Days Go By

Да знаеш, че можеш; да можеш да разбереш. Изборът винаги е труден. Избирам да съм си аз, да съм сестра на Десито и да се гордея с което. Избирам музиката, която да слушам. Избирам хората, с които да излизам. Избирам пиесите, които да гледам. Избирам филмите, които да сваля. Избирам какво да си поръчам. Избирам си бъдеще.
Лепилото в съня отдавна изсъхна, време е да запиша онзи диск с музика. Научих се да правя пуканки, което е полезно за извън-класните дейности. Утре изпращаме 12-ти (поне тези, които оцеляха след). Някои от тях ще ни липсват, други изпращаме с успокоение. Все пак след три години сме и ние наред.
След Изпращането следва : Карнавал-но шествие, истории за огън и вода, вяра и дъждове. (И сега изведнъж ми се пригледа[догледа] Дюн, обаче ще пропусна. Утре съм първа смяна.)
И затова, лека ви нощ.

Edit: Една влюбена двойка. Момичето го познавам, момчето - не. Май че е било нарочно да изляза на терасата точно когато ми се приплака, за да поема чист следдъждовен въздух, и в този момент да ги видя и да ми стане забавно. Не заради друго, почти винаги е забавно да видиш познат в непозната ситуация.
Edit 2: Съвсем бях забравила, че утре нямам първи. Доколкото очаквам, и останалите няма да ги имам много-много.
Enjoy the silence and the Twin Peaks` Soundtrack.