They gave all their ghosts away

С малки изключения, тази седмица беше разочароваща и недодялана. И фактът, че е един след полунощ ме прави малко по-щастлива, защото новите седмици са хубаво нещо - каквото и да казва Вонегът понякога.
В този ред на мисли, сряда вечер беше дива и неочаквана, аха-аха да решим да си тръгнем, и пускат Prince, после още малко, после Мадона и всичките песни от 70те в няколко часа, Крис (когото не съм виждала от година) се смее на Джеймс и понякога идва да ме пита защо ме е оставил да танцувам сама след досадните пияни момчета на дансинга. "Защото и той е безкрайно пиян и сигурно се натиска с някого в тоалетните", което е пълни глупост, но продължаваме да се смеем и да танцуваме.
Това ще е акцентът за седмицата, а може би и за месеца - защото понякога не е зле да излезеш с необичайните заподозрени и да не си правиш планове, а само да се прибереш в 4 сутринта и да се надяваш да не си събудил съквартиранта ти.
Освен това, Garbage през юли, а аз имам голяма нужда да си намеря работа, за да мога да си ги позволя - преди да са разпродадени.

Don't disturb me as I sleep, treat me gently when I wake

Battles

Вече нямам сили и мотивация – казвам й, наистина.

Mick Jagger

Зяпам в онзи от втори курс близо пет минути. Не зяпам в него, само в негова посока, но той не знае това, а аз не се усещам преди да се е обърнал към мен. Решавам, че е редно да му се извиня, но всъщност не му знам името. Какво пък, нека си мисли, че съм го зяпала. Може би това ще го накара да си намали ужасната музика, която слуша в студиото.

Thin Lizzy

Имам нужда да отида някъде. Няма значение къде, просто някъде и да видя звездите над мен, а сутринта да се изкъпя в морето. Или езерото, което е наблизо. Гледам снимки от различни места цял ден и си мисля как сигурно никога няма да ги видя. Но затова поне ги виждам през правилните очи (да се разбира, през очите, които ми показват точно това, което аз самата бих искала да видя).

Mogwai

Моля.

Nick Cave

Има песни, които звучат все едно като отговор на въпроси, които съм си задавала. Има и цели албуми.

Don't disturb me as I sleep even though your body aches

Take That

Мисля си какво искам. Февруари е гаден, въпреки епичното начало, предвещаващо тихи звуци и скрити движения, и въпреки че Момчил ми казва да се стегна и че всичко било в главата ми. И той е прав. Само че не мога да се боря срещу идея, нали?

Oasis

Усмихвам се на случайни мисли, докато вървя обратно към вкъщи след дълъг ден из кампусите. Малко като гъделичкане на самочувствието. Освен това имам нужда от интернет, за да мога всъщност да правя някакви неща вкъщи, а не само да гледам глупаво в екрана на телефона си. Снощи Елиза отбеляза, че е странно колко сме зависими от интернет, за да бъдем комуникативни. Нещо такова, да.

Липсва ми. Не фейсбук, просто ми липсва цялото усещане всичко да ти е под ръка.

Why the fixtures turn to serpants snakes?

Следващият пост може да ви е малко скучен, но е важно да си напомня тези неща, за да няма глупави среднощни изпълнения, както обикновено се случва.
Имам няколко неща, които трябва да направя утре. Лекция/курс рано сутринта (рано - колко да е рано, при условие, че 12 години от живота си съм прекарала в ставане 6 сутринта, за да стигна навреме за часове, часове, започващи в 7.30), места, които да посетя в центъра - преди да съм забравила - и студио пак до безкрайно късно. Това с безкрайния стрес е
а/ тъпо
б/ вредно
б/ досадно
г/ всичко изброено

Опитвам се да не се стресирам и дори се получава, въпреки че има шансове утре по това време да съм се свила на дивана и да слушам тиха музика през големите големи слушалки и да си мисля за хубави неща.
Като казах хубави неща - ако може да започнат да се случват, изобщо няма да е зле. Не че се оплаквам, обаче имам нужда от малко хубави неща отвреме-навреме. Вчера беше ок, но не достатъчно, задето си тръгнах рано и отново се затворих в стаята си, за да си измислям детайли. Да кажем, от петък сутринта.
Сега, студени печени картофи, irn bru, един епизод преди сън и още малко от никога несвършващата книга до мен на пода.

This morning will be wiser than this evening is

Won't you buy me a drink
And I'll tell her what I think
If she gets in my way

Не ми се обяснява, само че мис Макдоналд го е казала много добре преди мен. Нека това бъде основата ми за Situation & Relation есето за след месец: оставям ви го за свободна интерпретация, а аз ще изслушам за пореден път Hardcore Will Never Die, защото прекалено лесно се превърна в любим албум на 2011та.
Gloss Drop е идеален за слънчеви дни и шумни вечери. Ерго, официалният саундтрак на лятото ми (и всъщност всеки следобед, когато стаята ми е ярко огряна от слънцето).
Новата песен на The Big Pink е малко разочароваща. Всъщност дотолкова, че я спрях преди края й. Два пъти.
Editors мълчат, но ако и те издадат нов албум тази година, това ще е почти повторение на края на 2009та.
Това означава ли, че?..
Не, не, няма значение. Не ми се мисли за апокалипсиси пак. Нямам сили, нерви или желание.
Имам обаче ужасно много милка, бира, немски ликьор, страшни филми и книги, както и личния ми подарък за рождения ми ден, на който мога да се радвам всеки един момент от живота си.
Herr Wenders, wie haben Sie das gemacht? ако ми позволите да перефразирам сестра си.

Spent a year in outer space

Последен ден в Шотландия за сезона. *дум-дум-дуум*
Карлота се смее и ми казва, че полетът не е изобщо страшен, а аз това го знам, но продължавам да й изброявам причини, които ме задържат тук. Извънземни, тюлени, полярни мечки, sausage rolls, вулкани, транспорт. Тя продължава да се смее и е права, когато ми казва да се стегна и да започна да си оправям багажа.
Знам, че е права за всичко, обаче си правя тихи списъци в главата на всички извънучилищни неща, на които се научих тази година, всички глупави неща, които направих и всички неща, които в момента ме карат да се усмихвам. Спонтанно разнасяне на бяло вино в полунощ, вървене по леда в 3 сутринта и посрещане на утрото в 4 на напълно празна улица. Всичките пъти, когато съм се прибирала сама в часове, когато не е било много умно да го правя, и как всеки път съм си казвала "Тъпо решение, Нели, много тъпо. Това да ти е запоследно." и следващия път отново. Всичките места, които видях в най-ужасното възможно време. Как не преживях дори едно нормално парти за рожден ден.
Всъщност да, всяка година си е за себе си. Всеки ден си е за себе си. И след 48 часа, когато кацна в София, времето ще е топло и ще е пълнолуние, ще хвана последния час от рождения ден на майка ми, а единствените неща, за които ще си мисля, ще са топлото море, храната на баба и снимките, които съм искала да проявя последните два месеца.

Изобщо не казвам, че ще е лошо. Може би ще се случат най-прекрасните неща в живота ми това лято, може да е забавно и да се запозная с куп интересни хора. Може да се влюбя. Може да снимам гениален филм. Обаче сърцето ми няма да бъде там, а това често се оказва основен проблем.

Treat me gentle when I wake

Днес се губя в Ботаническата градина и е толкова тихо и спокойно, че не ми се иска да си тръгвам. Започвам от едно място, намирам пътека край реката, преминавам по един мост, после по втори, по трети, връщам се и се крия зад дървета. Някакви досадни хлапета викат наоколо, други викат на мен, но кога ли ме е интересувало.

Едно голямо хубаво куче се затичва към мен и спира точно в краката ми, сяда и ме гледа право в очите, само седи и ме гледа. Галя го по главата, а то продължава да ме гледа все едно след малко ще ми проговори. В друг момент няма никого другиго наоколо, чувам само реката и си спомням дългите лета на село. Почти ми липсва. Почти мога да се видя скачаща по камъните край извора преди много, много години. Разтривам ожуленото ми коляно и все едно наистина отново съм на 5.

Понякога просто имам нужда да се скрия от света, "там ще избягаме, там ще се скрием", почти си представям филма от събота и всички места, на които ми се ходи, където няма да има никого другиго. Само първо да извървя онази пътека край реката в Ларгс, иначе има толкова много планове до края на годината, че не знам откъде да започна и колко от тях ще успея да изпълня.

It's early in the morning and it's happening again

Правя глупости цял ден. Ставам безмислено късно и чета, вместо да чертая. Или пък гледам филми, вместо да чертая. Правя си супа, а братовчедката на съквартиранта ме гледа накриво, защото съм по нощница в 5 следобяд. Може би. Искам да се изнеса вече, и да живея някъде сама. В крайна сметка, ако не е изчистено, поне да знам, че е по моя вина.

После слушам смешна музика и подчертавам филми от безкрайния ми лист, които вече съм гледала. Записвам хората, които съм обещала да видя следващата седмица, защото ще забравя нещо.

Проект за другия вторник, anyone?

Да, и аз така си помислих.