Според сестра ми, както обича понякога да ме успокоява, добрите момчета отиват в Рая, а лошите - където си поискат. И момичетата също.
Но дали на това желаещо-от-всички-лоши/добри-момичета място има пространство и за други пожелани-от-същите-момичета хора?
Тази година, ако не друго, научих много важен урок. Хората, стремейки се към свята лична победа и пространство до останалите 79, понякога ненужно загубват представа за състоянието около тях.
Нищо не може да се върне, нищо не може да се поправи. А и би звучало прекалено егоистично, ако кажа, че предпочитам едни да са успели, а други - не. (макар че е абсолютно естествено).
Може на невежия читател да му се стори, че престъпвам Златното правило за взаимоотношенията в един клас (випуск/училище). Истината е, че ми пука. При това ми пука много и всеки един човек от класа ще разбере какво имам предвид. Не че ще се мре, ако не сме приети в Leistungsklasse-тата тази година, но просто не е честно, особено за тези, които си дадоха наистина много труд.
Не, не е честно.
И, моля те, не скачай от кооперацията.
Нали знаеш - You were there for summer dreaming
And you are a friend indeed
And I hope you`ll find your freedom
For eternity. (За всички - приети/неприети/некандидатствали изобщо)
6 comments:
Роби рулз и ти ще влезеш. :)
Тя вече влезна :)
Честито да й е :)
Ейй, честито тогава, не знаех. :D
И да почерпиш. :P
Честито и на теб за което :)
И с депресията край, щом всеки, който трябва, ще се пробва и догодина :)
Мерси...
Край я!
Мина изпитът, минаха резултатите, само почерпката остана... (;
ей това й е проблема на тая гимназия, все едно лайстунг-а е върха на света. това е и проблема на цялата система в България, че прави от децата зомбирани кандидат-самоубийци. честно ви казвам, ама никакъв смисъл няма, никакъв.
и никой не е казал, че трябва да е честно, животът не е особено честен, честно
Post a Comment