Искам пак в Лондон, когато отказвах да мисля за нещо друго, освен за факта, че съм там - дори, когато бях застанала под прекрасната Краставица, дори сама в метрото вечерта, дори, когато се опитвах да не се загубя по улици, по които не съм стъпвала.
Стаята ми в момента тъмна, почти непрогледна - уличната лампа отвън с жълтеникавата светлина и тази в коридора, и изненадващото обаждане на Карлота (за сметка на момчето от джунглата, хаха).
Малко свършена работа, дълъг уийкенд и местна бира.
No comments:
Post a Comment