преработена мода

Старата ми нова любима група.
Минаха много години, откакто го казах за първи път. Много години, започнали с гледането на един клип, слушането на една песен. И въпреки че не разбирах нито дума навремето, тя ме завладя така, че знаех, че след време тази песен ще е много важна за мен.
И така е.
Толкова важна, колкото е и Бохемската рапсодия или Everything I do. Толкова важна, че се слива със сърцето и душата ми, за да произведе ефекта на малка атомна бомба всеки път, щом я заслушам. Унищожителен.
Once more. Once more.
И докато поредното кратко флаш-филмче се зарежда, аниматорът победи собственото си творение, художникът се обади на ученичката си, а плажът зове, все по-силно и убедено.
Are you ready to play the game?