"Още малко, още малко" повтаря гласчето отвътре, още няколко часа.
Юлия седи до мен, разгръщайки "Силмарилион", търсейки някакво подходящо име.
Търсим филми, търсим песни, търсим телевизии, аз търся един в списъка, уви.
И този път ще се размина с всичко останало, но не и със злочестите съвпадения.
А Юлия се смее, обаче знае за какво става въпрос, а и да не знаеше, пак ще й се стори смешно, особено като гледаме и Кенгуруто.
Засега е това, а е едва полунощ и половина.
There's a night to remember.
No comments:
Post a Comment