New faces, new places

15 дни и вече съм си вкъщи. 15 дни, кръстосвайки различни магистрали и избирайки винаги правилните пътища към дома. 15 дни на път, в хотели, по музеи и забележителности. 15 дни из Европа.
Дармщад ми е любимото място, където най-често мога да намеря сестра си и куп други забавни и весели хора.
Луцерн е приятен швейцарски град с хубава архитектура, красиви хора и прекрасно култово заведение.
Генуа е следващото на картата, но не ти трябва повече от един ден, за да разгледаш най-доброто, което предлага. Хотелът ни беше на 300 години, а в стаята ни имаше призрак, сигурна съм.
Флоренция винаги е предизвиквала асоциации на невероятно романтично място, серенади под голямата луна, вино и рози. Всъщност градът е красив, но е като че ли малко пренаселен от туристи с карти и големи фотоапарати.
Римини е италианският Слънчев бряг, с прекрасни делфини и хотел, от който откраднах половината списания. :)
За десерт бяхме оставили Венеция и това беше перфектният завършек на едно италианско пътешествие. Невероятно красив град, невероятно хубав филм, сниман в него ("Казанова"), най-прекрасното тирамису в целия свят. Дори гълъбите и туристите в един момент спират да ти правят впечатление.
Палманова е малко градче по пътя, в което правят страхотни пици to go.
Но като цяло Италия не заслужава такова внимание, освен историческото. Там живеят на принципа, че всички са длъжни да им знаят езика, лъжат доста в booking.com и са пословично лоши шофьори.
15 дни, изпълнени с нови места и нови лица, а работниците на строежа до нас са все още там, затова си слагам слушалките на ухо, надувам до дупка по-жива музика и ги оставям да се справят сами с дъските и бетона.