Тази нощ трябва да се спи, а няма.
Смятам да поразмисля над държанието си и да се опитам да разбера защо ми се цупят хората заради това, че искам, че търся и че се нуждая от помощта им като приятели.
Смятам да си направя равносметките за изминалата учебна година и какво ме очаква оттук насетне.
Смятам да изчакам, докато всеки, който трябва, се появи на хоризонта, или докато самият хоризонт падне върху морето.
Смятам да си дочета книгата на Момчил Николов и да си догледам епизодите.
Или както бях написала в един друг пост, по един друг и съвсем по-позитивен повод:
"Напълно непознати могат да станат най-добри приятели за дори по-малко време. Добри приятели се съюзяват, добри приятели се запознават наново. Добри приятели се събират, добри приятели се разделят.
А след тях остава само споменът, запазен от някоя наша собствена Shana."
2 comments:
айде да се напием като се върна
какво ще кажеш, искам отговор битте
много и не само веднъж
Post a Comment