If you could, you would be someone else

Иво за пореден път казва нещо брилянтно и ме кара да се ухиля безобразно много, толкова е горд за спонтанните ми решения във вторник, че си представям как стои до мен и ме потупва по рамото. Освен това почти ме докарва до сълзи, щом си мисля как няма да го видя тази зима, сигурно чак до лятото. Never let me down again.

В други новини, Паулина е прекрасна, а Алфи е ужасно шумен и имитира мама по скайп часове по-късно. Пием някакви странни неща и се смеем на коледни предавания и скучни коледни песни, гледаме кратки филми и кроим празнични планове, също така обсъждаме руски фотоапарати и полското време. Всичко по реда си.

Знам, че няма да ме замервате с камъни за каквото направих, най-много задружно да се посмеем на тъпите ми случайни идеи, които никога не са се случвали преди и никога няма да се случат отново (освен ако около първи май не се окажа някъде в близост до И., той ще оцени жеста на кутията вино безрезервно, но това няма да се случи скоро). Това е. Пуф. Няма вече. А сега да се връщам на коледните картички.

Take me to your music, I'll come inside.