Последен ден в Шотландия за сезона. *дум-дум-дуум*
Карлота се смее и ми казва, че полетът не е изобщо страшен, а аз това го знам, но продължавам да й изброявам причини, които ме задържат тук. Извънземни, тюлени, полярни мечки, sausage rolls, вулкани, транспорт. Тя продължава да се смее и е права, когато ми казва да се стегна и да започна да си оправям багажа.
Знам, че е права за всичко, обаче си правя тихи списъци в главата на всички извънучилищни неща, на които се научих тази година, всички глупави неща, които направих и всички неща, които в момента ме карат да се усмихвам. Спонтанно разнасяне на бяло вино в полунощ, вървене по леда в 3 сутринта и посрещане на утрото в 4 на напълно празна улица. Всичките пъти, когато съм се прибирала сама в часове, когато не е било много умно да го правя, и как всеки път съм си казвала "Тъпо решение, Нели, много тъпо. Това да ти е запоследно." и следващия път отново. Всичките места, които видях в най-ужасното възможно време. Как не преживях дори едно нормално парти за рожден ден.
Всъщност да, всяка година си е за себе си. Всеки ден си е за себе си. И след 48 часа, когато кацна в София, времето ще е топло и ще е пълнолуние, ще хвана последния час от рождения ден на майка ми, а единствените неща, за които ще си мисля, ще са топлото море, храната на баба и снимките, които съм искала да проявя последните два месеца.
Изобщо не казвам, че ще е лошо. Може би ще се случат най-прекрасните неща в живота ми това лято, може да е забавно и да се запозная с куп интересни хора. Може да се влюбя. Може да снимам гениален филм. Обаче сърцето ми няма да бъде там, а това често се оказва основен проблем.
No comments:
Post a Comment