Wonderful World

Нямах намерение да пиша пост днес.
Само едит за прекрасното време след дъжд едва час, след като се прибрах по жегата вкъщи. Може би дори за странните учители, които ще ни преподават тази година, точно както моето Иве.
Но не.
Сега трябва да се разправям за всички онези глупости от цялото лято и защо то се сгромоляса по-ниско и то миналата година, а това е много. И защо станах глупаво патетична, и защо сега ще се извинявам на човека, който теоретично и практично ме нарани и въобще всичко стана слънце и вода.
Verrueckt, nicht war?
And I know that it's a wonderful world
But I can't feel it right now
Но си събирам силите, Life goes on, нали така? Поне такова ми е мотото, поне така обичам да казвам. Пък и надеждата умира последна, само дето като умре и става много лошо. Добре че си имам Мимз, вечно спасяваща в тежки положения. И Ивето, която в момента изпраща сестра си, но съм сигурна, че щеше да е в пълно бойно снаряжение.
Имам си и сестра ми, на която й пожелавам целия късмет на утрешния изпит, също и за концерта на Snow Patrol, а просто ми писна от всичко в един момент.
Не че нещо, оставам си полунастинала оптимистка, просто с една надежда по-малко. Май.
Време е за Остава, не мислите ли?




Ваш сърдечен кореспондент от мястото на събитията, буквално:
Нели