Четвъртък

е времето за сценична треска, а тя си е точно на мястото.
Въпреки това - Цял ден бях като ходеща реклама на Кока-Кола. Първо на училище, разнасяйки наляво-надясно по репетициите една бутилка, после, от спирката до вкъщи - още една. И най-после разкрих мистерията с изчезващото име.
А в пиесата вярваме ние. И няма да е толкова зле, щом Сава, Сава, Кольо и Иво са на линия. За музиката се знае, и дано да няма пак като миналия път "Завесата! Завесата!" или 10-те най-дълги безмузикални секунди в живота на Виктория.
Пожелания за успех приемам, обаче само наживо (с малко изключения). Иначе работа не вършат. Билети продадохме (уж. аз лично - само 1:)), шефовете си получиха официалните покани. (И защо точно мен сложите да дам на Чочо, човекът дори не ми се усмихна. Обаче за сметка на това научих, пак от него, че от дърветата на випуск `04 е останало само едно. Вандали мръсни. )
Утре ще си пращам молбата за зам., както вече обещах. Стискайте палци!
До утре вечер в нашия спектакъл.
И малко Франк и Нанси за довиждане.

I know I stand in line, until you think you have the time
To spend an evening with me
And if we go someplace to dance, I know that there’s a chance
You won’t be leaving with me

And afterwards we drop into a quiet little place
And have a drink or two
And then I go and spoil it all, by saying something stupid
Like: I love you

I can see it in your eyes, that you despise the same old lies
You heard the night before
And though it’s just a line to you, for me it’s true
It never seemed so right before

I practice every day to find some clever lines to say
To make the meaning come through
But then I think I’ll wait until the evening gets late
And I’m alone with you

The time is right your perfume fills my head, the stars get red
And oh the night’s so blue
And then I go and spoil it all, by saying something stupid
Like: I love you
(I love you, I love you,...)