Какво стана?
Всичко, всичко се обърка.
Старите връзи рухнаха, както и старите приятели.
Не оставаме вечно млади, а младостта си я пропиляхме в безброй кавги и глупости.
Никой няма. Никой славен войн не остана да пази големите порти. И най-добрите дружби се разпадат рано или късно. Думите не са обещания. Действията не са обещания. Само бъдещето е обещание. И всички добри хора с буквата П се изнесоха нанякъде, губейки се в мъглата.
Ето, на, добри приятели в минало свършено време не се сещат за култови разговори, водени от изгрева. Разговори за стаи, легла и добра кухня.За мобилни телефони и Созопол.
Последната врата вече е отключена, лятото свири отбой, а `добрите` приятели се крият по мазетата при зимнината.
Но не искам и аз да загина като избелял кон. И бомбата не искам да хвърля. И не искам да живея вечно.
А да ме помнят вечно.
2 comments:
It`s not necessary to understand everything.
любимата ми част от песента е това...
Hoping for the best but expecting the worst
Are you going to drop the bomb or not?
Post a Comment