01 December 2006

Breakfast at Tiffany's

Този път няма да си спазя обещанията. (Освен за душ-гела с мед и мляко.)
Защо пътувам толкова много? Сис, защо сме обречени в едно вечно пътуване до различни части на континента? Не че е лошо, напротив, няма нищо по-велико от това да разпознаваш различни кътчета на света.
Живеем в моно свят.(А той се появи точно на тази реплика.)
Нещо повече, понякога имаме нужда само от една пейка, откъдето да наблюдаваме кучетата в градинката, или от едно мъничко късче пясък/сняг - зависи от сезона.
Глаголният проблем няма да има край, не и в това полувреме. (По пък преди минути вкарах гол.)
За снимките пък не ми пука вече, такава съм, такава излизам на тях, ако не ме приемате, направете по-добри.

This is my december.

2 comments:

desislava said...

защото нашите са ни възпитали като номади, това е положението, съжалявам

desert rose said...

значи ясно защо `гъливер` ме кефеше толкова много. логото му беше `за модерните номади`