Искам да гледам филм , който не е забранен от църквата, в който главните герои си влизат в кожата, буквално или не, където всяка народност си говори на езика, а не на всенародния AmE. (Където е мястото да вмъкна, че във въпросния филм Пол Бетани беше изненада, разочарование, радост. И трите едновременно.) А единствената главна причина да искам да го гледам, е да се насладя на перфектната игра на Т.Х., научил дори български, но за едни други цели.
Новото ми призвание - да превеждам текстове от английски на немски, без да се налага после да размествате буквите, за да получите смислено съдържание. (Сети се за Dieser Romeo blutet, aber du kannst sein Blut nicht sehen.)
Сега обаче следват Кентърбърийските разкази на Чосър.
*И много държа да ми докажеш за съществуването на онази снимка.
No comments:
Post a Comment