yesterday you told me `bout the blue, blue sky

Опитвам се да фокусирам сиво-синьото небе и прилежащата към него безкрайна шир, обаче тангенсът и косинусът се сливат, явно триъгълникът не е правоъгълен.
Отново съм недоспала, въпреки допълните следобедни три часа сън + четене на безмислени книги, а вън просто си вали. Точно като следизпитно, и миналата година валя така жестоко. Този път това ще да са сълзите на някой друг, някой, на който особено много му е пукало дали е споменал кошницата с раци, или не. На мен не ми.
90 минути са малко, 60 - много. (Разбирайте го както можете)
Утре ме очаква ІІ част - почти безмилостна, между две момчета, дано да се смилят. После нещо-като-шопинг-терапия, само че без систъра ми и със сигурност няма да е като след математиката 7-ми клас. (Само бански, обещавам. Евентуално някоя друга книга, приемам поръчки.)
Мишуса си чака писмото с вестника, това трябва да бъде уредено до най-скорошна дата, заедно с безбройните контролни, които хващат прах в учителските бюра `06.
А освен дъжд имаше и гръмотевици.
Което ме подсети за нашият любим цар Станислав І Съни (:)) и неговата безумно-гениална теория за мълниите, боговете и хората, да ни е жив и здрав още дълго, брат му също.
Но взаимоотношенията на класа ще бъде обект на внимание на един друг пост, някъде към края на учебната, включващ равносметки, а новородените ще са на първо място.
А това време не е далеч. => Почвам да мисля ново филмче послучай завършването ни.