Невиждано, нечувано, неочаквано.
Кой е очаквал последовател на любимото ми предаване (see blog Number 4), при това точно тук?
Но това е най-малкото. Утре отървам училище, и не ще тъжа за което, но пък ми е интересно какво ще стане от сценката ни. А и вече престанах да мисля за деня след утре, затова ще отида да разгледам книгите в някоя произволна книжарница. Междувременно късмет на остатъка от класа.
Edit. Сценката мина перфектно, всички се смяхме задружно. Раздавахме автографи, правихме снимки, ядосвахме се, а резултатите са налице.
Не сме ли добри? :)))))))
3 comments:
Каква каква сценка? ^^
Ми седем от младежкия ходихме в една детска градина да изнасяме сценка против насилието. Ще ти обясня другаде какво точно правихме и защо сегашните дица не са зверчета, а диви зверове от някоя джунгла. ^^
Децата определено имат нужда от такива сценки и т.н.
Прекалено много насилие...наистина!
Post a Comment