Бягам, бягам.
Днес цял ден от една уговорка на друга. Цял ден, а той не е свършил. Какво говоря, той едва е започнал. Горещо и уверено, сърцевината на всичко се крие във вярата и в удължителя. Който не разбира какво имам предвид: Спокойно, съвсем нормално е.
Но сега, трябва отново да бързам, слънцето залязва.
2 comments:
Това е един необичайно къс пост...
Ами за минута и половина на разположение - толкова :)
Post a Comment