17 July 2006

The One

Време е да си припомня всички онези неща, които са ме вдъхновявали, радвали и натъжавали в едно не чак толкова далечно минало. Т.е. някакви весели поп-парчета на световноизвестни отдавна залязали от сцената без надежда за завръщане банди. Филми (с тенденция към анимации) бележещи началото или края на нечия кариера, за което съм си давала сметка години по-късно. И всъщност е дотук. Нищо останало не мога да залича, никоя скица или рисунка, никой разказ, никоя снимка, показваща мен преди/сега. Или който и да е било друг.
Или както казва една от тримата любими германци, "Който може да чука, може и да звъни по телефона."
Не че има смисъл, още по-малко връзка с предходното написано, но ми харесва как звучи (на немски).
А след малко време за колебание, обърнах мисълта си на около 45-50 градуса Североизток, и сега се получи ефектът All eyes on Младежко.(Минало, настояще, бъдеще) Странно <полуидиотско> решение, текстът е от мен, снимките обаче - не.
В този ред на мисли, стискайте ми палци да се получи поносимо, както и аз стискам палци на изпитваните, за да станат техните творения харесвани и високо оценени.
Лято като лято.

Edit: Мамка му, и все пак ставали чудеса. Или поне главните идеи за тях. :)
Edit2: Сис, помниш ли онази монета, която бяхме открили преди години в двора? "Край крепостта "Голямо кале" са открити и три доста корозирали и изтрити бронзови монети."
Възможно ли е да са четири?

4 comments:

desislava said...

много странно, онзи ден си мислех за оная монета точно.
четири..защо не?
трябва да я покажем в някой музей и да ни кажат

desert rose said...

Първо трябва да я намерим :)

BeeTLe said...

а как звучи въпросната мисъл на немски?

desert rose said...

"Wer ficken kann, kann auch anrufen."