Ще ти разкажа за всичките момчета, които мразя. За всичките момичета, които мразя. За всичките дрехи, които мразя. За всичките думи, които мразя. И как няма да бъда нещо от това, което мразя. Преди това най-вероятно ще ги завържа в най-близкия чаршаф или в покривка за маса и ще ги изхвърля в някоя изоставена ракла.
Хората, които мразя, нямат нищо общо с това, което си представяш. Няма значение дали са фешъни, метъли, пънкари. Ненавист заслужават само онези, които са ту едното, ту другото. Лицемери, подлеци, мизерници. Лично аз хора не мога да мразя, но нервите на никого не са достатъчно разтегателни и все някога се късат.
Днешна история за едно хубаво дънки ме ядоса, макар че го прикрих успешно. Както се казва, минало. Понеделник отново ще дойде, а и утре може да потърся отново.
Touch me,
Take me to another place.
Reach me.
I know I`m not a hopeless case.
Нали ви казах, че съм егоистка? А денят не е красив, и това е сигурно. Денят е горещ и слънчев; после мрачен, задушен и дъждовен с гръмотевици. Денят е ден за губене на вещи и време, за полезни разговори и полезни идеи/плуване и колело.
Ти не идваш сама,(?)
Ти носиш нощта.
Кажи ми че ще те имам.
Когато и да е било.
2 comments:
Губенето на вещи е болезнена тема. :/ Ще си остана с времето аз.
Нещо такова, дам.
Post a Comment