13 July 2006

Sweet dreams*Ohne dich

За първи път слушам музика без особено предназначение. Дори за добро утро не са. Просто така, първото което чувам за деня, е моя стар познайник Браян Адамс. (Останалите са ясни.)
Мимз още спи, останалите са забили нанякъде, вероятно - на плаж. (Автоматично изключвайки онези, които въобще не са в Бургас.) Само Сънката безшумно си седи на линия, обаче ни вест от него. Ивелина се прибра предишното ранно утро от своето хайманосване из Италия и държавите помежду ни. Крис сигурно още празнува победата на Италия.
Дотук свършва всичко, което знам за класа си и останалите покрай мен.
Обаче.
Много би ми се искало всяко едно нещо от снощният ми сън да се случи. Уви - за някои е напълно невъзможно, но за други ще се постараем да не мълчим както винаги. Просто беше наистина красив, като летен дъжд на село. Като снимка на изгрев. Като любима песен късно вечер, на балкона. Красив като филма за Мат, и също толкова не/реален. Красив като (да ме прощавате за сравнението) последните ми две рисунки, а те станаха наистина много добри, и красив като идеята за следващата.
Но нали вече нищо няма значение, нямат значение и филмите, и сънищата. Обаче аз съм егоистка и искам всяко едно обещание да има значение и всяка една мечта да се сбъдва. Поне реалните, а те не са никак малко.
Does that make me crazy?
Does that make me crazy?
Does that make me crazy?
Possibly.
И въпреки това.