22 July 2006

What a Beautiful Day

Животът тече трудно, особено наобратно. Ако спиш, или работиш, или се правиш за апарат, трудно е да чуеш телефона си и да реагираш. 15 минути слава са ужасно дълго време на сцената.
В даден момент, или в друг, си оказва, че всички без изключение имат право на повече щастие и купони от мен, въпреки че съм си скъсала задника цяла година да уча + допълнителната работа, семинарите и курсовете.(И страшно много се обиждам, когато майка почне да се шегува с всички относно това, че не съм учила цяла година, затова имам толкова ниски оценки. Примерно.)
Довечера всички са на Изгрева (втори дубъл) или на рожден ден, или на дискотека. Без мен, разбира се. Ха, нима се учудихте?
Много ми се искаше на плаж днес, но не вечерта, просто така - на плаж. Дали е нужно да обяснявам какво стана и какво - не?
Но пък наистина си харесвам дракончето, май въобще всички му се радвате, и аз се радвам за вас. А музиката е на U2 и Ливърпуул Експрес за успокоение на очите и кожата.
Сънищата са забавни и полезни само тогава, когато не ти се иска да скочиш от моста, след като си се събудил.
+ Разни забавни софиянци, истории с пица и кетчуп, а моите идват септември. Май.

No comments: