19 June 2006

гръм и munje

Плакнейки очи по последния полугол холивудски бог/богиня, хората забравиха да обръщат внимание на значителните неща, било то дори под носа им. Или на някакви си 800 км от града.
Респект за цялото сръбско войнство и, макар че паднаха от Аржентина, продължаваме да викаме неистово за тях. А най-хубавото е, че главните герои не са синове/дъщери на Афродита или Зевс, а са най-обикновени хора със своите очеубийствени недостатъци.
Затова пък те карат да паднеш от леглото, да се претъркулиш 4 пъти на земята, да се задавиш, да почервенееш и да се разревеш от смях. (не задължително в този ред)
А от обратната страна на Луната ми се наложи да повтарям по средно 2.5 пъти на час "Вземете си стая", просто вече не се търпи.
Но въпреки че/И докато Лили Йончева - да, същата екс-перкусионистка на Слави - пее Happy people, I love you!, аз правя само някакви жалки опити с вялата надежда да дойде безграничният оптимизъм, където винаги може да стане по-зле.
Този път, като никога, вместо танц за дъжд/слънце, настава време за молитва за отпуснато време до Електрото и обратно.
Или нещо такова.

2 comments:

Anonymous said...

Cool blog, interesting information... Keep it UP Black bmw 3 2006 kia sorrento Ford explorer recall Herpes+medication+valtrex+acyclovir.md 16effects negative side xenical milk allergy symptoms female kia iraq

Anonymous said...

Where did you find it? Interesting read »