Being the first one to go

Едно лято, като всички останали.
Стари непознати приятели, идващи си до следващото начало. Искам всичко да свърши, както е започнало. С правописните грешки, с усмивките, с всяка една шега. Искам отново да видя С. и да си припомним изминалата година. Поне вече ще е много по-лесно, поне вече всичко свърши, но друго започва. Иска ми се да не се беше случвало. Не пак, не отново.
Други песни, други хора, други съдби и други облаци. Пеперудите от снимката ми - това съм аз, свободна и независима, измислена и нереална. Иска ми се да не бях чула онова, което чух, ала така става винаги. И къде е сега онзи, който ме изслушва винаги и сигурно ме познава по-добре от самата себе си, заедно с оградите? Докога ще рекламираме собствените си лъжи?
Но не, вече няма да мълча, няма да лъжа. Няма да се правя на това, което не съм. И плейлистата ми е сменена до основи, без да ви питам.
Всичко докрай, и целувките, и последното "Сбогом", и споменът за последният учебен ден/вечер. Всичко докрай. Докато не се появя в пурпурна роба от сълзи и мечти, материята е от вас.
Иска ми се никога да не бях написвала това, но вие да го прочетете и да го разберат само онези, които трябва, които искам да разберат. Да си спомнят. Да се познаят из сенките в огледалото на душата ми.
Прекалено много е, нали?
Винаги е било.