You`re here, aren`t you?

Без цитати, без коментари.
Изходът е някъде там, а дори да няма път, ние ще избягаме от края на дните си. Аз ще те чакам там, на същото място, но ти недей да идваш. Знам, че не искаш.
А всичко е илюзия, сън, кошмар, в който ние сме чудовищата на новото време - с посребрени коси, дълги рокли с обръчи, кожата ни не е нашата собствена (а ти знаеш какво имам предвид).
Днес е сряда, понеделник беше отново петък, а неделята ще предвести началото на финалното отброяване. Преди това всичко ще потъне в сълзите на Алиса, търсеща ключа към вратата. А след края ще остане само новото начало.
Там ще съм и аз, все още ще те чакам, накрая на вселената, ти ще си в другия й край, но ще ме виждаш (колко малка всъщност е тя). Белите мишки между нас ще бъдат изядени от котките, знаците и символите ще се стопят в мислите ни, моя Ханаан, моята Душа. Дневниците ще бъдат изгубени в миналото, музиката е само за този ден, а шоколадовото блокче ще го видя чак август.
А ти си там и ме виждаш, но няма да дойдеш.
Знам, че не искаш.