите се Take That. Мога да ви кажа датата. Мога да ви кажа и къде и с кого бях. Как реагирах, какви хора имаше наоколо. Впрочем, това е от причините да не мога да я слушам, въпреки че понякога се насилвам.
Говоря за музика, просто защото имам нуждата да кажа нещо и въпреки че по-логично би било да разкажа за преживяванията си, докато гледахме The Avengers, всъщност имам чувството, че трябва да го гледам пак, защото мисълта ми непрекъснато летеше по някакви несвързани теми. Включително моментите в апартамента на Тони Старк, които почти не помня, защото не можех да спра да гледам дизайна. Но това се случи на няколко пъти и докато гледах Iron Man, така че предполагам, че не е съвсем неочаквано.

Нищо му нямаше на филма, спокойно. Забавлявах се доста. Пък и актьорите са секси.
Все пак.

What makes you happy, what makes you sad

2012-05-09T01:28:00.001+03:00

Има нещо ужасно и депресиращо в моментите, когато си търсиш работа, а всъщност никой дори не си прави труда да отговори (което е практика, но в момента не ми помага), дори местата, за които имам всички квалификации and then some. А дори не получавам интервю.

Има и по-депресиращи моменти, когато си намерила работа на някого другиго, за която и ти си кандидатствала, но си осъзнала, че не съществува вселена, в която би се преборила срещу него. И все пак си се надявала поне на някаква реакция. А междувременно си раздвоена между опитите си да си искрено радостна, че все пак си помогнала с нещо, и мечтата просто да седнеш на земята и да гледаш в една точка, защото в края не ти е останало желание за нищо друго.

Докато някой се опита да ми обясни, че много хора са така, и това е факт, друг факт е, че хора, напуснали училище на 16, в момента си намират работа непрекъснато, защото имат "опит" в дадена работа, а аз се чувствам все едно последните 15 години съм ги загубила напълно в учене и сега не мога да се класирам за разговор дори за места, които не изискват особени познания по нищо.

Някой веднъж беше казал колко е важно учението, че то щяло да ми отвори всички врати. Е сега може да си навре мисълта отзад, защото в края на деня все още ще съм момичето, което има пари, които й стигат общо да изкара месеца, ако не излиза повече от веднъж на месец и не яде навън, и ако се случи месец без много принтиране на проекти и гигантско портфолио (както, изненада, този месец), и тези пари дори не са нейни, и с всеки месец се чувства все по-ужасно от факта, до момента, в който изглежда почти смешно.

Все пак утре ще ходя на кино, за първи път от прекалено много време, за да гледам The Avengers, защото в един момент напрежението стига дотам, че ръцете ми се подуват, по клепачите ми избиват червени петна, а цялата кожа на лицето сърби.

Fingertips have memories

2012-05-07T04:56:00.002+03:00

Peep show цяла нощ, също целия Adobe пакет.
Искам топли дни отново, моля.

Преди година по това време стаята ми приличаше на епицентър на бомбена атака; неща всякъде - неща, които после изхвърлихме, стените, покрити с мухъл; миризмата, пропита в мебелите; следобедното слънце и усещането за ново място, което получаваш винаги преди да се нанесеш.
Погледнато в перспектива беше забавно. Дори боядисването беше забавно, макар и безкрайно изморително и примесено с проекта за ресторанта (който в последствие също стана бял). Иронично таванът, който е с най-малко произшествия - и злополучните петна по стените и пода.
Един ден това място ще ми липсва, защото в него оставих малка част от душата ми, и голяма част от мен (буквално?). Няма значение, че апартаментът е малко съмнителен и понякога неприятно студен - и ако оставим настрана досадния хазяин (както каза Стюарт - все пак хазяите по традиция трябва да са поне малко досадни - иначе нямаше да е експириънс), една година по-късно и все още ми харесва да се събуждам на прозорците без пердета.

Може би е време да сложа винил по стените, както планирах в началото.
...
Been around the world and found
That only stupid people are breeding
The cretins cloning and feeding
And I don't even own a TV

Общо взето.

Here she comes like a brand new day

2012-05-02T03:19:00.001+03:00

Не.
Този ден е просто не.
И ако може никога вече да не се повтори, ще е супер просто.
Както преди малко обяснявах на Светльо, някои хора наричат такива дни "понеделник", въпреки че е вторник. А срядата ще е като втори дубъл.
Тази седмица е странна. В понеделник се събуждат случайно за забравена уговорка, бягам натам, после разпознавам цветни петна в далечината и се опитвам да ги достигна също. Май започва бързо, а всъщност много много бавно, с безкрайни уговорки за една случка или друга, за едно приключение или друго. Чувствам се като в някой американски ситком, дори цитирам такива в моментите, когато не се унасям пред компютъра.
Исках поне този месец да започне с гръм и трясък, с шум - хубав шум, който не ме проглушава, но ме кара да настръхна. Също ще е хубаво, ако случайните сънища спрат най-накрая, за да мога поне една нощ да се наспя без да ме се будя много часове преди алармата.
А ще е направо прекрасно, ако утре сутринта се събудя и имам хубав стол, на който мога да седя почти нормално много часове, а гърбът и раменете ми да не крещят от болка всеки следващ час.
Искам и още 7000 неща. Както винаги.

PS доста след полунощ: Имам една идея, която може би ще изпълня, като по изключение за всичко останало.

And give me a moment

2012-04-30T04:53:00.001+03:00

Последен ден на април, whoop whoop.
Отвреме навреме има такива ужасни ужасни месеци, когато трябва да си задържиш дъха и да си тих, сега идва май - искам да стане топло и хубаво, искам да нямам причини да излизам навън, а вместо това да не се прибирам вкъщи - защото скоро ще имам цялото време на света да правя точно това. Освен това оставам още една година в Партик, тук е приятно, и Стюарт е примерно най-прекрасният съквартирант, с когото съм живяла досега.
Има и разни други новини, неочаквано хубаво, надявам се на още, като всеки път. Тази година няма концерти, за които да подскачам отсега. Поне не такива, за които да имам вече билет (да, това е тъпо). Нямам и летен билет за вкъщи, но всъщност нямам и никакви планове в момента.
Някъде има зелени поляни,
Там ще избягаме, там ще се скрием.
Нали така?

I'll do it in my own time

2012-04-26T02:30:00.001+03:00

Наоколо парчета картон и листове хартия; лепило, затъпени резци, лешници. Вафли, Милка, горещ шоколад, вода; разхвърляни дрехи по дивана и в ъглите на леглото, където не спя. Обелки от банани и остатъци от ябълки; неотговорени и неизпратени съобщения.
Мисля си за всичките неща, които бих направила в момента или през уикенда например. Банята мирише на шампоана ми и е цялата в пара, това всъщност ми харесва. А през деня гледам мрачното небе през прозореца и се чудя дали скоро ще стане достатъчно топло, за да танцувам по тениска следобяд и да се чувствам добре.

PS. Дано да се случи дано дано дано.
PS2. Да, зелено е. Писна ми и го промених. И about страницата също промених. Enjoy.

If you're not careful you'll become another devil in disguise

2012-04-22T05:07:00.000+03:00

Музиката ми никога не е достатъчна и не знам какво да правя. Мисля си за всички места, където искам да бъда в момента, по default. Следващата седмица ще е може би дори по-тежка, а аз просто имам нужда да свърши най-после и да мина нататък с портфолио и нещата, които наистина ми се правят.
Сънувам много различни вечери едновременно, още от времето, когато бях в общежитето и интернетът беше кабелен. Такива сънища ме правят тъжна понякога, защото тези неща ми липсват. Не съвсем както Джеймс го обясняваше преди няколко седмици, не искам пак да съм там, не искам да минавам през цялата агония на първата година, търсеща мястото си тук. Но това не значи и че няма малки традиции, които просто бих искала да се бяха запазили.
В някакъв момент около 4 сутринта захвърлям всичко и започвам да танцувам в пространството между бюрото и леглото ми, да пея тихо с музиката и да наблюдавам как става светло навън. Некоординирани движения с ръцете почти смачкват хартиената топка около крушката. Не че ще е за първи път.
После бърз душ, за да се освежа, виждам синините по тялото ми и се чудя как са се появили. Момчил говори глупости, както винаги.

Междувременно се случват много странни неща наоколо, а аз тихо си стискам палци, колко хубаво ще е, ако наистина стане, and nothing's gonna bring me down (което не е съвсем истина, но се надявам всичко да е наред. По местата си, скоро, моля.)

While I watch the morning light appear

2012-04-19T04:10:00.001+03:00

Малко след един и половина, оставям следващия филм да се зарежда и си представям форми и последователности. Мебели в безмислен мащаб, полукръгове и прави линии, кабели и нишки.
След час ще съм толкова уморена, че ще ми е лошо. След още един ще съм хиперактивна и ще слушам глупава музика. След 5 ще започне да просветлява и ще е почти неестествено. После ранното утринно слънце ще се отрази в далечните високи сгради. Всяка сутрин е едно и също, а има един момент от около час, когато навън е почти истински ден, но хората все още ще спят или тъкмо ще се събуждат, ще си правят кафето, а аз ще си мисля за слънцето и за други сутрини, когато е било лято, не съм спала цяла нощ по никакви причини, но се подпирам на студения парапет на терасата и гледам птиците наоколо и малките хора, които са се събудили рано, за да хванат първите лъчи на слънцето с пищящите си деца с тъмните кожи и луничките.
Не ми липсва, но в момента искам да съм там.

Хаосът в мен

2012-04-16T22:42:00.001+03:00

Единственото, което ще кажа днес, че ми писна и че се отказвам.
Това е.
Next.

You said you'd never compromise

2012-04-12T04:44:00.000+03:00

Чета си отново новогодишния късмет, само че просто нещата не винаги се случват така. Този април sucks. Март поне се смяхме повече, имаше глупави случки и смешни случки и смешно-глупави случки, и повече разговори, и повече топло слънце, повече всичко, което си заслужаваше и което убиваше напрежението от проектите и тоновете работа.

Може ли да си легна днес, а като се събудя, да се окаже, че всичко е минало вече, че имам някаква сносна работа, че е топло и всичко е наред. Everything on its place, а аз да слушам хубава музика и да вървя по улицата, слънцето да се подава измежду сградите.
But if you try sometimes well you might find
You get what you need

Сега ще гледам малко Friends, защото от това имам нужда всъщност. So it goes.

They gave all their ghosts away

2012-04-09T03:28:00.001+03:00

С малки изключения, тази седмица беше разочароваща и недодялана. И фактът, че е един след полунощ ме прави малко по-щастлива, защото новите седмици са хубаво нещо - каквото и да казва Вонегът понякога.
В този ред на мисли, сряда вечер беше дива и неочаквана, аха-аха да решим да си тръгнем, и пускат Prince, после още малко, после Мадона и всичките песни от 70те в няколко часа, Крис (когото не съм виждала от година) се смее на Джеймс и понякога идва да ме пита защо ме е оставил да танцувам сама след досадните пияни момчета на дансинга. "Защото и той е безкрайно пиян и сигурно се натиска с някого в тоалетните", което е пълни глупост, но продължаваме да се смеем и да танцуваме.
Това ще е акцентът за седмицата, а може би и за месеца - защото понякога не е зле да излезеш с необичайните заподозрени и да не си правиш планове, а само да се прибереш в 4 сутринта и да се надяваш да не си събудил съквартиранта ти.
Освен това, Garbage през юли, а аз имам голяма нужда да си намеря работа, за да мога да си ги позволя - преди да са разпродадени.

We'll be alright

2012-04-06T01:50:00.001+03:00

Не съм много сигурна, че одобрявам тази седмица.
Поне снощи беше забавно и безкрайно random, но днес си припомням всичката работа на света, която трябва да свърша следващите седмици. Но ще е наред, it's a thing in a progress, а аз продължавам да си оставям CVто на различни места и да си повтарям, че все някога ще получа обаждане. Така се прави, нали?

You're moving in elliptical pattern

2012-04-02T03:24:00.003+03:00

Търсейки една от любимите ми тениски на динозавър днес, случайно попаднах на една лилава пола, която купих преди две години за едно парти. Бях забравила, че още е някъде из гардероба ми, всъщност най-позитивно бях забравила за съществуването й изобщо.
И тъй като е почти гигантска, ще се опитам да направя от нея хубава лятна рокля. (Която мога да нося на плажа с римски сандали и голяма сламена шапка. Говоря пълни глупости, но ме разбрахте.)
И като се замисля, че с Танви я намерихме в последния последен момент и ако не беше онзи странен скрит магазин, нямаше изобщо да стигна до това парти. Или ако не беше Танви да ме накара почти насила са я купя (защото в този момент вече ми се беше отщяло да ходя на каквито и да било партита), щях да си остана вкъщи и да изпусна целия adventure. (Включително да си забравя ключовете в стаята на Карлота и да я хвана с Юън в леглото; после да ям полу-замразена пица в Бетани и да спя на дивана в апартамента на Сара и момчетата.)

Тъпото е, че помня почти всичко от партито, както и от всички други партита, на които съм била, въпреки количеството вино и бира (от новозеландците (които смятах, че са австралийци)).

Иначе намерих и тениската накрая. Беше в най-дълбокото дъно на гардероба ми, което дори не знаех, че съществува.

Lust for lust

2012-04-01T01:33:00.001+03:00

В продължение от последния разговор за цици, цялата седмица прекарвам в обсъждане на порно, голи снимки и порно в 3D. По-точно, колко странно би било да се гледаш сам в 3D филм, ако си гол.
По някаква причина подобни разговори се получават добре със съквартиранта ми. Може би защото изобщо не се възприемаме насериозно през половината време (и това е ок), а през остатъка си говорим за изпити, проекти и животът на път.

Освен това трябва да намаля количеството сериали. Хронично е. Не че са лоши, напротив. Обаче просто трябва да ги намаля. И да започна работа по финалния ми проект.

Dinoattack!

2012-03-26T22:52:00.000+03:00

Защото отвреме-навреме раждам такива идеи, които всъщност се получават добри, а аз съм щастлива накрая.

Je parle fort et je suis franche, excusez-moi

2012-03-25T06:50:00.001+03:00

Накратко, това беше изключително странна вечер на изключително странен ден с изключително странни неща, които решиха да се случат. Събуждане в 6, а не помня как и кога съм си легнала, но компютърът е включен и има тиха музика. Печката също е включена, а аз съм заспала с дрехите. Събличам ги и се събуждам 5 часа по-късно с подпухнали очи. Чистя и ям ориз от снощи, чистя още малко и подскачам на забравени песни. Опитвам се да си свърша работата, но само зяпам в екрана на компютъра половин час. Може би и малко повече.
После всичко изведнъж - музика и филми, минута след минута. Борба с vimeo, борба с youtube. Изненадващи разговори във фейсбук (интервю за работа в полунощ?) и часът, който сам се сменя, което обяснява факта, защо сега е почти пет.
Не го чувствам съботно. Неделя. Неделя звучи ок.
Сега душ. Така се правеше, нали?

The words we've heard and the music we play

2012-03-22T02:55:00.001+02:00

неща, които желая в момента:
шоколад
irn bru. може и кола. без пепси.
да е събота следобяд
масаж. първо раменете - после гърба
сън
слънце по стените, а аз да седя на пода и да чета

неща, които ще се случат ето в този момент:
душ (хубав хубав горещ душ)
легло

And her look turns me to stone

2012-03-18T04:52:00.002+02:00

'some people come to Britain and they don't fully 'get' the system. don't understand the jokes, don't understand the little things that we get naturally but I've never met anyone in my life who understands britain more than Nelly Zhecheva.'
-T.L.

Or we find a new reason

2012-03-14T00:36:00.000+02:00

С Тина обсъждаме цици. Седим и си говорим за големина и форма; за досадни маниаци и мъже, които изобщо не могат да оценят едини хубави цици, дори когато им бъдат буквално наврени в лицето. И къде е златната среда между двете.

Иначе се опитвам да пиша есе, но не се получава - а също и да правя showreel за другата седмица, но и това много не се получава. Накрая знам, че ще седна с два литра газирано и един голям шоколад, и ще направя всичко за една вечер и ще изглежда просто чудесно, но преди това ще се помъча още малко да вкарам цялата си система в ред.

Иначе циците са хубава тема, да.

Make all the dust that you can

2012-03-11T03:48:00.001+02:00

Малко след полунощ на неделя, всички неща на света наведнъж - в две седмици. Есе по задължение и проект за някакъв момент през април. Филм сега. Всъщност три филма сега и един showreel за интерншип върху неща, които просто не съществуват (все още).
С Е. се смеем шумно почти два часа над празните чаши от горещ шоколад, седмични разкази и партита, които сме пропуснали - или ще пропуснем. Чух, че имало някаква ваканция след две седмици - може би, но дотогава още работа и поне 4 места, на които ще се събираме, ще празнуваме (и ще пием), а ако до неделя след следващата съм жива, ще ви се обадя.
Още малко след полунощ, търся музика за динозаври и пия лимонада, унасям се за час над клавиатурата и се стряскам по средата на една песен на Oasis, и това сигурно се случва, но щеше да е много по-добре, ако не бях безкрайно изморена по причини на неудобни възглавници и глупава болка в дясното рамо, която би трябвало да изчезне в един момент.
И душ след малко. Целебно и за лека нощ.

Who needs patience anymore

2012-03-06T00:45:00.001+02:00

Опитвам се да правя смислени неща, но не се получава. Не мога да се съсредоточа върху есето, върху проекта, върху филмите, върху разговорите, върху хората. Звуча по-раздразнена, отколкото съм. Звуча по-заета и по-скучна, отколкото съм.
Всъщност правя много неща, но все странични проекти, неща, от които не зависи оценката ми или всъщност бъдещето ми. Най-вероятно. Не ме карат да се радвам, но се усмихвам, щом мислите ми са далеч от ставащото. Или по-точно от станалото.
Това не ме прави игнорант, просто човек, който се опита да не потъва в мисли за смъртта и цената на живота; за какво трябва да е станало, че да искаш да се самоубиеш.
В момента не мога да си позволя да мисля и за това, просто не мога.

Иначе всичко е ок. Един понеделник, когато търся неща в интернет за филмова цензура и готвя неща с пиле. Когато музиката ми стига и когато съквартирантът ми убива всичките паяци в банята, които може да достигне. Има и още кокос. Има и класически Дракула, което би било хубав завършек на деня.
Утре е вторник, алсо много хора и отмятане на задачи. И това се случва понякога, да.

Every little thing you die to hide**

2012-03-01T23:53:00.000+02:00

Първи март, аз съм без мартеница (here's for the irony) и мотивация за работа, сънувам странни сънища, когато случайно заспивам следобяд, четейки есета за филмова цензура; музиката ми не е скучна, но не е каквото искам. Поне не е студено и си купих рокля днес, утре може би ще си прекарам деня в библиотеката на университета, а ако е хубаво времето може да се разходя покрай реката. Покрай която и да е произволна река, минаваща през този град. Днес беше слънчево за някакъв момент, но не достатъчно дълго. Освен това дните са осезаемо по-дълги и в слънчевите следобеди светлината осветява всички стени в стаята ми, бяга по пръстите ми и по кожата ми, заслепява ме, а аз се усмихвам. (Това май го споменах вече преди.)
В събота има някакво парти, на което ще познавам точно двама човека, но може би ще е хубаво, може би ще ми е пролетно и ще се забавлявам. Отдавна не съм била на парти, където няма да познавам практически никого. Сложете го две години. Това обаче е отделна история.

(Интроспективно се чувствам почти кофти без мартеница, сякаш не е вече март и сякаш нещо ми липсва. Fuck you, royal mail.)

*Това е пост номер 800. Обмислях пост с гиф с фойерверки и разни подобни, това обаче би било тъпо. Вместо това ето тук можете да прочетете един от най-любимите ми постове, датиращ от почти далечния 22 април 2007ма, а описаната седмица изненадващо си я спомням по-добре, отколкото очаквах. Беше добра седмица от добър месец, когато нещата просто си бяха на мястото. (Само че тогава бях още на 16 и в никакъв случай не искам да се връщам пак в онези години, мерси.)
**Този път заглавието съм го избрала, защото през годините се научих как да споделям неща, които е трябвало по една или друга причина да скрия, но съм искала да изкарам от мисълта си, така че почти никой да не разбере за какво става въпрос (освен хората, които са били част от цялото събитие - при това не винаги). И това си е способност, в крайна сметка.