I don't turn on the radio

Изложбата е долу, цял следобед сред боя и досадни хора, дрехите ми са в бели пръски и не съм свършила никаква работа за проекта ми днес. Кралската сватба утре, royal wedding blackout, не royal wedding celebrations in the park.

Майната ви, искам тих следобед в парка, не викащи пияни хора навсякъде. Ако исках викащи пияни хора, щях да изляза която и да е произволна петък вечер.

Както и да е.

Предполагам, че този петък ще го прекарам заключена в стаята ми и откъсната от всякакви комуникации. Предлагам Линч, защото е достатъчно крийпи. Или например The Fearless Vampire Killers, което ми стои в списъка за филми от прекалено дълго време, за да не го гледам вместо - ами събитие толкова безмислено.

Всъщност не, зачеркнете последното. Да са живи и здрави двамата, мен обаче това не ме интересува. Така че - Линч.

If you could, you would be someone else

Иво за пореден път казва нещо брилянтно и ме кара да се ухиля безобразно много, толкова е горд за спонтанните ми решения във вторник, че си представям как стои до мен и ме потупва по рамото. Освен това почти ме докарва до сълзи, щом си мисля как няма да го видя тази зима, сигурно чак до лятото. Never let me down again.

В други новини, Паулина е прекрасна, а Алфи е ужасно шумен и имитира мама по скайп часове по-късно. Пием някакви странни неща и се смеем на коледни предавания и скучни коледни песни, гледаме кратки филми и кроим празнични планове, също така обсъждаме руски фотоапарати и полското време. Всичко по реда си.

Знам, че няма да ме замервате с камъни за каквото направих, най-много задружно да се посмеем на тъпите ми случайни идеи, които никога не са се случвали преди и никога няма да се случат отново (освен ако около първи май не се окажа някъде в близост до И., той ще оцени жеста на кутията вино безрезервно, но това няма да се случи скоро). Това е. Пуф. Няма вече. А сега да се връщам на коледните картички.

Take me to your music, I'll come inside.

Turn on the news, it looks like a movie

Няма как да ви го обясня, но нещата, които наистина ще ми липсват през ваканцията, са толкова странни, че дори аз си се учудвам. Как се крия, докато се събличам/обличам през деня; малките ни всекидневни шеги с Луис и погледите с Броуди; момичетата от курса, с които си говорим за тъпи и за прекрасни мъже; онзи нестихващ момент и чувството, че всичко това е все още непознато и неизвестно. Защото това го няма в Бургас, в цялата добра стара България, където всеки познава всеки. А аз не искам така. Искам непрекъснато да има нови хора по партитата, нови и красиви хора, забавни пиещи бира хора. Искам да не ме е страх по улиците и да съм една малка въпросителна в големия удивителен град. Просто не става така - като знаеш, че мама и татко винаги ти изпращат пари, ти ходиш на шопинг всеки втори ден и салатата е евтина, това не е особено предизвикателно. Не кавам, че е лошо, но понякога няма нищо по-чудно от чувството, когато направиш нещо от буквално нищо. Leftover risotto или картофена салата.
Because, my friend, this is how we roll.

Не знам обаче в какво се забърквам, защото правя толкова много глупости - и то все старите, но ако Рейчъл не почне да се държи нормално и да осъзнае, че в края на деня на Броуди ще му е по-лесно да отиде в хола си и да пие бира с нас, отколкото да пътува 100 км, не мога да й помогна по никакъв начин. Мога да помогна само на себе си по най-егоистичния начин, за който можете да се сетите. (Защото другото нещо, което не мога да си позволя да направя, е да пропилея дните си в чакане на когото и да е било. Колкото и да не мога да спра.)

I see the stars come out of the sky

В момента не мога да съм тук, нямам сили и нерви, желание, дори достатъчно бира няма, за да мога да изтърпя всички шибани нацистки изказвания на семейството отатък. И когато ме попитат защо искам толкова далеч, ще им предложа да поживеят с някого от тях. После ще им се изсмея в лицето и няма да ми пука. Не искам да се връщам в тази къща. Не искам да са част от моето семейство. А следващия път, когато майка отново се зачуди защо татко не харесваше вуйчо, и на нея ще й се изсмея.

(К, съжалявам. Има неща, с които може да правиш компромиси, и други - с които не трябва, за да е чиста съвестта ти. Ти си едно от тях. Винаги съм ти на разположение, ама ти го знаеш.)