Jerk it out

Последните дрехи са в куфара, скицникът, аноракът и други важни дреболии - в драконовата ми чанта. Всичко си е на мястото, изкарвам ненужните монети, наострям си моливите и си оставям телефона да се зарежда. Билет от маршрутка ми напомня за сутрешното ходене до Меден Рудник. Пропуснах ли нещо?
Оттук насетне всичко е добре познато и разбираемо. Колата е в гаража, но само до обяд. Аз тръгвам и моят път е ясен, а тези, които остават - тях ги очаква изпращане/посрещане, двудневен LARP, хижи, курсове и изпити(Но този път си прочети правилника) или нищо общо с това. И ще ми липсвате, разбира се, но ще се видим пак след 3 седмици, или нещо такова. Липсвате ми, да, обаче сестра ми ми липсва с 4 месеца повече. (А в случая времето има значение.)
Знаем си плановете за след това, вилите, маратоните, готвенето и музиката. Купони в началото на 9-ти и 10-ти месец, но за тях има прекалено много време.
Just look how beautiful world is / Don`t shut the light out of your life
Всъщност всичко досега беше повлияно от глупавите балади, наредени една до друга в плейлистата ми, от недоспиването и от глупавото смесване на бира с диня. Сега вече всичко е о(лл)к(лиър) и може да продължаваме напред. (А това ми напомня за Son's Gonna Rise на Citizen Cope.) Така, вече всичко наистина е на линия.
Keep in touch :)

Edit: Може би наистина единственото, което остава, е сънят. Днес ми се беше появила синина най-мистериозно там, където в съня ми се ударих. :)
Edit2: Брр, хората с К - крачка назад!