Бръм, бръм.
Главата ми бръмчи като ник на Ивето, след поредния дракон. Everyday`s the same, казват хората, но този ден си го обичам заради всички онези, които срещам, с които се запознавам, или за които говорим. Всеки ден, цяло лято. Утре пак. Но за утре ме подготвят от днес. Утре е вече днес. А истинското утре по това време или ще спя, или ще правя нещо заблуждаващо врага.
Но малко се отплеснах.
Днес малко по-късно ме очаква излизане І дубъл, после излизане ІІ дубъл, а по средата ще е дългоочакваното ми заминаване из Европа и назад. Като домашното за изпът [Да не забравя!] е важно като никога.
Тръпна в очакване на реакцията на сестра ми като види какво съм й направила. И дори, Дес, като четеш в този момент тези редове, не знаеш за какво става въпрос, а и никога не би познала. ;)
А в момента е ред на Сантана с невероятната си китара, за която всички го обичаме.
400 години по-късно и е останало само това, което сънувах снощи.
2 comments:
You have an outstanding good and well structured site. I enjoyed browsing through it Antidepressants discount online ph tread facelift Where to send tax return memory stick to compactflash card adapter Oc12 internet service provider michigan Be a prince scholarship 71mp camera canon digital powershot sd550 fishing luers Reporting stolen credit cards Automatic gate remote
Wonderful and informative web site. I used information from that site its great. » » »
Post a Comment