Няма нищо по-хубаво и весело от това да излезеш на балкона и, пазейки се с ловки движения от комарите, да пееш любими песни. За предпочитане - весели.
Вече няколко човека от улицата ме изгледаха странно.
Някъде по средата на "кемикъл парти" се сетих за покривите. Уви, нашият не е плосък, както ми се искаше. А майка няма ключове за стария апартамент.
Както и да е, засега и балконът е вариант, макар и не съвсем достатъчен. [Достатъчен бе обаче на едни купони за нова година да събере много народ.]
И продължавам да си пея весели песни за весели неща, докато светът не е посивял отново и докато познати ме спират по коридорите, за да ми кажат, че съм по-весела от преди.
"За всичко си има причина" - казва мъдро Ивето, макар, че може просто да ми се е приискало да съм весела, безпричинно. Заради времето, например. Весела при дъжд, весела, ако е слънчево. И цялата тази Радост изразявам в песен, неписана и непята в оригинал от мен.
И докато седим на дивана и се наслаждаваме на времето, вуду-магията помогна за всичко, и докато Джими(или който и да е друг) пее, животът продължава. А аз не искам да съм никой друг, освен мен, но това обаче е от друга песен.
No comments:
Post a Comment