Никога не е на добре, когато сънувам минали събития. А помнех всичко, преживях цялата нощ наново. Такава съм аз, помня - спомням си и кучето, което душеше наоколо, и буцата лед на главната алея, и себе си, седнала на пейката. Последният човек на света, спомням си дори песента, която слушах. Не знам защо. И полата, с която бях, и глупавите изречения, и началото на номадските разговори, и чувството, че улицата е на километри от нас.
Сънувах всичко това. Имам съмнения, че филмът е виновен.
Но се събудих спокойна. Всичко си беше на мястото, нямаше сънища за самолети или за Аляска, нямаше болка и притеснения. Само аз, бореща се с времето.
И не знам с кого ще живея. Знам, че не се прави така, но не ме интересува. А може би в крайна сметка плановете за двете момчета ще се сбъднат. (А сега и Рос е извън списъка, защо продължавате да го правите, глупави момчета?) Но може би с непознати. Всичко наново.
А този път проектът е лесен. Искам да изляза в четвъртък и да се видя с онези хора, да отида на обичайното място и всичко да си е на мястото.
И без кошмари този път.
No comments:
Post a Comment