Четвъртък-към-края-на-седмицата (тук щях да цитирам една песен, ама я забраниха). Някой преди години ми беше казал как всъщност не съществува вторият срок - просто толкова ги мързи всички да гледат, особено в горещините, особено сега.
Напоследък обаче ме гони едно особено чувство на вина, задето съм си качила краката на бюрото и чета книги, и пия чай (или айран - ако е горещо), и Пиер ми пее разни забавни неща на френски, да, да, клише сме и сме сами, да ходим пеша до училище-и-обратно, и всички да се обръщат след къдравите ни главици, а после да съществуваме в други измерения.
И преди да се сетите да попитате, да, къдрава съм вече, нищо, че трябваше да бъда още преди седмици - и така става, стига да издържи до Благоевград-и-нещата-отвъд.
А след осем часа ще трябва да бъда на урок и май ще си лягам затова, после пък съм и на репетиция, което е прекрасно - както винаги, и всички ще се надяваме да стигнем сцената с боя.
No comments:
Post a Comment