Вървя бързо и мисля вървейки, почти направо тичам от едно място до друго или пък седя на пейка пред НХК и чакам Е. Пък и духа гаден вятър, тя баба ви Марта нали бързала, бързала. С Е си мрънкаме по дефоулт за разни глупости, които само ние си ги разбираме, за Благоевград също.
Вкъщи пък едва не падам от стола, my deja vu, my deja vu, а, и пиша разказ, даже два - несвързани помежду си, просто ей така (а най-забавното е, че се събуждам на юрая хийп в 5 сутринта и на меникс в 9). И изведнъж ми просветва, че всъщност имам някакъв си изпит там по немски декември, и ако тази малоумна система не беше толкова педантична, нямаше да ни трябва повече от 1 месец, за да си я напишем темата, ама явно не става така тука. Какво ли ме занимавате въобще. В сряда - генетика и анализиращо кръстосване, ако не ми мине обривът на лицето, някъде тогава и на лекар ще ходя (боже, каква медицинска седмица!), четвъртък - репетиция, а вестникът ни е прекрасен.
No comments:
Post a Comment